Article_top

От река пълна с пирани маймуните пият вода със сламка. – Португалска поговорка

Последните дебати (30 и 31 юли) между кандидат-президентите на Демократическата партия в САЩ напомнят много повече на научен експеримент в аквариуми пълни с прегладнели пирани, отколкото на скучна размяна на програмни обещания.

Демократите традиционно не желаят да атакуват остро съперниците от собствената си партия. Причината е характерът на левия избирател – той издига на пиедестал ценности като толерантност, учтивост и морал. Те трудно могат да бъдат съхранени от кандидат, който се впуска в директна или пасивно-агресивна тирада по адрес на политически съратник.

Дебатите от края на юли предоставиха изключителна възможност да видим в реално време как демократите взаимно се изпохапват – досущ като прегладнели пирани.

На първо време политическата система на САЩ преминава през ерата "Тръмп" - стандартното политическо говорене е омръзнало на американския избирател и той иска да види екшън, копнее за гладиаторски битки, в които има безспорен победител и гърчещ се губещ.

Мнозина от кандидатите няма какво да губят – условията за класирането за третата серия от дебати в средата на септември (де факто оставане в надпреварата) са трудно достижими:

- да изпратят поне 4 проучвания на 4 различни агенции, които да сочат, че ги подкрепят поне 2 процента от избирателите.

- да докажат, че са получили пари от поне 130 000 индивидуални донори и поне по 2 400 донори от 20 щата.

На 3 август само 8 от кандидатите са се класирали за следващия дебат, като според Си Ен Ен още двама са на границата.

Затова малките рибки можеха да черпят вдъхновение от представянето на сенаторката на Калифорния Камала Харис от първите дебати (26 и 27 юни).

В патетичен монолог тя едновременно събра симпатията на публиката и измете сцената с временния лидер за номинацията на Демократическата партия Джо Байдън, като атакува подкрепата му за негови „приятели“ от Конгреса, които са подкрепяли сегрегацията. 

Този момент се запечата в съзнанието на американските избиратели и това се отрази при проучванията – от 27 юни до 5 юли подкрепата за Харис скочи на 15 процента (от 5 на сто).
Тя предложи матрица за всички останали кандидат-президенти. Затова те си наточиха зъбите.

Ето какво се случи в Аквариум №1.

Аквариум № 1  – умерените демократи си счупиха зъбите.

Борбата без съмнение бе спечелена от прогресивистите Бърни Сандърс (втори във временното класиране) и Елизабет Уорън (трета засега). Те не се атакуваха взаимно, вместо това насочиха критиките си срещу останалите кандидати на сцената, които може да причислим към умерените и по-центристки ориентирани демократи (с изключение на духовното гуру Мериан Уилямсън).

Победата им не бе с предизвестен край. Представянето на Сандърс на 26 юни бе повече от разочароващо и според проучванията той загуби от 2 до 3 процента подкрепа сред избирателите. Същевременно Уорън впечатли и разликата между двамата е в рамките на 1 процент (на няколко пъти си размениха позициите през юли).

Като лидери на сцената (с отсъствието на Байдън) те бяха очакваните обекти на вербални нападки от останалите съперници. Проблемът бе, че битката се проведе на територията на прогресивното дуо - предложението им за здравна реформа Medicare for all (държавата покрива здравните услуги на всички американски граждани).

Умерените демократи предпочитат да се запази държавното осигуряване като алтернатива на частните застрахователи, като посочват, че универсалната здравна система би струвала твърде много (30 трилиона долара за 10 години). 

Това обаче поначало е загубена битка – 70 процента от американците подкрепят Medicare for all. Мнозинството от тях са демократически избиратели, а това все пак е дебат за избиране на номинация на Демократическата партия.

Бърни започна да изброява предимствата на системата, докато не бе прекъснат от конгресмена на Охайо Тим Раян, който подметна:

„Не можеш да знаеш това“.
„Разбира се, че знам", сряза го сенаторът на Върмонт. "Аз написах проклетия акт“.

