На пръв поглед изглежда, че НАТО и ЕС имат малко общи помежду си неща, освен това, че централите им се намират в Брюксел. НАТО е военен съюз между 28 европейски и северноамерикански страни, ЕС е обединение от 28 страни, чийто интерес е преди всичко укрепването на общата икономическа мощ.

"Икономически гигант, политическо джудже, а във военен план - червей." Такава е неласкавата формула за глобалната политическа роля на ЕС. На пръв поглед, ЕС прави впечатление на добродушен блок от държави, заинтересован само от европейската интеграция. В действителност ЕС е под егидата на най-мощния военен съюз в света. Затова едва ли може да става дума за "червей".

Това, че двата съюза имат еднакъв брой членове, е чиста случайност. Шест страни от НАТО (САЩ, Канада, Норвегия, Исландия, Турция и Албания) не са в ЕС, а шескт страни от ЕС (Ирландия, Финландия, Швеция, Австрия, Кипър и Малта) не са в НАТО.

Макар двете организации да съществуват от десетилетия, едва през март 2003 г. те склюбиха споразумението "Берлин плюс", за да координират военните операции в извънредни ситуации. Въпреки това заради отсъствието на конкретни случаи то никога не е било реализирано.

НАТО и ЕС, изглежда, имат толкова малко общи неща помежду си, че в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" писа за "малка сензация", когато посланиците от страните членки на ЕС и НАТО през май 2011 г. на съвместно заседание проведоха съвещание за войната в Либия.

Първо НАТО, после ЕС

Но може би НАТО и ЕС почти нямат какво да обсъждат, защото членството в НАТО и без това е необходимо като входен билет за ЕС? Всички важни въпроси на военната политика и политиката на сигурност могат да бъдат лесно решени от щабовете на НАТО в страните от ЕС.

Ако погледнем различните етапи от разширяването на ЕС, се оказва, че в действителност съществува правило, което, макар никога да не е произнасяно на глас, но винаги бива спазвано - държавите, влизащи в ЕС, трябва да бъдат членки на НАТО или поне да са под нейно влияние. И само при най-специални случаи се допускат изключения за неутралните държави.
Това правило вече е действало при основаването на ЕС през 1957 г. Всичките шест страни основателки на ЕС (Белгия, Холандия, Люксембург, ФРГ, Франция и Италия) бяха членки на НАТО. При първото разширяване през 1973 г. към Съюза се присъединиха две страни от нато (Великобритания и Дания) и неутралната държава Ирландия.

Ирландия бе двоен специален случай. След дълга и ожесточена борба за независимост бе трудно да се разчита, че тя ще се присъедини към военен съюз, в който вече влезе Обединеното кралство. От друга страна, Северна Ирландия вече бе плацдарм на НАТО на остров Ирландия, който в случай на извънредна ситуация бързо би могъл да бъде разширен на целия остров.

През 1981 г. Гърция се присъедини към ЕС. Тази страна принадлежи към НАТО от 1952 г. При така нареченото южно разширяване на ЕС през 1986 г. бяха приети две други членки на НАТО, а именно с Португалия и Испания. Португалия бе един от основателите на НАТО през 1949 г., а Испания влезе във военния съюз през 1982 г.

Следващият етап на разширяването бе през 1995 г., след края на Студената война. Финландия, Австрия и Швеция - три неутрални държави, се присъединиха едновременно към ЕС. Крахът на СССР позволяваше вече да не бъде вземана под внимание неговата чувствителност.

Изглежда, само тези три страни нарушиха "правилото на НАТО" за ЕС. Но при по-подробно разглеждане се вижда съвсем друга картина. Само Финландия може да се счита за наистина неутрална. Швеция и Австрия вече по време на Студената война бяха смятани за "тайни съюзници" на НАТО.

При ударното разширяване на ЕС на изток през 2004 г. всичко ставаше много бързо. Макар Полша, Чехия и Унгария да бяха членки на НАТО от 1999 г., трите прибалтийски републики (Литва, Латвия и Естония - б.р.), Словакия и Словения успяха да се присъединят към алианса една на 29 март 2004 г. Влизането в ЕС стана след месец, на 1 април 2004 г. Но правилото бе спазено - първо НАТО, после ЕС.

При разширяването през 2004 г. в ЕС влязоха също Кипър и Малта. Официално и двете държави не принадлежат към каквито и да било военни съюзи, но неофициално определено са в сферата на влияние на НАТО. Положението на двата средиземноморски острова е много близко до това в Ирландия. Северен Кипър от 1974 г. де факто е контролиран от Турция, а на юг има две големи британски бази. Малта през 1983 г. повери своята военна защита на голямата членка на НАТО Италия. В Малта има италианска военна база.

През 2007 г. Румъния и България влязоха в ЕС. Двете страни бяха членки на НАТО от 2004 г. Последният изостанал от Източна Европа - Хърватия, последва не толкова тайния закон - влизане в НАТО през 2009, присъединяване към ЕС през 2013 г.

Повтарящата се закономерност не е случайност, а добре планирана стратегия, която никога не е била обсъждана открито. Напълно рационално е предварително да оцениш ситуацията със сигурността и военно-политическата обстановка, да не позволиш да те въвлекат в конфликт или дори той да бъде провокиран. Ако кандидатката за членство в ЕС все още не е в НАТО, тя трябва да бъде поне неутрална и малка страна. И дори тогава тя трябва да бъде въвлечена в глобалната стратегия на НАТО.

Случаят с Украйна

Затова остава голяма загадка защо ЕС в случая с Украйна за първи път постъпва по абсолютно различен начин. Дали това бе загуба на реална представа, лекомислие, самоувереност? Вероятно от всичко по малко.

Когато ЕС предложи на Украйна Споразумение за асоцииране и по този начин в дългосрочна перспектива - членство в обединението, той наруши своя собствен таен закон, който следваше много десетилетия като лунатик и с който всичко минаваше толкова добре. Внезапно редът се промени - първо присъединяване към ЕС, после влизане в НАТО.

Но Украйна не изпълнява нито едно от изискванията. Тя не е членка на НАТО, не е неутрална и не е малка. Още по-лошо - в Севастопол, в Крим, на територията на Украйна се намира една от най-важните военноморски бази на Русия, която доминира в Черно море. След анексирането руският президент Владимир Путин за дълго обезопаси тази база срещу настъплението на ЕС.

Това обяснява защо влизането в НАТО е рационално за бъдещите членки на ЕС. В случая с Украйна ЕС се опита да промени стратегическото статуква и се провали с гръм и трясък.

"Финландският път"

Сега Украйна здраво е затънала в "замразена" война като Молдова и Грузия. Влизането в ЕС е отложено за далечното бъдеще, да не говорим за влизането в НАТО. Има само един разумен изход, който ще измъкне страната от това фиаско и това е "финландският път". Този път може да доведе до много далече. Но той изисква търпение и дипломатически навици.

Това показва историята. Макар Финландия да воюва на страната на Германия срещу СССР по време на Втората световна война, тя успява с помощта на умели преговори с Йосиф Сталин за сключи приемлив компромисен мир. (Финландия участва в нападението срещу СССР заедно с Германия на 22 юни 1941 г. През 1939 г. обаче СССР напада Финландия по силата на тайния пакт "Молотов-Рибентроп" и отнема нейни територии - б.р.).

През 1956 г. СССР дори доброволно върна военноморската база "Поркала". Въпреки загубената война, Финландия успя да съхрани своята свобода и своя западен обществен модел. Цената бе дългогодишен неутралитет. Днес Финландия е в ЕС, дори без задължителния входен билет от НАТО.
--------------------------------------
Авторъг е германски журналист, работещ за немскоезичното издание на американския вестник "Уолстрийт джърнъл".