Article_top

На 3 февруари ще стартират първичните избори за кандидат-президент на Демократическата партия. Дни преди началото само двама от номинираните разполагат с реалистичен шанс за победа. Това са Джо Байдън и Бърни Сандърс. Двубоят надхвърля по значимост президентските избори. Той ще определи облика на Демократическата партия за години напред.

Дилемата е следната: дали ще има завръщане към скучната, но спокойна и предвидима епоха от администрацията на Обама (който не слиза от устата на вицепрезидента Байдън), или левите избиратели ще възприемат по-рискованите и радикални, но и по-вълнуващи и солидарни идеи на демократическия социалист Бърни Сандърс.

Ето пет фактора, които ще въздействат върху крайния резултат на първичните избори.

Денят се познава по утрото

Айова е дребен, непретенциозен щат, в средата на Средна Америка. Тя обаче е микрокосмос на това, което се случва в цялата страна – невероятният възход на Сандърс през последната седмица на януари, който почти напълно стопи преднината на досегашния лидер Байдън. На 21 януари Сандърс разполагаше със 17,1 процента от вота в Айова по данни на RealClearPolitics1. На 26 януари прогресивният сенатор на Върмонт поведе с 25 процента, срещу 22 на сто в полза на Байдън. Наистина бившият вицепрезидент все още е лидер в генералното класиране, но според повечето агенции Сандърс ще спечели първите три щата – Айова (3 февруари), Ню Хемпшир (11 февруари) и Невада (22 февруари).

Джо Байдън със сигурност ще навакса част от пасива на първичните избори в Южна Каролина (29 февруари). Малко преди големия сблъсък на 3 март („Супер вторник“), когато едновременно ще се гласува в 16 щата. Тогава ще разберем със сигурност дали инерцията на Сандърс ще помете Байдън, или „чичо Джо“ ще съхрани вялата си преднина.

Елитът на Демократическата партия

В интервю отпреди седмица за Hollywood Reporter Хилъри Клинтън обяви по адрес на Бърни Сандърс, че „никой не го харесва и никой не иска да работи с него“:

„Той изкара години в Конгреса. Само един сенатор някога го е подкрепял“.

Демократическият елит действително мрази Сандърс. И тук не става въпрос само за активните политици в Конгреса, нито за бивши президенти като Барак Обама или Бил Клинтън.

В анализ за „Политико“ бившата председателка на Националния комитет на Демократическата партия2 (DNC) Дона Бразил призна, че няколко седмици преди президентските избори е открила споразумение от август 2015 г., което е давало на предизборния щаб на Хилъри „контрол над финансите на партията, стратегията и всички събрани пари“, огромна част от които идват от самите кандидати. 

Бразил бе позорно уволнена от комитета, след като се оказа, че предварително е изпращала на Клинтън въпроси от дебатите със Сандърс. В замяна бившата кандидат-президентка погасила 80 процента от дълговете на DNC, натрупани покрай финансирането на кампанията на Обама през 2012 г. Кой знае на какви още, къде неспортсменски, къде абсолютно противозаконни, практики е способен демократическия елит, за да предреши резултата от кампанията.

На 28 януари 2020 г. The Hill съобщи, че предизборният щаб на сенатора на Върмонт е недоволен от решението на председателя на DNC Том Перез да назначи на ръководни постове в комитета Барни Франк и Джон Подеста. Франк бе сред най-върлите поддръжници на г-жа Клинтън на миналите избори, a Подеста – шеф на предизборния ѝ щаб.    

Ролята на DNC може да бъде решаваща за първичните избори. Както беше през 2016 г.

Факторът „Обама“

Байдън използва всеки удобен момент да припомня, че е прекарал 8 години от политическия си живот отдясно на първия чернокож президент. Останалите кандидат-президенти бързо обаче му намериха слабото място – бившият вицепрезидент приема заслуги за успехите и се дистанцира от провалите на кабинета на Обама. Същинският му проблем обаче не са „скелетите в гардероба“ на бившата администрация.

До днес Обама така и не е изявил подкрепа за Байдън. Напротив, в средата на декември миналата година бившият държавен глава заяви, че зад проблемите на света „стоят възрастни хора, обикновено възрастни мъже, които не правят път на останалите“.

„Напълно съм уверен, че ако за две години всяка нация на Земята се управлява от жени, вие ще видите значително подобряване по всички показатели… стандарт на живот и резултати“, изтъкна президентът.

