×

Error message

Article_top

Надписът в обществен кенеф е особена форма на изкуство. Попада в по-общото понятие "графити", когато вкараме в него всяко нелегално създадено словоизлияние или рисунка, което е публично видимо. Класическият надпис в тоалетна обаче е лишен от егоцентричността на графити таговете, които са просто някакъв псевдоним. Останал сам със себе си и миризмата, от теб се изисква особена форма на извратеност, та просто да си напишеш името. Не! Обхваща те яд, злоба, напушва те смях, идват размисли за живота, футбола и обществото. И разполагаш с пространството да ги споделиш.

Разбира се, всеки се запознава с този вид изкуство в училище. Много е вероятно именно в тоалетната на основното човек да научи фундаменталната дума "К*Р", самостоятелен или насочен към "Левски", "класната", "БСП", "Петя от 5В". В ранния си период всички тези безименни творци неизменно ни съобщават, че споменатата прави "безплатни ми.ети", като за удобство на интересуващите се добавя и телефонният й номер. Сигурно са доста хората, които са видели за пръв път свастика или сърп и чук именно в училищна тоалетна още преди да стигнат до тях в учебниците.

Смятам, че още от училище надписите в кенефите са непретенциозно огледало на обществото. Доста "к*р", имена, подигравки. Повечето от творците на надписи в тоалетни не надрастват този си период и спират да практикуват в ранния си зенит. Други осъзнават, че това е постоянно и задълбочаващо се поле за изява с гащи на глезените.

Мен лично ме вдъхновиха излиянията на някакъв поет или писател, който обясняваше как кенефите били извор на народното творчество (и в добрия случай извор на нищо повече) и в един такъв за пръв път прочел баналното "Спрете света, искам да сляза", което по онова време не ми се стори толкова банално. Оттогава насам оценявам и сам допринасям за наличието на поезия, вицове, лозунги на несъгласие със системата. Това, че се намираш в тоалетна и изхвърляш излишното на тялото си, води до особен вид интелектуална циничност и честност. Някои хора съответно бълват расистки отпадъци за това кой етнос трябва да стане на сапун. Други хора наистина оползотворяват свободното пространство, споделят "Обичам те най-много, когато коленете ти са сини" или "Колкото повече, толкова повече. Делян Пеевски".

Ето историята на една от последните ми находки. Софийско лято. Въздухът е спрял да се мърда. Всичко живо (и неотпускуващо) пие и пуши по пейките на градските паркове. При тези условия миризмата и общите условия в химическите тоалетни са особен вид мъчение - опит на машината да те вкара по скъпите й заведения с поддържаните им кенефи. Влизането представлява сложен опит да се докосваш възможно най-малко до която и да е част от пластмасовата повърхност, защото не знаеш какъв видим и невидим билогичен материал е оставен. Задължително си спрял да дишаш през носа. Това е не просто смрад - това нещо може да изгори рецепторите ти. Ако пък не успееш да си задържиш дъха и вдишаш през устата, то направо вкусваш ужаса и последствията могат да станат непредвидими. Намирах се в точно такава сложна ситуация, опитвах се да уринирам, когато на нивото на очите ми грейна надписа - "Вярвай ми, всичко това е за твое добро...". Мамка му.

Но подобна гениалност е рядкост. Тези пластмасови пъкли трудно те предразполагат да споделиш нещо ценно. Няма го незаменимия комфорт на университетските тоалетни, който може да отключи интелектуалеца дори у Кубрат Пулев. Няма го дори и елементарния комфорт на някогашните градски тоалетни, повечето от които са заключени, зарити или направо сринати, заедно със свободния дух на гражданите. Тази политика не е случайна и отскоро има нов етап. След като ни набута в безплатния пластмасов ужас, сега, поне в София, общината ни дава "моркова" - чисти, платени и автоматизирани тоалетни. Справка - тези около НДК, сега сложиха и на "Кристал". Добре дошли в новия ад - вратите, които са като на космически кораб, се отварят само срещу пари, а кенефът дори има работно време! Тези тоалетни са толкова "обществени", колкото цялата ни система - финансира се от всички, служи на малцина. Няма как безименният творец да възприеме такова място като нужния му лист хартия. Той се притеснява, че вътре нищо чудно да има и камера.

Но това може би е по-малкият проблем. В отвъдидеологическото време добрият кенефен творец е задушаван от самия циничен и меркантилен цайтгайст. За да споделиш нещо качествено в една тоалетна, трябва да си по душа романтик, донкихотовец, свободен дух, неочакващ нищо насреща. Днес тези хора прекалено лесно си намират работа в рекламата.

„ИZчистване“ - под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. 

Ключови думи
 

Надписът в обществен кенеф е особена форма на изкуство. Попада в по-общото понятие "графити", когато вкараме в него всяко нелегално създадено словоизлияние или рисунка, което е публично видимо. Класическият надпис в тоалетна обаче е лишен от егоцентричността на графити таговете, които са просто някакъв псевдоним. Останал сам със себе си и миризмата, от теб се изисква особена форма на извратеност, та просто да си напишеш името. Не! Обхваща те яд, злоба, напушва те смях, идват размисли за живота, футбола и обществото. И разполагаш с пространството да ги споделиш.

Разбира се, всеки се запознава с този вид изкуство в училище. Много е вероятно именно в тоалетната на основното човек да научи фундаменталната дума "К*Р", самостоятелен или насочен към "Левски", "класната", "БСП", "Петя от 5В". В ранния си период всички тези безименни творци неизменно ни съобщават, че споменатата прави "безплатни ми.ети", като за удобство на интересуващите се добавя и телефонният й номер. Сигурно са доста хората, които са видели за пръв път свастика или сърп и чук именно в училищна тоалетна още преди да стигнат до тях в учебниците.

Смятам, че още от училище надписите в кенефите са непретенциозно огледало на обществото. Доста "к*р", имена, подигравки. Повечето от творците на надписи в тоалетни не надрастват този си период и спират да практикуват в ранния си зенит. Други осъзнават, че това е постоянно и задълбочаващо се поле за изява с гащи на глезените.

Мен лично ме вдъхновиха излиянията на някакъв поет или писател, който обясняваше как кенефите били извор на народното творчество (и в добрия случай извор на нищо повече) и в един такъв за пръв път прочел баналното "Спрете света, искам да сляза", което по онова време не ми се стори толкова банално. Оттогава насам оценявам и сам допринасям за наличието на поезия, вицове, лозунги на несъгласие със системата. Това, че се намираш в тоалетна и изхвърляш излишното на тялото си, води до особен вид интелектуална циничност и честност. Някои хора съответно бълват расистки отпадъци за това кой етнос трябва да стане на сапун. Други хора наистина оползотворяват свободното пространство, споделят "Обичам те най-много, когато коленете ти са сини" или "Колкото повече, толкова повече. Делян Пеевски".

Ето историята на една от последните ми находки. Софийско лято. Въздухът е спрял да се мърда. Всичко живо (и неотпускуващо) пие и пуши по пейките на градските паркове. При тези условия миризмата и общите условия в химическите тоалетни са особен вид мъчение - опит на машината да те вкара по скъпите й заведения с поддържаните им кенефи. Влизането представлява сложен опит да се докосваш възможно най-малко до която и да е част от пластмасовата повърхност, защото не знаеш какъв видим и невидим билогичен материал е оставен. Задължително си спрял да дишаш през носа. Това е не просто смрад - това нещо може да изгори рецепторите ти. Ако пък не успееш да си задържиш дъха и вдишаш през устата, то направо вкусваш ужаса и последствията могат да станат непредвидими. Намирах се в точно такава сложна ситуация, опитвах се да уринирам, когато на нивото на очите ми грейна надписа - "Вярвай ми, всичко това е за твое добро...". Мамка му.