 

 

Тим Раян бе на няколко пъти подритван до края на вечерта. На 6 август официално обяви, че се оттегля от надпреварата.

Но репликата, която символизира безапелационната победа на прогресивистите принадлежи на Елизабет Уорън.

През цялата вечер бившият конгресмен от Мериленд Джон Дилейни се опитваше да се представи като гласа на „здравия разум“ срещу „радикалните“ предложения на Сандърс и Уорън. Първоначално Сандърс го опари като го обвини, че лично той печели от облагодетелстването на частните застрахователи (като бизнесмен през 90-те години е ръководил такава компания).

По-късно сенаторката на Масачузетс го срази с фраза, която като приливна вълна заля и останалите умерени кандидати на сцената.

 

 

„Не разбирам защо някой преминава през всичките изпитания да участва на президентски избори, за да говори за това какво не можем да правим и за какво не бива да се борим“.

След кратка пауза за бурни ръкопляскания Уорън окончателно спечели аудиторията.

„Най-големият проблем на Вашингтон е корупцията. Става въпрос за големи корпорации, които са взели правителството ни и го държат за гушата. Ние трябва да притежаваме куража да се борим срещу това и докато не сме готови да го направим, ще има още от същото. Е, аз съм готова да се включа в битката и съм готова да победя“.

Дебатът продължи още час и половина, но можеше да спре и тук. 

Съобразителните маймунки

Съобразителните кандидати трябваше да очакват, че водата ще се напълни с кръв и че ще е по-добре да стоят в страни и да заприличат на "зрелите" в дебата.

След мощната офанзива на Сандърс и Уорън оцеляха единствено съобразителните „маймунки“ Мериан Уилямсън и кмета на Саут Бенд, Индиана Пит Бутиджъдж. 

Мериан Уилямсън изрично спомена, че е прогресивистка и че подкрепя много от идеите на Сандърс и Уорън, така че критиките срещу умерените не я засегнаха. Инерция може да ѝ даде фактът, че твърдо настоява да се издадат репарации за афроамериканското население (между 200 и 500 милиарда долара) заради робството.

 

 

Едва 29 процента от американските избиратели подкрепят тази идея, но пък това я отличава от останалите съперници. Същевременно антагонистичната реторика на Тръмп превръща расовия въпрос в ключов за демократите и категоричната позиция може да ѝ спечели нови поддръжници сред "тръмпофобите".

Подкрепят я около 1 процент от избирателите и най-вероятно няма да успее да се класира за следващия дебат. 

Пит Бутиджъдж се позиционира едновременно като прогресивист и като умерен на сцената и успя да прехвърли фокуса върху републиканците и Тръмп. В нито един момент не блесна, но и не бе разтърсен от “one-liner” на Сандърс или Уорън. Така че в най-лошия случай Бутиджъдж си запазва позицията отпреди дебата, която е достатъчно стабилна, за да го класира за септември.

Останалите потънаха безславно и повечето от тях няма да ги видим през септември.

Изключение от правилото са Ейми Клоубъшар и Бето Орурк, които участваха в дебатите с вече изградено име и ще понесат загубата на избиратели. Те трябва да са благодарни, че не попаднаха във втория аквариум, където никой до последно не установи доминация на сцената.

Затова пък имаше достатъчно настървени да отхапят парче от Байдън. Както и от Харис. Но цялото това хапене дойде в повече.

Агресорите се изсилиха и оставиха победата на съобразителните маймунки. 

Повече по този въпрос - проследете в част 2.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

От река пълна с пирани маймуните пият вода със сламка. – Португалска поговорка

Последните дебати (30 и 31 юли) между кандидат-президентите на Демократическата партия в САЩ напомнят много повече на научен експеримент в аквариуми пълни с прегладнели пирани, отколкото на скучна размяна на програмни обещания.

Демократите традиционно не желаят да атакуват остро съперниците от собствената си партия. Причината е характерът на левия избирател – той издига на пиедестал ценности като толерантност, учтивост и морал. Те трудно могат да бъдат съхранени от кандидат, който се впуска в директна или пасивно-агресивна тирада по адрес на политически съратник.

Дебатите от края на юли предоставиха изключителна възможност да видим в реално време как демократите взаимно се изпохапват – досущ като прегладнели пирани.

На първо време политическата система на САЩ преминава през ерата "Тръмп" - стандартното политическо говорене е омръзнало на американския избирател и той иска да види екшън, копнее за гладиаторски битки, в които има безспорен победител и гърчещ се губещ.

Мнозина от кандидатите няма какво да губят – условията за класирането за третата серия от дебати в средата на септември (де факто оставане в надпреварата) са трудно достижими:

- да изпратят поне 4 проучвания на 4 различни агенции, които да сочат, че ги подкрепят поне 2 процента от избирателите.

- да докажат, че са получили пари от поне 130 000 индивидуални донори и поне по 2 400 донори от 20 щата.

На 3 август само 8 от кандидатите са се класирали за следващия дебат, като според Си Ен Ен още двама са на границата.

Затова малките рибки можеха да черпят вдъхновение от представянето на сенаторката на Калифорния Камала Харис от първите дебати (26 и 27 юни).

В патетичен монолог тя едновременно събра симпатията на публиката и измете сцената с временния лидер за номинацията на Демократическата партия Джо Байдън, като атакува подкрепата му за негови „приятели“ от Конгреса, които са подкрепяли сегрегацията. 

Този момент се запечата в съзнанието на американските избиратели и това се отрази при проучванията – от 27 юни до 5 юли подкрепата за Харис скочи на 15 процента (от 5 на сто).
Тя предложи матрица за всички останали кандидат-президенти. Затова те си наточиха зъбите.

Ето какво се случи в Аквариум №1.

Аквариум № 1  – умерените демократи си счупиха зъбите.

Борбата без съмнение бе спечелена от прогресивистите Бърни Сандърс (втори във временното класиране) и Елизабет Уорън (трета засега). Те не се атакуваха взаимно, вместо това насочиха критиките си срещу останалите кандидати на сцената, които може да причислим към умерените и по-центристки ориентирани демократи (с изключение на духовното гуру Мериан Уилямсън).

Победата им не бе с предизвестен край. Представянето на Сандърс на 26 юни бе повече от разочароващо и според проучванията той загуби от 2 до 3 процента подкрепа сред избирателите. Същевременно Уорън впечатли и разликата между двамата е в рамките на 1 процент (на няколко пъти си размениха позициите през юли).

Като лидери на сцената (с отсъствието на Байдън) те бяха очакваните обекти на вербални нападки от останалите съперници. Проблемът бе, че битката се проведе на територията на прогресивното дуо - предложението им за здравна реформа Medicare for all (държавата покрива здравните услуги на всички американски граждани).

Умерените демократи предпочитат да се запази държавното осигуряване като алтернатива на частните застрахователи, като посочват, че универсалната здравна система би струвала твърде много (30 трилиона долара за 10 години). 

Това обаче поначало е загубена битка – 70 процента от американците подкрепят Medicare for all. Мнозинството от тях са демократически избиратели, а това все пак е дебат за избиране на номинация на Демократическата партия.

Бърни започна да изброява предимствата на системата, докато не бе прекъснат от конгресмена на Охайо Тим Раян, който подметна:

„Не можеш да знаеш това“.
„Разбира се, че знам", сряза го сенаторът на Върмонт. "Аз написах проклетия акт“.

 

 

Тим Раян бе на няколко пъти подритван до края на вечерта. На 6 август официално обяви, че се оттегля от надпреварата.

Но репликата, която символизира безапелационната победа на прогресивистите принадлежи на Елизабет Уорън.

През цялата вечер бившият конгресмен от Мериленд Джон Дилейни се опитваше да се представи като гласа на „здравия разум“ срещу „радикалните“ предложения на Сандърс и Уорън. Първоначално Сандърс го опари като го обвини, че лично той печели от облагодетелстването на частните застрахователи (като бизнесмен през 90-те години е ръководил такава компания).

По-късно сенаторката на Масачузетс го срази с фраза, която като приливна вълна заля и останалите умерени кандидати на сцената.

 

 

„Не разбирам защо някой преминава през всичките изпитания да участва на президентски избори, за да говори за това какво не можем да правим и за какво не бива да се борим“.

След кратка пауза за бурни ръкопляскания Уорън окончателно спечели аудиторията.

„Най-големият проблем на Вашингтон е корупцията. Става въпрос за големи корпорации, които са взели правителството ни и го държат за гушата. Ние трябва да притежаваме куража да се борим срещу това и докато не сме готови да го направим, ще има още от същото. Е, аз съм готова да се включа в битката и съм готова да победя“.

Дебатът продължи още час и половина, но можеше да спре и тук. 

Съобразителните маймунки

Съобразителните кандидати трябваше да очакват, че водата ще се напълни с кръв и че ще е по-добре да стоят в страни и да заприличат на "зрелите" в дебата.

След мощната офанзива на Сандърс и Уорън оцеляха единствено съобразителните „маймунки“ Мериан Уилямсън и кмета на Саут Бенд, Индиана Пит Бутиджъдж. 

Мериан Уилямсън изрично спомена, че е прогресивистка и че подкрепя много от идеите на Сандърс и Уорън, така че критиките срещу умерените не я засегнаха. Инерция може да ѝ даде фактът, че твърдо настоява да се издадат репарации за афроамериканското население (между 200 и 500 милиарда долара) заради робството.

 

 

Едва 29 процента от американските избиратели подкрепят тази идея, но пък това я отличава от останалите съперници. Същевременно антагонистичната реторика на Тръмп превръща расовия въпрос в ключов за демократите и категоричната позиция може да ѝ спечели нови поддръжници сред "тръмпофобите".

Подкрепят я около 1 процент от избирателите и най-вероятно няма да успее да се класира за следващия дебат. 

Пит Бутиджъдж се позиционира едновременно като прогресивист и като умерен на сцената и успя да прехвърли фокуса върху републиканците и Тръмп. В нито един момент не блесна, но и не бе разтърсен от “one-liner” на Сандърс или Уорън. Така че в най-лошия случай Бутиджъдж си запазва позицията отпреди дебата, която е достатъчно стабилна, за да го класира за септември.

Останалите потънаха безславно и повечето от тях няма да ги видим през септември.

Изключение от правилото са Ейми Клоубъшар и Бето Орурк, които участваха в дебатите с вече изградено име и ще понесат загубата на избиратели. Те трябва да са благодарни, че не попаднаха във втория аквариум, където никой до последно не установи доминация на сцената.

Затова пък имаше достатъчно настървени да отхапят парче от Байдън. Както и от Харис. Но цялото това хапене дойде в повече.

Агресорите се изсилиха и оставиха победата на съобразителните маймунки. 

Повече по този въпрос - проследете в част 2.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Аз съм за Камала Харис. Тя

Аз съм за Камала Харис. Тя изглежда най-представителна и има хубави зъби и усмивка
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Жалка история

Ми те тия другите най-вероятно ше почнат да мрат по митингите... И Байдън, и Сандърс и Уорън са в клуба на 70+, дето им викаха едно време у нас "връстници на свободата"...

Що не хванете някой да научи

младежа как се пише на български свързан и смислен текст?

Това е поредният изблик от нечитаем текст, пълен с ... Абе, знаете какво.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?