Националният гаранционен фонд, част от Групата на Българската банка за развитие, подписа две нови споразумения за гарантиране на кредити за малките и средните предприятия с Обединена българска банка и Българо-американската кредитна банка, съобщава сайтът на фонда. 

Така на практика държавната банка ще започне отново да гарантира заеми, нужни за инвестиции или попълване на оборотни дупки на малките и средните бизнеси в страната. Последният път, в който това се случи през НГФ, беше през февруари на 2018 година, когато бе сменен шефът на фонда. Тогава ръководството пое Ангел Джалъзов, близък до изпълнителния директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.

Споразумението с ОББ предвижда да бъдат обхванати кредити на стойност над 140 млн. лв., а с БАКБ - над 26 млн. лв.  Гаранцията на НГФ покрива до 50% от размера на отпуснатите заеми за малките и средните предприятия и позволява облекчени изисквания за обезпеченост по сделките и по-ниски лихви по кредитите.

Съгласно гаранционната схема заемите от ОББ и БАКБ могат да се използват за финансиране на инвестиционни и оборотни кредити и банкови гаранции в левове и евро. През последния период на спомагателното кредитиране участваха 18 различни банки. 

Междувременно проверка на "Капитал" показа, че Българската банка за развитие е единствената кредитна институция в страната, която все още не е публикувала одитиран годишен отчет за 2018 г. нито на сайта си, нито в Търговския регистър. Така на практика държавната банка е в сериозно нарушение, защото последните срокове за публикуването на данните изтекоха в средата на годината. 

За нарушението законът предвижда глоба за банката в размер от 50 до 200 000 лв.

Припомняме, че съвсем скоро ББР беше извадена от обхвата на новия закон за публичните предприятия с решение на Народното събрание. Предложението беше направено през юли между първо и второ четене от депутати от "Атака". Според него от изискванията на закона, които ще важат за всички дружества с участие на държавата или общините, ще бъдат извадени кредитните институции и техните дъщерни дружества. На това определение обаче за момента отговаря само Българската банка за развитие с изпълнителен директор бившият шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев.

В мотивите към предложението на "Атака" беше записано, че изключението засяга "търговски дружества с мажоритарно държавно участие, които подлежат на регулация на БНБ, Комисията за финансов надзор и т.н., и попадането им в обхвата на закона би довело до дисбаланси и наличието на двойна и тройна отчетност, което би затруднило дейността им".

Предложението на "Атака" беше оспорено от Министерството на финансите. От ведомството на Владислав Горанов бяха категорични, че изваждането на ББР и нейните дружества от обхвата на закона противоречи на основната му цел и би създало предпоставки за изключването и на други такива публични предприятия. От МФ добавиха, че идеята на Закона за публичните предприятия е "да въведе унифицирани стандарти за управлението на всички публучни предприятия и би трябвало да е в съответствие с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за корпоративно управление, както и с добрите международни практики". Освен това, припомнят от министерството, законът е от изключително значение за изпълнението на поетия от България ангажимент за присъединяване на страната към т.нар. чакалня на еврозоната и Банковия съюз. 

Въпреки възраженията на МФ предложението на "Атака" бе подкрепено от депутатите от ГЕРБ. И ББР бе извадена от обхвата на новия закон.