Байдън определено може да бъде вместен във въпросния „проблемен“ списък. От друга страна Обама нееднократно е критикувал „нереалистичните“ идеи на Сандърс и няма спор, че би предпочел бившия си съратник. Защо обаче не го е направил досега? Чака по-подходящ момент? Дали е готов да се отметне от феминистичните си слова и да подкрепи Байдън вместо Елизабет Уорън, която е трета в класирането, но чиито шансове за победа намаляват с всеки изминал ден?

И може би по-важното – дали ако Обама го подкрепи, няма вече да е станало твърде късно?

Факторът „Уорън“

Уорън е по-привлекателното лице на Сандърс. Тя може да стане първата жена президент на САЩ, което е от съществено значение особено за по-прогресивните избиратели.

Сенаторката на Масачузетс подкрепя повечето радикални идеи на колегата си от Върмонт, но в "по-смилаеми" пропорции: Сандърс иска напълно да елиминира дълговете от студентските заеми, Уорън - 75 процента от тях; той иска да се инвестират 16,3 трилиона долара за „озеленяване“ на Америка, докато тя – "едва" 3 трилиона и т.н.

За кратко Уорън сякаш бе заела златната среда между скучния Джо и радикалния Бърни. В началото на октомври м.г. тя дори поведе в надпреварата. Но последва необратим спад и в края на януари 2020 г. само малко над 14 процента от избирателите я подкрепят – два пъти по-малко отколкото по време на миналогодишния пик.

Някои анализатори сочат като причина неубедителния ѝ отговорна въпроса как ще плати за скъпоструващата здравна реформа, която предвижда. Други са на мнение, че Уорън не разполага с най-важното качество за всеки държавен глава в САЩ – няма вид на президентка. Според твърдите ѝ поддръжници това впечатление се дължи на все още широко разпространения сексизъм в страната.

Продължителният спад със сигурност е убедил мнозина от прогресивните избиратели да се прехвърлят в лагера „Бърни“. Известна част от тях сигурно са очаквали, че скоро сенаторката ще се откаже от надпреварата и след време Саднърс ще я посочи за вицепрезидентка.

Най-скромните са се надявали, че тя ще критикува основно по-несъвместимия от идеологическа гледна точка фаворит – Джо Байдън.

Нищо подобно.

Дни преди последния дебат на 18 януари предизборният щаб на кандидат-президентката разпространи слуха, че през декември 2018 г. в разговор на четири очи Сандърс е уведомил Уорън, че не вярва жена да влезе в Овалния кабинет. Това предизвика бурен публичен скандал, чиято кулминация настъпи по време на дебата. Сандърс твърдо отхвърли обвинението и напомни, че напротив през 2015 г. се е опитал да убеди Уорън да се включи в кампанията за президентските избори. Едва след отказа ѝ сенаторът на Върмонт обявява собствената си кандидатура.

Тя пък отказа да коментира отговора на колегата си и вместо това подчерта, че жените на сцената (тя и Ейми Клоубушар) никога не са губили избори, за разлика от останалите присъстващи (четирима мъже).

След края на дебата зрителите на Си Ен Ен станаха свидетели на следния приглушен разговор:

„Нима току-що ме нарекохте лъжкиня в националния ефир?“, попита Уорън, след като отказа да се здрависа със Сандърс.

„Вие ме нарекохте лъжец, нека не говорим за това сега“, отвърна ѝ сенаторът на Върмонт.

Моментът, в който Уорън и Сандърс се скараха. Снимка АП/БТА

Мечтаното дуо едва ли ще се материализира. В ерата на #METOO екипът на Уорън обвини т.нар. ѝ приятел в сексизъм. Според проучванията обаче изненадващата атака сякаш постигна обратен ефект. Засили се трансферът на избиратели от сенаторката към Бърни. Това впечатление кореспондира с възхода на Сандърс в края на януари.

Факторът „Тръмп“

Няма как президентът да не въздейства върху първичните избори на Демократическата партия. Битуването му в Белия дом доминира не само медийния поток, но и подсъзнанието на всички леви избиратели в страната.

Дилемата пред демократите всъщност е кой ще се справи по-успешно във фронтален сблъсък с Тръмп?

Предварителните проучвания дават преднина и на двамата кандидат-президенти. Но така беше и преди четири години, когато на 9 ноември Америка не осъмна с първата жена президент.

Телефонният разговор на Тръмп и Зеленски, който доведе до делото за импийчмънт, навежда на мисълта (при доказване на вината), че президентът също може активно да въздейства върху първичните избори на демократите. Според обвинението американският държавен глава се е опитвал да принуди лидера на Украйна да разследва сина на Джо Байдън - Хънтър, бивш директор на украинския енергиен гигант "Бурисма", както и обстоятелствата около назначаването му на ръководния пост.

