Ще започна този текст по-отдалеч. Само с няколко години по-назад. Вероятно малцина от вас си спомнят още за жълтото британско издание „Нюз оф дъ уърлд“, което бе затворено, а главната му редакторка арестувана, след като стана ясно, че журналистите подслушват телефоните на хиляди известни и не чак толкова известни звезди, политици и роднини на политици, за да пълнят страниците на изданието си с най-скандалното и пикантното от личния им живот.

Репортерите и шефовете им бяха разследвани и съдени и за подкупване на полицаи, от които са също са получавали пикантерии за публикуване. Вестникът бе собственост на Рупърт Мърдок. В резултат на скандала той затвори вестника през 2011 година, но разследванията не спряха с това. Британският парламент създаде специална комисия, която да проучи скандала и да вземе мерки срещу подобни в бъдеще.

Вестникът попадна на мушката на Скотланд ярд още през 2005 година. През 2006 г. полицията дори арестува един от репортерите и един частен детектив, които са обвинени, че нарушават личното пространство на преследваните от тях звезди, като използват непозволени методи като подслушване.

През 2009 година „Гардиън“ публикува голяма история за това, че репортерите на изданието подслушват незаконно телефони на граждани. Става дума за хиляди хора, станали жертва на калната журналистика. По същото време зам.-шефът на Скотланд ярд Джон Йейтс заявява, че няма повече доказателства срещу „Нюз оф дъ уърлд“ и отказва да продължи разследванията, но парламентът се намесва и настоява да получи цялата документация по случая от Скотланд ярд. Оказва се, че нещата не стоят точно така.

11 000 страници с доказателствен материал са представени на депутатите. Става ясно, че репортерите на жълтия вестник разполагат не само с телефонните номера и имената на 4000 политици, членове на кралската фамилия и звезди от филмовия и музикалния свят, които явно са подслушвани от тях, но и с хиляди имена на жертви на престъпления и роднини на убити в мисии в чужбина британски войници. Подслушват се дори близките на жертвите от атентата от 7 юли 2005 година в Лондон.

Реакцията на британското общество е безмилостна. Скандалът е толкова голям, а хората са толкова отвратени, че Мърдок решава просто да затвори вестника.

С това нещата не приключват

През 2011 година съветникът по комуникациите на премиера Дейвид Камерън – Енди Кълсън, подава оставка, тъй като е бил за известно време част от издателския екип на вестника. Камерън се заема лично с въпроса и инициира създаването на още няколко парламентарни комисии за разследване. По това време корпорацията на Мърдок е готова да купи платения тв канал British Sky Broadcasting. Заради скандала парламентът отказва тази сделка да се осъществи.

Следват още оставки. Пол Стивънсън от Скотланд ярд също се оттегля. Съветникът Енди Кълсън е дори арестуван. През юли 2014 г. ФБР започва свое разследване, след като се оказва, че репортерите са подслушвали телефоните на роднините на жертвите от атентата на 11 септември. Арестувана е бившата главна редакторка на вестника Ребека Бруукс. Оставка подава един от най-дългогодишните сътрудници на Рупърт Мърдок – Лес Хинтън, който е бил сред издателите на „Уолстрийт джърнъл“. Хинтън също е заемал ръководни позиции в „Нюз оф дъ уърлд“ по време на скандалния период.

Няколко дни след него оставка подава шефът на лондонската полиция сър Пол Стивънсън. Той попада под остри критики, след като на бял свят излиза, че вестникът му е платил частично луксозен спа курорт. Пиарът на този курорт се оказва и журналист на „Нюз оф дъ уърлд“. По това време парламентът и медиите вече са разбрали, че не малко полицаи са получавали подкупи, за да издават секретна информация. Ден след Стивънсън от поста си се оттегля и заместникът му Джон Йейтс.

Освен десетките оставки към скандала се прибавя и първият труп. Журналистът на „Нюз оф дъ уърлд“ Шон Хоар е намерен мъртъв в жилището си. На 19 юли 2011 година на изслушване в парламента се явяват самите Рупърт и Джеймс Мърдок, както и арестуваната главна редакторка Ребека Брукс. Те се извиняват публично пред камерите на телевизиите, които предават на живо. В същия ден полицай от Скотланд ярд признава, че 10 от общо 45 души, работещи в пресслужбата на полицията, са получавали пари от „Нюз оф дъ уърлд“.

Налага се премиерът Камерън да прекъсне своя визита в Африка, за да се яви пред парламента. Разследването приключва едва в края на ноември 2012 година. Парламентът изисква наказанието за издателите да е глоба от 1,2 милиона евро. На започнал през следващата година процес срещу главни редактори и репортери Енди Кълсън е осъден на 18 месеца затвор, останалите са освободени.

А в България?

Нека да се върнем в наши дни в България. Жълтото издание ПИК публикува интимни снимки на приятелката на един от кандидатите за кмет на София. Момичето от години е изнудвано от свой бивш приятел и тя е подала оплакване в полицията. Дори е заведена преписка, но никой не й помага – изнудвачът не е арестуван, снимките не са свалени от сайтовете, в които той ги е качил. Внезапно тези снимки се появяват в ПИК. Кой ги е предоставил? Изнудвачът, полицията, прокуратурата? Не е ясно и няма да стане ясно. Обществото е разярено, но не толкова срещу това, че полицията години наред не е предприела нищо, за да защити едно момиче, жертва на изнудване, както и публичното й унижаване, равносилно на изнасилване от жълтия сайт с повторното им разпространение.

По стара българска традиция жертвата е обвинена, че сама си е виновна. Ако не се снимаш, няма да те изнудват, ако не ходиш с къса пола, няма да те изнасилват, ако не се кандидатираш за кмет, няма да те закачат. Повтаря се в несвяст, че така било навсякъде по света. Жълтите вестници се ровели в личния живот на политиците и публикували безнаказано най-интимното.

Припомних ви историята с „Нюз ъф дъ уърлд“, за да видите, че това не е вярно

Не се постъпва така, а там, където някой прекрачи границите, наказанията са жестоки. Нека си представим за миг, че България наистина е като „другия свят“. Имаме жълто издание, четем гадории за всеки, който попадне под прожекторите на общественото внимание. Ако бяхме страна като Великобритания, с този скандал щяха вече да са се заели депутатите в парламента. Те ще поискат да изслушат шефа на софийската полиция, прокурора, който се е занимавал с оплакването за изнудване, главния редактор на ПИК, репортерите, публикували снимките.

Щяха да поискат да им предоставят имейлите си, да разследват кой ги финансира. Щяха да валят оставки – в полицията, във властта. ПИК щеше да бъде затворен, издателят му глобен, а парламентът щеше да инициира създаване на закон, който забранява ровенето в личния живот на хора, които не са извършили престъпление. Е, България не е Великобритания. И България не е като „другия свят“. Тук се задоволяваме да копираме само половината от техните практики – тези, които носят бързи мръсни пари и сигурна власт. Онези, които наказват това, предпочитаме да не забелязваме.

Какъв е изводът от този скандал?

Пред нас има два пътя. Единият е описаният от мен подробно – реакция на всички нива, наказание за замесените, извършили престъпление, промяна в законите, така че изнудването и разпространението на данни от личния живот на хора, които не са престъпници, да бъдат наказуеми. Другият път, по който всъщност сме поели, е да не се случи нищо от това. И някъде някой да готви следващата папка за следващия обикновен гражданин, дръзнал да се намеси в политиката. Мислите, че срещу вас не може да се намери нищо?

Сигурно не се снимате по време на секс, но пък колко чаши вино изпихте на новогодишното парти? Карали сте колата с изтекла гражданска застраховка? Не сте платили всички данъци? Остъклили сте гарсониерата без разрешение? Кучето ви лае твърде силно? Карате се шумно с половинката? Детето ви е набило съученик? На 20 г. сте се пекли без горнище на плажа? Имате пиперлив език във фейсбук? От всяко едно от тези неща става чудесен политически скандал, вие само се кандидатирайте! Няма да го направите, нали? Не и след всичко, което видяхме да се случва на вече осмелилите се. Е, това е изводът!