Най-очакваната новина отново най-силно ни изненада. Силното представяне на Движението за права и свободи (ДПС) отново е най-забележимият резултат от предсрочните избори за Народно събрание.

На фона на прогнозите за нестабилен и шарен парламент, който трудно може да постигне съгласие за стабилно правителство; на фона на късането на ризи за това колко лесно избирателите се доверяват на налудни популисти; на фона на циничното приемане на реалността, че цели села и махали се купуват, трябва да признаем очевадния факт:

Да, ДПС е незаобиколим фактор.

Ето защо се получи така. Следва кратката версия, защото приемам, че всички знаем за миналато, за смяната на имената, за стройната организация, за инвестицията в кадри, за „отхранването“ на активисти и т.н. Да погледнем само последната кампания:

ДПС бе посочено като врага в тези избори. Едни призоваваха за „поставяне на диета“, други се клеха, че само те могат да извадят Движението от властта, а всички повтаряха как никога, ама никога няма да направят коалиция с ДПС.

Почти никой обаче не посочи защо това е необходимо. Кадрите на ДПС много крадяли, когато са на власт. А кой друг не краде? Кадрите на ДПС назначавали само свои роднини във властта. А кой друг не го прави? Кадрите на ДПС били прости и необразовани. А всички други са от Сорбоната, нали?

Почти никой не даде точна дефиниция на проблема: ДПС не трябва да управлява не защото краде повече или назначава повече свои кадри, а защото е еталон на модела #Кой – цялата власт е отнета от легитимните институции, изпълнителна, законодателна и съдебна власт са подчинени на едно място – било то сарай, хотел с име на столица или яхта в Созопол. Когато правилата не важат, когато разделението на властите не съществува, когато разпределянето на порциите е на едно гише... Този модел е раковото образование, което не позволява на институциите да работят и пречи на бизнеса да печели. Другия бизнес, не техния.

Единственото изключение и то само в последните дни от кампанията бе говорителят в оставка на Реформаторския блок Радан Кънев. Самотно, тихо и за кратко. Вероятно е трудно това да се обясни, вероятно е още по-трудно да бъде разбрано от повече хора.

Вместо това публиката видя мащабните атаки срещу ДПС по принцип. А когато в България атакуваш ДПС просто защото е ДПС, тогава в главите на хората това е нещо друго. Хайде да бъдем откровени – колко пъти в разговори заменяме думите „ДПС“ и „турците“?

А ако случайно вие не го правите, повечето участници в изборите се постараха много други хора да го правят. Изведнъж се появиха „заптиетата“ в учебниците, които били заменени с „полицаи“. После изведнъж видяхме, че по време на предизборни обиколки лидерите на ДПС понякога превеждат част от изказванията си и на турски език. Накрая отново се вторачихме в автобусите от Турция, които решавали всичко. Нямам данни да твърдя, че това е търсено съвпадение, но насищането на подобни популистки теми само напълни двете страни на скачения съд – мобилизира до крайност избирателите на ДПС, които отново се почустваха атакувани, мобилизира и крайните популисти, в чиито глави решенията на проблемите започват с нахлузването на бяла риза и свършват с изграждане на стена по границата.

Сега ДПС и „България без цензура“ общо имат внушителна парламентарна група. Защо ги свързвам ли? Не знам, сетих се и за Цветан Василев, и за Делян Пеевски, и за Христо Ковачки. Като гледам кои медии излъчваха денонощно кампанията на Волен Сидеров, започвам и за други неща да се сещам.

Поздравете #Кой, защото той спечели изборите

Без да откривам топлата вода, имам точно три предложения, за да не бъде и следващият път така.

- Партиите, които твърдят, че са политически противници на ДПС, да успеят да формулират много ясно проблема, който движението олицетворява – без премълчавания в стил „Пеевски е депутат от ДПС“. И да посочат реформите, които ще демонтират модела, включително и конституционни промени.

- Партиите, които не са съгласни ДПС да е монополист върху гласовете на българските мюсюлмани, да отворят широко вратите си за всички български граждани – независимо от език и вяра, да забравят за квотите и да стъпят в селата и махалите, където никой друг освен ДПС не стъпва. Да го направят искрено и да имат търпение, защото това не е работа за месец или година.

Партиите, които твърдят, че няма да партнират с ДПС, да не разчитат на „или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка", за да договорят зад кулисите власт, медиен, съдебен или бизнес комфорт.

Трудно е. По-лесно е от сега да поздравим #Кой и за следващите избори.