Но подобна гениалност е рядкост. Тези пластмасови пъкли трудно те предразполагат да споделиш нещо ценно. Няма го незаменимия комфорт на университетските тоалетни, който може да отключи интелектуалеца дори у Кубрат Пулев. Няма го дори и елементарния комфорт на някогашните градски тоалетни, повечето от които са заключени, зарити или направо сринати, заедно със свободния дух на гражданите. Тази политика не е случайна и отскоро има нов етап. След като ни набута в безплатния пластмасов ужас, сега, поне в София, общината ни дава "моркова" - чисти, платени и автоматизирани тоалетни. Справка - тези около НДК, сега сложиха и на "Кристал". Добре дошли в новия ад - вратите, които са като на космически кораб, се отварят само срещу пари, а кенефът дори има работно време! Тези тоалетни са толкова "обществени", колкото цялата ни система - финансира се от всички, служи на малцина. Няма как безименният творец да възприеме такова място като нужния му лист хартия. Той се притеснява, че вътре нищо чудно да има и камера.

Но това може би е по-малкият проблем. В отвъдидеологическото време добрият кенефен творец е задушаван от самия циничен и меркантилен цайтгайст. За да споделиш нещо качествено в една тоалетна, трябва да си по душа романтик, донкихотовец, свободен дух, неочакващ нищо насреща. Днес тези хора прекалено лесно си намират работа в рекламата.

„ИZчистване“ - под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. 

Коментари

Наистина! Мамка му!

Написаното е уникално явление за страната ни!

Media name checks out!

А как се нарича това, клозетен арт ли?
В Т's picture
В Т
ВТ

Уни-то

Нейсе спомена университетските тоалетни. (Чак кенефи не бяха ..)

Ще кажа и за тях, но да не забравя - особена категория са тези на математическите гимназии и това е осмислено и от учили в не-математически такива, знам го от един бивш приятел от Руската.

Във въпросните тоалетни може и да липсва онази трибуквена дума, която евентуално се пише преди да бегаш (отегчен от пирамидите). Но има формули (не непременно верни), мъдрости от типа "ЧКТ-е са за кеф, сексът - за размножаване" (обикновено приписвана на курсантите от ВТ), или същата първа част + ", но при секса се срещаш с хора" (тази пък се твърди, че е видяна и в Алмата на ДП). Най-хитрият надпис, според мен, е бил видян в СМГ - "Не поглеждай нагоре", а "горе" пишело - "защо погледна?" (правописът не е запазен).

Сега за унито. Имаше в него някакъв голям експерт (Преходът беше още далеч, това специално за онази француженка ;).

И този експерт пишеше на вратите на кабинките (отвътре) цели разкази. Пък ние, понеже учехме по цял ден .. е, налагаше се да ходим в тези тоалетни и то по нужда .. Кога как .. И неусетно му станахме фенове на този човек, разказите му се обсъждаха ..беше естет. Колко само струваше заключителното изречение "После я михме!"? Това за тапицерията на червения Форд на съседката, след като .. таковата .. той мучал, а тя стенела .. А фордове на практика нямаше, пак 6 за интенцията!

После .. после завършихме и така вече Н години, а експертът .. един май си призна на практика, че той бил авторът, но аз не му вярвам докрай - може да е поискал да присвои апостериори това уникално културно наследство.
Сега още ходя в това уни понякога, вратите от вътрешната страна са замазани грубо, чак понякога ми идва да напиша нещо. Но сред кратките надписи на стената, обявяващи, че некъв бил пипируда (не беше много симпатичен и като млад) или неясна обява на английски.
Например .. "*** за ***!" (на руски, разбира се!) ..

Как да се справим

Всички тези "творци" плачат за психиатрия или за затвор. Но там местата са ограничени, затова щъкат по улиците. Странното е, че никога не съм виждала такъв в действие, а вече не остана читава сграда. Първо трябва да се справим с драскачите, триенето е по-лесно! Предлагам да се въведе изискване за личен документ и да се регистрира при всяка покупка на потенциално опасен за околното пространство предмет на действие. После да се разкрие "ОТДЕЛ за справяне с графитчии без правомощия" - ето възможност за разкриване на "нови хиляди работни места"!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията