Масово проследяване на огромен кръг от хора, без предварителен съдебен контрол и с лишен от смисъл последващ такъв; съхраняване на данните за местоположението на проследените хора в продължение на половин година - с неясно какви цели; приравняване на неспазващите карантина на терористи - и всичко това прието от Народното събрание "на тъмно", набързо, без предварително обсъждане и на ръба на конституционността.

Това са основните пунктове в жалбата на БСП до Конституционния съд, с която се атакуват разпоредбите в закона за извънредното положение, според които МВР ще може да изисква от мобилните оператори информация за трафичните данни (местоположението) на всеки гражданин, поставен под карантина - с цел проверка дали я спазва. Правомощията на МВР не се отнасят само за периода на извънредното положение, а изобщо - и след отмяната му (тъй като чрез "извънредния" закон беше променен Законът за електронните съобщения - б.р.). Без на практика проверими доказателства за опасността, която представлява въпросният гражданин.

Както Клуб Z писа, днес левицата внесе жалбата, която анонсира още през март. Тя се отнася до преходните и заключителни разпоредби на "извънредния" закон, с които се изменят и Законът за електронните съобщения, и Законът за здравето. Текстовете предизвикаха брожения още с първоначалното гласуване на "извънредния" закон, но въпреки че преди седмица управляващите го отвориха за ремонт, отказаха да ги коригират. Така на практика на органите на реда се дава право безконтролно да ни следят - стига само да посочат пред мобилния оператор, че не си спазваме предписана карантина. Като тук не става въпрос само за COVID-19, а и за редица други заболявания. На практика в момента обхванати са стотици хиляди граждани, тъй като на карантина подлежат не само лицата, установени като положителни за COVID-19, а и техните контактни лица, както и всички пристигащи от чужбина. По данни на оперативния щаб за борба с коронавируса, у нас доскоро всеки ден пристигаха по средно 10 000 души.

Към днешна дата - 22 април - в активна карантина са 16 588 души, а общият брой на карантинираните досега е 86 927 души - според официалните данни в правителствения информационен портал за коронавируса.

КС най-сетне да се произнесе

От левицата оспорват първо самия начин на приемане на измененията - а именно - с предложения, направени ад хок, без да са минали две четения, което се приема за допустимо, но само ако предложенията имат пряка връзка с принципите и обхвата на законопроекта, приет на първо четене. Такива изменения са допустими и ако представляват "редакционни или правно-технически поправки". 

"Вмъкнатите" изменения в преходни и заключителни разпоредби, без да са минали по дългата процедура и без да имат пряко отношение към разглеждания закон, е стар прийом на парламентаристите и особено на ГЕРБ. Факт - такъв е случаят и с поправките, които левицата сега атакува пред КС.

"Атакуваните с настоящето искане разпоредби са ярък пример за предложение, излизащо извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект" - аргументират се социалистите.

От левицата посочват още, че КС трябва да вземе категорично отношение по този законодателен казус - въпреки практиката си, според която "преценката дали предложените между първо и второ четене промени противоречат на принципите и обхвата на законопроекта, приет на първо четене, е единствено на Народното събрание".

"Нежеланието на Конституционния съд да прецени допустимостта на законодателните предложения, направени между двете гласувания, спрямо принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, фактически предоставя на парламентарното мнозинство неограничена възможност да решава кои промени да се разглеждат на две и кои - само на едно гласуване", обръщат се от БСП към съда, с което на практика се заявява, че управляващите могат да правят каквото си пожелаят, докато няма категорично произнасяне кое е допустимо и кое не.

Няма такова изключение в Конституцията 

В жалбата се припомня, че КС вече веднъж се е произнасял по текстовете от ЗЕС - през 2015 г., с което на практика е въведен съдебният контрол за тези изключения, при които се нарушават права (които изключения набъбват през годините оттогава насам, б.р.).

Според Конституцията "свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени", а "изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления". Т.е. - според дефиницията на Наказателния кодекс "тежко престъпление" е това, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случая с извънредния закон, наказанията за неспазване на карантината са до пет години, от което следва, че не може да бъдат третирани като "изключението", записано в чл. 34 на основния закон.

По този повод от левицата цитират самия КС през 2015-а, че "изключението (...) се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления и то не може да бъде тълкувано и прилагано разширително".

Кому е нужен контрол след проследяването

От левицата поставят още един въпрос - кому е нужен съдебен контрол, след като "проследяването" вече е осъществено. И то спорен откъм ефективност контрол. Този въпрос е породен от факта, че така разписаните разпоредби дават възможност на органите на реда да поискат желаната от тях информация от мобилния оператор без съдебно разрешение. Такова може да се поиска в последствие.

" (...) нерегламентираният достъп и евентуалната злоупотреба вече ще са реализирани. Този последващ съдебен акт би могъл да има значение при реализиране от страна на пострадалия на евентуални негови претенции за обезщетение от настъпили вреди или към търсене на отговорност на превишилия правата си орган, но в никакъв случай не би могла да предотврати накърняването на конституционно защитени права на гражданите", се посочва в жалбата. 

Другата подробност тук е, че сега, за да се вземе съдебно решение за трафични данни, то задължително трябва да съдържа "пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, обуславящи целта".

"Докато в случаите, когато се иска незабавен достъп до трафични данни, при последващ съдебен контрол, искането се подава до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, неговите реквизити са различни и сред тях липсва посоченото по-горе "пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, обуславящи целта", пишат от БСП. 

Оттам допълват, че става дума за лица, които вече са в полезрението на здравните власти и са обект на ограничения, т.е. органите на реда имат възможност да вземат своевременни мерки спрямо тяхното поведение и без да изискват по спешност данни за клетката на мобилния оператор.

Обхватът? - Неограничен е

Извънредният закон препраща и към чл. 61 от Закона за здравето, в който се изброяват болестите, заради които някой може да бъде поставен под карантина и съответно проследяван от МВР, а данните ще бъдат пазени половин година. И констатацията тук е:

"Обхватът се разширява дотолкова, че той на практика става неограничен."

Става въпрос за болни и заразоносители от 13 вида болести, както и контактни лица (независимо дали чрез изследване са с потвърдено носителство на заразна болест или не) и лица, които са влезли на територията на страната от други държави (и български, и чужди граждани). 

Като най-важният факт тук е, че законът за извънредното положение е закон с ограничено времево действие, а в същото време текстовете в ЗЕС и в Закона за здравето ще продължат да важат и след като приетият "извънреден" закон вече няма да се прилага, т.е. и след отмяната на извънредното положение.