Надписът в обществен кенеф е особена форма на изкуство. Попада в по-общото понятие "графити", когато вкараме в него всяко нелегално създадено словоизлияние или рисунка, което е публично видимо. Класическият надпис в тоалетна обаче е лишен от егоцентричността на графити таговете, които са просто някакъв псевдоним. Останал сам със себе си и миризмата, от теб се изисква особена форма на извратеност, та просто да си напишеш името. Не! Обхваща те яд, злоба, напушва те смях, идват размисли за живота, футбола и обществото. И разполагаш с пространството да ги споделиш.

Разбира се, всеки се запознава с този вид изкуство в училище. Много е вероятно именно в тоалетната на основното човек да научи фундаменталната дума "К*Р", самостоятелен или насочен към "Левски", "класната", "БСП", "Петя от 5В". В ранния си период всички тези безименни творци неизменно ни съобщават, че споменатата прави "безплатни ми.ети", като за удобство на интересуващите се добавя и телефонният й номер. Сигурно са доста хората, които са видели за пръв път свастика или сърп и чук именно в училищна тоалетна още преди да стигнат до тях в учебниците.

Смятам, че още от училище надписите в кенефите са непретенциозно огледало на обществото. Доста "к*р", имена, подигравки. Повечето от творците на надписи в тоалетни не надрастват този си период и спират да практикуват в ранния си зенит. Други осъзнават, че това е постоянно и задълбочаващо се поле за изява с гащи на глезените.

Мен лично ме вдъхновиха излиянията на някакъв поет или писател, който обясняваше как кенефите били извор на народното творчество (и в добрия случай извор на нищо повече) и в един такъв за пръв път прочел баналното "Спрете света, искам да сляза", което по онова време не ми се стори толкова банално. Оттогава насам оценявам и сам допринасям за наличието на поезия, вицове, лозунги на несъгласие със системата. Това, че се намираш в тоалетна и изхвърляш излишното на тялото си, води до особен вид интелектуална циничност и честност. Някои хора съответно бълват расистки отпадъци за това кой етнос трябва да стане на сапун. Други хора наистина оползотворяват свободното пространство, споделят "Обичам те най-много, когато коленете ти са сини" или "Колкото повече, толкова повече. Делян Пеевски".

Ето историята на една от последните ми находки. Софийско лято. Въздухът е спрял да се мърда. Всичко живо (и неотпускуващо) пие и пуши по пейките на градските паркове. При тези условия миризмата и общите условия в химическите тоалетни са особен вид мъчение - опит на машината да те вкара по скъпите й заведения с поддържаните им кенефи. Влизането представлява сложен опит да се докосваш възможно най-малко до която и да е част от пластмасовата повърхност, защото не знаеш какъв видим и невидим билогичен материал е оставен. Задължително си спрял да дишаш през носа. Това е не просто смрад - това нещо може да изгори рецепторите ти. Ако пък не успееш да си задържиш дъха и вдишаш през устата, то направо вкусваш ужаса и последствията могат да станат непредвидими. Намирах се в точно такава сложна ситуация, опитвах се да уринирам, когато на нивото на очите ми грейна надписа - "Вярвай ми, всичко това е за твое добро...". Мамка му.

Но подобна гениалност е рядкост. Тези пластмасови пъкли трудно те предразполагат да споделиш нещо ценно. Няма го незаменимия комфорт на университетските тоалетни, който може да отключи интелектуалеца дори у Кубрат Пулев. Няма го дори и елементарния комфорт на някогашните градски тоалетни, повечето от които са заключени, зарити или направо сринати, заедно със свободния дух на гражданите. Тази политика не е случайна и отскоро има нов етап. След като ни набута в безплатния пластмасов ужас, сега, поне в София, общината ни дава "моркова" - чисти, платени и автоматизирани тоалетни. Справка - тези около НДК, сега сложиха и на "Кристал". Добре дошли в новия ад - вратите, които са като на космически кораб, се отварят само срещу пари, а кенефът дори има работно време! Тези тоалетни са толкова "обществени", колкото цялата ни система - финансира се от всички, служи на малцина. Няма как безименният творец да възприеме такова място като нужния му лист хартия. Той се притеснява, че вътре нищо чудно да има и камера.

Но това може би е по-малкият проблем. В отвъдидеологическото време добрият кенефен творец е задушаван от самия циничен и меркантилен цайтгайст. За да споделиш нещо качествено в една тоалетна, трябва да си по душа романтик, донкихотовец, свободен дух, неочакващ нищо насреща. Днес тези хора прекалено лесно си намират работа в рекламата.

„ИZчистване“ - под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни.