ЦСКА-София не върви. След 12 кръга в първенството изостава на осем точки от лидера "Лудогорец" и не се вижда как ще го догони. И не само "Лудогорец". Има шанс единствено за Купата, но и там шансовете поне сега не изглеждат големи, тъй като чисто футболните аргументи на този състав не предполагат постигането на нещо голямо.
ЦСКА-София има проблеми и извън терена. Назначава и сменя треньори на всеки средно три месеца, изважда от тима водещи футболисти, някои от тях се бунтуват и вадят на показ кирливи ризи... На "Българска армия" феновете вече могат да бъдат преброени, а хорът на недоволните от сегашното управление става не само по-голям, но и по-гръмогласен.
Преди малко повече от три години Гриша Ганчев премести "Литекс" в София и мнозина припознаха този футболен Франкенщайн като ЦСКА. След тежките години на посредственост, подмяна на ценностите и фалит, огромна част от "червените" фенове повярваха, че ЦСКА-София ще бутне "Лудогорец" и ще се завърне с гръм в Европа.
Нищо от това не се случва. Очертава се пореден нулев сезон, а предвид начина, по който се развива клубът и селекцията, която се прави, не се вижда кога ЦСКА-София ще стане конкурентен за титли, купи и паметни европейски вечери.
Защо не върви ЦСКА-София - вече четвърти сезон, откакто проектът на Гриша Ганчев тръгна от кабинета на премиера Бойко Борисов, мина през Етрополе и Ловеч, за да стигне до стадион "Българска армия"? А всичко изглеждаше "нарисувано".
Клубът и отборът
Дори да допуснем за миг, че ЦСКА-София е ЦСКА, отвъд този най-вече морален казус клубът се управлява така, както някога се управляваше "Литекс". Вземат се футболисти на кило и само като свободни агенти, на много малко неща се дава гласност, един куп директори се прескачат един друг... Разликата е, че в малкия Ловеч това можеше да се случва без шум и съпротива (и нищо чудно някой ден пак да се случва), ала с клуб, носещ ЦСКА в името си, положението е по-различно.
ЦСКА-София има тежък структурен проблем с най-малко петима директори: Пламен Марков е изпълнителен, Трифон Попов - финансов, Милко Георгиев - административен, Кристиано Джарета - спортен. Някой липсва? Няма да го откриете на официалния сайт, но всички знаят, че той е силният човек на "Българска армия" - Стойчо Стоилов. Води се главен мениджър или нещо такова.
Позицията на Стоилов предполага отговорност за селекцията, но ЦСКА-София има главен скаут - Велизар Димитров. Някъде в този пасианс стои и Данаил Ганчев - синът на собственика, който също се занимава активно с клуба.
Вчера стана ясно, че Стойчо Стоилов е дотегнал не само на искащите оставката му фенове, а и на футболистите. В прочутия си вече, късащ вериги пост във фейсбук, отстраненият Николай Бодуров определи неособено сговорчивия мениджър като "главния скаут- спортен директор-изпълнителен директор-старши треньор-доктор или като човек, който разбира от всичко".
И като стана дума - при толкова много директори ЦСКА-София няма лекар, защото бил работел със спортна клиника. Това вече е иновативен подход. Стига сме обвинявали Ганчев и компания в ретроградност.
Но виж, между директорите има идеален синхрон. Стоилов казва пред медиите, че основен фаворит за треньорския пост е Любослав Пенев. На следващия ден Кристиано Джарета обяснява за БНТ, че първият помощник на Люпко Петрович - Милош Крушчич, ще наследи славния си сънародник.
Клубният сайт мълчи. Днес Гриша Ганчев заявява пред "Дарик", че Крушчич остава. Засега. Така, както заяви за други медии преди дни, че Петрович остава. А "засега" явно е нещо като мантра и състояние за всичко в ЦСКА-София.
Какво ли е да си футболист на ЦСКА-София, пък макар и дошъл като свободен агент от нискоразреден клуб в Западна Европа? Сменят ти треньора на два-три месеца, следващият ти често е временен, бившият ти капитан напада клубен шеф от фейсбук, а друг си тръгва малко, след като е бил привлечен с много шум през лятото (Диего Фабрини, който избяга в "Динамо" Букурещ).
Оправдания и пропаганда
Титлата е капарирана за "Лудогорец", то много подизпълнители, много нещо, а ние с "Левски" си играйкаме за второ-трето място. Това гласеше едно прочуто изявление на Гриша Ганчев. Такова е и схващането сред не малка част от запалянковците на ЦСКА-София.
Не, че няма основание в някаква степен, но Христо Стоичков им каза неотдавна - покрай "юбилея": Стига сте търсили оправдания другаде, търсете причините в себе си.
В медии, близки до Ганчев, отдавна се прокарват удобни тези. Че, видите ли, няма как да се плащат трансферни суми за футболисти, тъй като осем милиона лева отишли за емблемата. За нея настояли феновете и нямало как сега да имат претенции. На всичко отгоре стадионът бил празен. Да си мълчат тогава.
Догодина ще започне мащабна реконструкция на стадион "Българска армия". Дали стадионът ще е нов или ще има нещо като основен ремонт на този, предстои да видим. Нищо чудно да станем свидетели на нещо подобно като сагата с емблемата - години да минат само в разтакаване. Но тогава реконструкцията ще се прокрадва като причина за привличането само на свободни агенти - средняци.
Феновете
"Единственото останало от този клуб".
Това заяви наскоро в социална мрежа Иван Велчев-Кюстендилеца - след загубата от "Берое" - за публиката. А той минава за близък на Ганчев.
"И ако "керванът отново продължи да си върви", то "кучетата може и да спрат да лаят". А нататък... кой знае?"
Това пък гласеше краят на декларация на фенклуб "Сектор Г" отпреди седмица.
Да, феновете на ЦСКА-София, колкото и да бяха подложени на тежки манипулации от страна на медии и "инфлуенсъри", вече губят търпение. Както се пее в една хубава българска есенна песен: "А обещаното го няма пак, омръзна ми да чакам..."
Любимият им клуб е в тежка управленска и морална несъстоятелност - след финансовата, която не беше последната, както се оказа. И не беше най-страшната, но малко хора си дадоха сметка за това преди малко повече от три години.
И вече имаме нова ситуация. Досега зад "капарираната титла" ЦСКА-София по-често биеше "Левски" и финишираше втори. Този сезон се очертава да е трета цигулка (сега е четвърта). Как ли ще се приеме това в края на сезона, особено ако поне купата не бъде спечелена? Сегашното ръководство получи кредит на доверие (и търпение), каквито не е получавало нито едно предишно за последните 30 години.
Но ако "керванът отново продължи да си върви", то "кучетата може и да спрат да лаят". А нататък... кой знае?
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни