Не й върви на магистрала "Струма". Каквото и да се опитват да правят българските власти и прилежащите им отговорни агенции и институции - забяване в строителството винаги има, въпросите се трупат, а проблемите не спират да валят един след друг.

Последното развитие по темата вече е известно - България официално оттегли апликационната форма, с която искаше да получи финансиране на стойност малко под 270 млн. евро на проекта в Кресненското дефиле - най-трудният и спорен участък от нея. 

Причината е комплексна и различните заинтересовани страни имат различни тълкувания. Така според директора на Агенция "Пътна инфраструктура" Георги Терзийски оттеглянето на искането е с цел презициране на мерките, които са залегнали в апликационната форма, така че те да съответстват с екологичните изисквания на новата Еврокомисия и приетия от нея Европейски зелен пакт.

Според природозащитни организации, обединени в коалиция "Да спасим Кресненското дефиле", България се отказва от формата, защото е била напълно наясно, че със сега подадения проект - ЕК щеше да откаже финансирането. Тезата им може да бъде подкрепа и от фактът, че отказът на България дойде в същия ден, в който държавата трябваше да изпрати отговори на забележките, които ЕК отправи преди време към апликационната форма. 

Неразборията около финансирането, строителството и евентуалната готовност на магистралата, доведоха до сериозно напрежение и натрупването на твърде много въпроси.

Затова Клуб Z реши да се допита до говорителя на Европейската комисия в сферата на транспорта Щефан де Кеерсмакер. 

Какво твърди АПИ?

Мнението, изразено от Георги Терзийски,  изглежда доста лековато подминава първия отговор на тогава изпратената апликационна форма, получен от Европейската комисия, който Клуб Z публикува. В него Комисията критикува тежко проекта на българските власти и предупреждава, че България е сериозно заплашена да загуби финансирането.

Накратно - текстът показваше, че Брюксел смята, че проектът, който е представила страната ни, нарушава редица европейски директиви за вредите на околната среда в Кресненското дефиле, не обяснява финансовите планове и са заложени нелогични срокове на изпълнение.

Освен това - Комисията беше сериозно учудена от решението на България да смени трасето, по което смята да строи и да не се съобрази с вече одобреното такова по-рано от ЕС. Ситуацията е следната - в последното си решение за трасето правителството прие, че то ще използва за едната страна на магистралата вече построения път през Дефилето - този, който се използва и в момента. Другата част пък трябваше да мине източно от него. 

В одобрения преди това от ЕК проект обаче - България е посочила, че ще се построи един път с голям тунел през него. Така изникна основателния въпрос - опитала ли се е България да излъже Еврокомисията и защо? 

Отново според Георги Терзийски - такова нещо няма, просто сме променили някои технически особености и България е изпратила предпроектните идеи. Според прирозащитни организации обаче, обединени в коалицията "Да спасим Кресненското дефиле" сегашният вариант нарушава законодателството на ЕС по отношение на опазването на околната среда и запазването на местообитанията на застрашените там видове. Според тях - АПИ не е правила и оценка на пътната безопасност на трасето. Пред Клуб Z обаче от пътната агенция бяха категорични, че такава оценка е правена.

Възниква въпросът - дори да бъде прецизиран проектът, има ли шанс ЕК да одобри въобще трасе минаващо през Кресненското дефиле? 

"Проектирането на магистралата е отговорност на държавата-членка, в съответствие с анализа на разходите и ползите и оценката на въздействието върху околната среда. Комисията на няколко пъти ясно изтъква и отново подчертава, че българските власти трябва да гарантират, че правните, техническите и екологичните аспекти трябва да бъдат надлежно взети под внимание по време на подготовката на проектите, включително тези относно опазването на уникалното биоразнообразие в района. Пълното спазване на законодателството на ЕС, включително законодателството в областта на околната среда, е предпоставка за одобряването на проекта", пишат от Еврокомисията.

Витиеватият отговор не е еднозначен, но може да се предположи, че в момента всичко е в ръцете на българското правителство, което трябва да гарантира, че всички препоръки са обмислени и изпълнени.

По този въпрос обаче природозащитните са категорични, че не е късно България да премисли варианта за пълното изтегляне на магистралата от Кресненското дефиле, като така гарантира, че хем ще изпълни препоръките за опазването на околната среда и видове, хем няма да се налага повече да лъже Комисията за трасето.

Потърсихме и АПИ с въпрос - дали този вариант се обмисля. От там отговориха, че към момента такава смяна не се обмисля и агенцията продължава по стария си план.

Ще връща ли България допълнителни пари за вече построените участъци от магистралата?

Не. Това е краткият отговор на Комисията. Дългият е следния:

"Другите лотове на магистрала "Струма" са финансирани като отделни големи проекти. Завършването на всеки от тях се третира независимо, поради което няма задължения България да възстановява подкрепата на ЕС за тези, които са приключили."

Може ли България да използва тези 270 млн. евро за друг проект? 

Това е една от лансираните идеи - за да не губим парите, просто да ги пренасочим към друг проект. Под сурдинка се говори, че правителството смята да опита да ги насочи към доизграждането на магистрала "Европа", която трябва да свърже София с Белград. 

Теоретично това е възможно, казват от Еврокомисията. Всяка държава-членка може да предложи разпределението на финансирането за други проекти, но само, че Комисията одобри изменението на пограмата. Този вариант е възможен обаче при едно условия - ако не успеем да предадем навреме нов готов проект за "Струма".

Можем ли да направим нов проект, който да покрива критериите на Комисията и той да бъде одобрен в рамките на текущия програмен период?

Да. От Комисията, както многократно са подчертавали, този проект остава приоритетен. Освен това от отговорите им става ясно, че всъщност Брюксел гледа по-скоро положително на намерението на България да оттегли апликационната форма, докато не оправи всички бакии. Всички е чудесно, но тук идва следващото предупреждение:

"Разяснихме, че проектът трябва да бъде изпълнен в пълно съответствие със законодателството на ЕС, включително със закона за околната среда. Службите на Комисията ще продължат да работят в дух на партньорство и конструктивна комуникация с българските власти, за да се постигне най-бързото и ефикасно решение за успешното приключване на този важен проект."

За пореден път от Брюксел настояват България да се съобрази с изискванията и директивите. Неколкократното повтаряне на условията показва, че ЕК ще гледа много внимателно следващия проект и няма да демонстрира толерантност при заплаха за околната среда. 

Парите

Първо и най-важно трябва да е ясно едно - финансирането на този лот, именуван 3.2, въобще не е ясно, а цената за изпълнението му е поредната мистерия. Според Петко Ковачев от коалицията "Да спасим Кресненското дефиле" АПИ има анализ на разходите, който показва, че варианта с използването на шосето на Е-79 и нов път на изток - ще излезе около 850 млн. лв. Според същия документ ако цялото трасе се извади от Кресненското дефиле - цената е милиард и 200 млн. лв, а вариантът с тунел - милиард и 400 млн. евро. 

Когато обаче правителството подава апликационната форма за финансирането през 2019 година - цената за одобрения сега проект с използването на Е-79 вече става милиард и 300 млн. лв. Увеличение с близо 450 млн. лв. без да има никакво обяснение за него. 

Бъдещето

Директорът на АПИ вече обясни, че страната има намерение да подаде нова апликационна форма до края на тази година. Ако обаче България не спази препоръките или ЕК не одобри трасе през Кресненското дефиле има сериозна опасност държавата да не получи европейско финансиране за магистрала, която е гарантирала, че ще построи. Магистрала, която е от изключително значение за цялата пътна европейска мрежа. Правителството вече даде някои намеци, че е готово да финансира проекта и през бюджета.

Според неправителствените природозащитни организации решението е ясно - изваждане на магистралата извън дефилето с обходен маршрут или чрез тунелно преминаване, каквато е препоръката на ЕК. Освен това - прекратяване на сегашните търгове за строителството, след преработката на апликационната форма - нови търгове и одит за пътна безопасност. 

Каквото и да стане обаче този проект ще остане като символ на едно от следните две неща - неспособността на българските власти да спазват конкретните правила на ЕС или просто нежалението им да го правят. За момента всички отговорни институции отричат да опитват да "преметнат" Комисията. Така че - ако приемем първият вариант, то нещата не изглеждат много по-добре. Магистрала "Струма" е изключително важна пътна артерия по много параграфи, сред които е и пътната безопасност. Е-79 от години е асфалтова гробница, а инцидентите не намаляват. България трябва да построи магистралата до 2027 г., но продължаващата неразбория остава актуален въпросът, който преди време зададе един от представителите на Еврокомисията:

"Ще завършите ли АМ "Струма" през този век"?

Предстои да видим.