Разкритията не въздействаха върху подкрепата за Байдън, която от месеци стагнира около 27-28 процента.

Неконтролируемата омраза и до известна степен фобия на демократите спрямо Тръмп отваря пред него уникалната възможност да наклони везните в полза на кандидата, срещу когото смята, че би се представил по-успешно. И изглежда вече е направил своя избор. Тръмп е посветил до този момент десетки, ако не стотици „туитове“ срещу Байдън, докато пази почти пълно мълчание по адрес на Сандърс.

Може да спекулираме на какво се дължи това.

Някои биха казали, че Тръмп се стреми да демонизира Байдън, когото възприема за единствена заплаха пред втория си мандат.

По-вероятно е обаче чрез игнорирането на своето популистко проявление в Демократическата партия (Бърни Сандърс) президентът да култивира впечатлението, че сенаторът на Върмонт не е сериозен кандидат.

Чрез атаките си Тръмп концентрира ядосани леви избиратели около Байдън, на които обаче им липсва положителният ентусиазъм от поддръжниците на Бърни. Твърде са пасивни. Затова президентът си го хули на воля и с времето внушава идеята, че вицепрезидентът е "слаб" и "стар". 

В сблъсъка между Уорън и Сандърс може да забележим как рязко нарастват редиците на сенатора на Върмонт, когато той е подложен на вербална офанзива. По време на митинг в Милуоки Тръмп сподели, че според него Бърни не е изразявал сексистки коментари. Представяте ли си да направи подобен реверанс спрямо Байдън? 

Президентът е необичайно прозорлив и не иска да дърпа дявола за опашката. Той най-добре знае колко благотворна може да бъде негативната кампания срещу неподходящия кандидат-президент.

----

[1] RealClearPolitics - агенция, която представя средни данни на предизборните проучвания в Америка.

[2] Национален комитет на демократите - управляващ орган, който подпомага и координира стратегиите на кандидатите на Демократическата партия за местни, щатски и национални избори.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

На 3 февруари ще стартират първичните избори за кандидат-президент на Демократическата партия. Дни преди началото само двама от номинираните разполагат с реалистичен шанс за победа. Това са Джо Байдън и Бърни Сандърс. Двубоят надхвърля по значимост президентските избори. Той ще определи облика на Демократическата партия за години напред.

Дилемата е следната: дали ще има завръщане към скучната, но спокойна и предвидима епоха от администрацията на Обама (който не слиза от устата на вицепрезидента Байдън), или левите избиратели ще възприемат по-рискованите и радикални, но и по-вълнуващи и солидарни идеи на демократическия социалист Бърни Сандърс.

Ето пет фактора, които ще въздействат върху крайния резултат на първичните избори.

Денят се познава по утрото

Айова е дребен, непретенциозен щат, в средата на Средна Америка. Тя обаче е микрокосмос на това, което се случва в цялата страна – невероятният възход на Сандърс през последната седмица на януари, който почти напълно стопи преднината на досегашния лидер Байдън. На 21 януари Сандърс разполагаше със 17,1 процента от вота в Айова по данни на RealClearPolitics1. На 26 януари прогресивният сенатор на Върмонт поведе с 25 процента, срещу 22 на сто в полза на Байдън. Наистина бившият вицепрезидент все още е лидер в генералното класиране, но според повечето агенции Сандърс ще спечели първите три щата – Айова (3 февруари), Ню Хемпшир (11 февруари) и Невада (22 февруари).

Джо Байдън със сигурност ще навакса част от пасива на първичните избори в Южна Каролина (29 февруари). Малко преди големия сблъсък на 3 март („Супер вторник“), когато едновременно ще се гласува в 16 щата. Тогава ще разберем със сигурност дали инерцията на Сандърс ще помете Байдън, или „чичо Джо“ ще съхрани вялата си преднина.

Елитът на Демократическата партия

В интервю отпреди седмица за Hollywood Reporter Хилъри Клинтън обяви по адрес на Бърни Сандърс, че „никой не го харесва и никой не иска да работи с него“:

„Той изкара години в Конгреса. Само един сенатор някога го е подкрепял“.

Демократическият елит действително мрази Сандърс. И тук не става въпрос само за активните политици в Конгреса, нито за бивши президенти като Барак Обама или Бил Клинтън.

В анализ за „Политико“ бившата председателка на Националния комитет на Демократическата партия2 (DNC) Дона Бразил призна, че няколко седмици преди президентските избори е открила споразумение от август 2015 г., което е давало на предизборния щаб на Хилъри „контрол над финансите на партията, стратегията и всички събрани пари“, огромна част от които идват от самите кандидати. 

Бразил бе позорно уволнена от комитета, след като се оказа, че предварително е изпращала на Клинтън въпроси от дебатите със Сандърс. В замяна бившата кандидат-президентка погасила 80 процента от дълговете на DNC, натрупани покрай финансирането на кампанията на Обама през 2012 г. Кой знае на какви още, къде неспортсменски, къде абсолютно противозаконни, практики е способен демократическия елит, за да предреши резултата от кампанията.

На 28 януари 2020 г. The Hill съобщи, че предизборният щаб на сенатора на Върмонт е недоволен от решението на председателя на DNC Том Перез да назначи на ръководни постове в комитета Барни Франк и Джон Подеста. Франк бе сред най-върлите поддръжници на г-жа Клинтън на миналите избори, a Подеста – шеф на предизборния ѝ щаб.    

Ролята на DNC може да бъде решаваща за първичните избори. Както беше през 2016 г.

Факторът „Обама“

Байдън използва всеки удобен момент да припомня, че е прекарал 8 години от политическия си живот отдясно на първия чернокож президент. Останалите кандидат-президенти бързо обаче му намериха слабото място – бившият вицепрезидент приема заслуги за успехите и се дистанцира от провалите на кабинета на Обама. Същинският му проблем обаче не са „скелетите в гардероба“ на бившата администрация.

До днес Обама така и не е изявил подкрепа за Байдън. Напротив, в средата на декември миналата година бившият държавен глава заяви, че зад проблемите на света „стоят възрастни хора, обикновено възрастни мъже, които не правят път на останалите“.

„Напълно съм уверен, че ако за две години всяка нация на Земята се управлява от жени, вие ще видите значително подобряване по всички показатели… стандарт на живот и резултати“, изтъкна президентът.

Байдън определено може да бъде вместен във въпросния „проблемен“ списък. От друга страна Обама нееднократно е критикувал „нереалистичните“ идеи на Сандърс и няма спор, че би предпочел бившия си съратник. Защо обаче не го е направил досега? Чака по-подходящ момент? Дали е готов да се отметне от феминистичните си слова и да подкрепи Байдън вместо Елизабет Уорън, която е трета в класирането, но чиито шансове за победа намаляват с всеки изминал ден?

И може би по-важното – дали ако Обама го подкрепи, няма вече да е станало твърде късно?

Факторът „Уорън“

Уорън е по-привлекателното лице на Сандърс. Тя може да стане първата жена президент на САЩ, което е от съществено значение особено за по-прогресивните избиратели.

Сенаторката на Масачузетс подкрепя повечето радикални идеи на колегата си от Върмонт, но в "по-смилаеми" пропорции: Сандърс иска напълно да елиминира дълговете от студентските заеми, Уорън - 75 процента от тях; той иска да се инвестират 16,3 трилиона долара за „озеленяване“ на Америка, докато тя – "едва" 3 трилиона и т.н.

За кратко Уорън сякаш бе заела златната среда между скучния Джо и радикалния Бърни. В началото на октомври м.г. тя дори поведе в надпреварата. Но последва необратим спад и в края на януари 2020 г. само малко над 14 процента от избирателите я подкрепят – два пъти по-малко отколкото по време на миналогодишния пик.

Някои анализатори сочат като причина неубедителния ѝ отговорна въпроса как ще плати за скъпоструващата здравна реформа, която предвижда. Други са на мнение, че Уорън не разполага с най-важното качество за всеки държавен глава в САЩ – няма вид на президентка. Според твърдите ѝ поддръжници това впечатление се дължи на все още широко разпространения сексизъм в страната.

Продължителният спад със сигурност е убедил мнозина от прогресивните избиратели да се прехвърлят в лагера „Бърни“. Известна част от тях сигурно са очаквали, че скоро сенаторката ще се откаже от надпреварата и след време Саднърс ще я посочи за вицепрезидентка.

Най-скромните са се надявали, че тя ще критикува основно по-несъвместимия от идеологическа гледна точка фаворит – Джо Байдън.

Нищо подобно.

Дни преди последния дебат на 18 януари предизборният щаб на кандидат-президентката разпространи слуха, че през декември 2018 г. в разговор на четири очи Сандърс е уведомил Уорън, че не вярва жена да влезе в Овалния кабинет. Това предизвика бурен публичен скандал, чиято кулминация настъпи по време на дебата. Сандърс твърдо отхвърли обвинението и напомни, че напротив през 2015 г. се е опитал да убеди Уорън да се включи в кампанията за президентските избори. Едва след отказа ѝ сенаторът на Върмонт обявява собствената си кандидатура.

Тя пък отказа да коментира отговора на колегата си и вместо това подчерта, че жените на сцената (тя и Ейми Клоубушар) никога не са губили избори, за разлика от останалите присъстващи (четирима мъже).

След края на дебата зрителите на Си Ен Ен станаха свидетели на следния приглушен разговор:

„Нима току-що ме нарекохте лъжкиня в националния ефир?“, попита Уорън, след като отказа да се здрависа със Сандърс.

„Вие ме нарекохте лъжец, нека не говорим за това сега“, отвърна ѝ сенаторът на Върмонт.

Моментът, в който Уорън и Сандърс се скараха. Снимка АП/БТА

Мечтаното дуо едва ли ще се материализира. В ерата на #METOO екипът на Уорън обвини т.нар. ѝ приятел в сексизъм. Според проучванията обаче изненадващата атака сякаш постигна обратен ефект. Засили се трансферът на избиратели от сенаторката към Бърни. Това впечатление кореспондира с възхода на Сандърс в края на януари.

Факторът „Тръмп“

Няма как президентът да не въздейства върху първичните избори на Демократическата партия. Битуването му в Белия дом доминира не само медийния поток, но и подсъзнанието на всички леви избиратели в страната.

Дилемата пред демократите всъщност е кой ще се справи по-успешно във фронтален сблъсък с Тръмп?

Предварителните проучвания дават преднина и на двамата кандидат-президенти. Но така беше и преди четири години, когато на 9 ноември Америка не осъмна с първата жена президент.

Телефонният разговор на Тръмп и Зеленски, който доведе до делото за импийчмънт, навежда на мисълта (при доказване на вината), че президентът също може активно да въздейства върху първичните избори на демократите. Според обвинението американският държавен глава се е опитвал да принуди лидера на Украйна да разследва сина на Джо Байдън - Хънтър, бивш директор на украинския енергиен гигант "Бурисма", както и обстоятелствата около назначаването му на ръководния пост.

Разкритията не въздействаха върху подкрепата за Байдън, която от месеци стагнира около 27-28 процента.

Неконтролируемата омраза и до известна степен фобия на демократите спрямо Тръмп отваря пред него уникалната възможност да наклони везните в полза на кандидата, срещу когото смята, че би се представил по-успешно. И изглежда вече е направил своя избор. Тръмп е посветил до този момент десетки, ако не стотици „туитове“ срещу Байдън, докато пази почти пълно мълчание по адрес на Сандърс.

Може да спекулираме на какво се дължи това.

Някои биха казали, че Тръмп се стреми да демонизира Байдън, когото възприема за единствена заплаха пред втория си мандат.

По-вероятно е обаче чрез игнорирането на своето популистко проявление в Демократическата партия (Бърни Сандърс) президентът да култивира впечатлението, че сенаторът на Върмонт не е сериозен кандидат.

Чрез атаките си Тръмп концентрира ядосани леви избиратели около Байдън, на които обаче им липсва положителният ентусиазъм от поддръжниците на Бърни. Твърде са пасивни. Затова президентът си го хули на воля и с времето внушава идеята, че вицепрезидентът е "слаб" и "стар". 

В сблъсъка между Уорън и Сандърс може да забележим как рязко нарастват редиците на сенатора на Върмонт, когато той е подложен на вербална офанзива. По време на митинг в Милуоки Тръмп сподели, че според него Бърни не е изразявал сексистки коментари. Представяте ли си да направи подобен реверанс спрямо Байдън? 

Президентът е необичайно прозорлив и не иска да дърпа дявола за опашката. Той най-добре знае колко благотворна може да бъде негативната кампания срещу неподходящия кандидат-президент.

----

[1] RealClearPolitics - агенция, която представя средни данни на предизборните проучвания в Америка.

[2] Национален комитет на демократите - управляващ орган, който подпомага и координира стратегиите на кандидатите на Демократическата партия за местни, щатски и национални избори.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Иван Панов's picture
Иван Панов
Ванко Американчето

Стига глупости

"Неконтролируемата омраза и до известна степен фобия на демократите спрямо Тръмп ".
Младежа, демонстрираш абсолютно невежество по темата.Четете повече и мислете ако можете, недейте само преписва глупости.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?