Article_top

В продължение на половин век Съединените щати контролираха международните води в Персийския залив, без да бъдат конкурирани от друга велика сила. По всичко изглежда обаче, че скоро нещата ще се променят. След като засили военноморското си присъствие в Южнокитайско море и преди няколко години разположи своя база в района на пролива Баб ал-Мандаб, днес Китай възнамерява да се позиционира в друга стратегически важна точка на Залива, като по такъв начин ще отправи пряко предизвикателство към Вашингтон. Въпросителните, които поражда този нов ход на Пекин, касаят и евентуалните американски реакции.

Дългото изчакване

През последните десет години Китай постепенно разширяваше икономическото си влияние в Близкия изток, което бе подплатено с неутрално дипломатическо присъствие и въздържане от военна намеса. Поднебесната поддържа приятелски отношения с Иран, Израел и други страни в региона, като предпочита да се въздържа от гласуване по противоречивите резолюции на Съвета за сигурност, касаещи региона. Единственото епизодично присъствие на кораби на китайските ВМС се ограничаваше до визити в иранското пристанище Бандар Абас и до съвместни маневри с руския и иранския флот в северната част на Индийския океан. Към тях следва да добавим и морската евакуация от Либия в началото на войната в бившата Джамахирия, чиято ефикасност бе далеч от официалните твърдения.

Стратегическа промяна

Очевидно е, че амбициите на Пекин вече не се ограничават с разширяване на военното  влияние до Хонконг и Южнокитайско море. В Джибути вече е изградена китайска военна база, намираща се само на няколко мили от американския си аналог и в близост до стратегически важния пролив Баб ал-Мандаб. Според американски военни източници, това е позволило на китайските военни оператори да прихващат и следят комуникациите на американските си съперници в този район. Както информира Техеран, предстои построяването на постоянна китайска база на иранска територия. За това са се споразумели двете страни по време на посещението на Си Цзинпин в Техеран през 2015 г., когато китайският лидер се срещна с върховния лидер Али Хаменей и президента Хасан Рохани. Според източници от иранския парламент, едно от подписаните тогава споразумения включвало наемането на съоръжения на иранския остров Киш в Персийския залив за срок от 25 години.

САЩ в изчаквателна позиция

За тази сделка информира през февруари иранската информационна агенция „Тасним“. Според нея депутатът Хасан Норузи от крилото на религиозните хардлайнери отправил питане до президента Рохани относно намеренията на правителството на даде под аренда на Китай остров Киш. В изказването си в парламента Норузи остро се възпротивил на подобна сделка и протестирал против тайните договорки на режима с Пекин. Макар че подобни възражения отразяват настроенията в избирателния район на депутата – работническите квартали в близост до международното летище „Имам Хомейни“ в Техеран, думата на парламента не се чува по въпроси, свързани със сигурността и отбраната на тази страна. На практика парламентът на Иран не е овластен да отправя критики към неприкосновените органи на властта в лицето на армията, министерството на отбраната, лидера на революционните гвардейци и върховния лидер. Въпреки това, изявленията на Норузи, които бяха прихванати от американските подслушвателни средства, бяха приети сериозно във Вашингтон.

Според някои наблюдатели, евентуално трайно военно присъствие на Китай в Персийския залив би имало сериозни последствия. Досега Щатите се радваха на безразделно военно доминиране в района и появата на такъв конкурент би предизвикала промени в стратегическата визия на Вашингтон. Една от най-вероятните хипотези предвижда засилване на американското военно присъствие в Залива. Със сигурност възникването на китайска ВМС база в тази част на света ще доведе до повишаване напрежението между Пекин и Вашингтон, което и без това се изостри в резултат на онова, което САЩ наричат „китайския вирус“, т.е. COVID-19. Може да се очаква, че подобен ход от страна на Пекин ще доведе до откриването на нов фронт в конфронтацията САЩ-Китай, още повече, че ще бъде разтълкувано като пряко предизвикателство към дългосрочната политика на Тръмп, на максимален санкционен натиск върху Иран.

Според други наблюдатели, не е изключено появата на китайска база в Залива да доведе до налагането на санкции на самия Китай, а това на свой ред да предизвика световна криза, от която ще загубят всички.

„Важно е да се обърне внимание на това, какво Китай реално предприема, а не какво говорят лидерите му“, заяви неотдавна Клео Паскал, изследователка от Института за отбрана на демокрациите. По думите ѝ, „преди години Китай е лансирал идеята за подялба на света между Вашингтон и Пекин, като всяка от страните получи своя сфера на влияние".

Тя предупреждава, че при отсъствието на доверие между двете страни е необходимо постоянно наблюдение на действията и разшифроване на намеренията на Пекин.

Израел и Китай

От друга страна, Майкъл Рубин, експерт в American Enterprise Institute, обръща внимание на изключителната важност да бъде пресечен китайският флирт с Израел, благодарение на който Пекин получава върхови военни технологии. Това е резултат на илюзорните надежди на поколение израелски лидери, които се надяват, че по такъв начин биха стимулирали Китай да прекрати подкрепата си за враждебни на Тел Авив режими в Близкия изток.

„Израелската политика на оказване технологична подкрепа на Китай е била винаги наивна. Днес, след като става ясно, че Пекин вече изгражда военна база в Персийския залив, тя трябва да бъде прекратена. В противен случай републиканците и демократите във Вашингтон следва да преразгледат практиката да се гарантира на Израел качествено военно превъзходство“.

Иран отрича

Въпреки че говорителят на иранското министерство на външните работи отрече страната да е предоставила свой остров за китайска база или да е разрешила присъствието на чуждестранни сили в своята акватория, в западни медии се твърди, че целта на неотдавнашната визита на външния министър Мохамед Зариф в Пекин е била съгласуването на пътна карта за изпълнение на споразумението за цялостно стратегическо партньорство между двете страни за период от 25 години в съответствие с подписания през 2016 г. стратегически документ. За това говорят и някои изявления на бившия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад, че непубликувани текстове на иначе публичния стратегически договор са в нарушение на иранския суверенитет, което хвърля сянка върху двустранното сътрудничество. Анализаторите посочват и неслучайното съвпадение между визитата и неотдавнашното изявление на китайския представител в Съвета за сигурност на ООН в полза на прекратяване на антииранските санкции и противопоставянето на Пекин на стремежа на Вашингтон към разширяването на оръжейното ембарго срещу Иран. Всичко това говори за тесния сговор между Иран, Китай и Русия.

Промяна на военния баланс

Позовайки се на свои източници в Иран, електронният сайт „Ойл прайс“ съобщава, че Китай е добавил нов военен компонент към икономическото споразумение. Според него тази стъпка ще има огромни глобални последствия, изразяващи се в променяне на геополитическия баланс в Близкия изток. Според медията, наскоро Върховният лидер Хаменей се е съгласил с добавянето на въпросните клаузи, предложени от видни фигури на „Революционните гвардейци“ и на иранското разузнаване, които били и зад първоначалното икономическо споразумение с Пекин. В публикация от миналата седмица изданието пояснява, че новата редакция на споразумението включвала цялостно военно, въздушно и военноморско сътрудничество между Иран и Китай, като на Русия също се отреждала важна роля. Взето било решение през втората седмица на август т.г. да бъде проведена среща на ирански експерти с техни китайски и руски колеги за обсъждане на техническите детайли на споразумението. Предвиждало се от 9 ноември натам на руските и китайските бомбардировачи, изтребители и транспортни самолети да бъде гарантиран безпрепятствен достъп до ирански летища.

Русия и Китай

Според ирански източници, този процес ще започне с изграждането на съоръжения за двойна употреба, изградени за тази цел в близост до сегашните летища в Хамдан, Бандар Абас, Шабар и Абадан. При това, базираните на тях бомбардировачи, ще бъдат модифицирани от Китай версии на Ту-22М3S с обсег от 6 800 км. Освен тях на иранска територия ще бъдат разположени и изтребителите със среден обсег „Сухой 34“ и стелт-изтребителите „Сухой 57“ – най-новото попълнение на руския ВВС арсенал.

Ето маршрутите на руските бомбардировачи от иранската база в Хамдан до Сирия. Карта туитър

Москва и досега е използвала иранска територия за бомбардиране на цели в Сирия. Това се случи през август 2016 г., когато руските ВВС използваха военновъздушната база Хамадан, от която бяха извършени налети с използването на бомбардировачи „Ту-22“ и изтребители „Сухой 34“. Според сегашното споразумение, китайските и руските бойни кораби ще използват съоръжения, изградени от китайски компании в основните ирански пристанища Джабхар, Бандар, Бушер и Бандар Абас. Същата медия съобщава, че наред с разполагането на ВВС и ВМС на иранска територия, Китай и Русия ще водят и електронна война чрез използване на апаратура за ранно предупреждение, заглушаване на сигналите, електронна поддръжка и защита. Тяхна основна цел щяла да бъде неутрализирането на системите за управление и контрол на НАТО от преносими и наземни радари. Въпросният електронен арсенал можел да включва и отбранителни противоракетни установки С-400, чрез които евентуално да бъдат неутрализирани нападения от страна на САЩ или Израел.

Според сайта, една от тайните клаузи на споразумението е заангажирането на Китай с преки инвестиции за разработването на иранския петролен, газов и нефтохимически сектор в Иран на стойност 280 млрд. долара. При това, Пекин обещава тази сума да бъде изплатена авансово в рамките на първите пет години от 25-годишния срок на споразумението. Китай бил готов през последващите години да инвестира още 120 млрд. долара, при положение, че страните с Тази сума ще бъде изпомпвана предварително през първите пет от следващите 25 години. Допълнителни 120 млрд. долара Пекин щял да предостави през първата петилетка за развитието на иранската инфраструктура и индустрия. Впоследствие щели да бъдат привличани и допълнителни средства при постигане на съгласие между участващите страни в сделката.

В замяна на това Китай получавал възможност да закупува ирански петрол, газ и нефтохимически продукти с отстъпка от 12 процента от пазарните цени, плюс допълнителна отстъпка между 6 и 8 процента под формата на компенсация на риска. , а Пекин ще се възползва от правото да забави плащането на финансовите си вноски до две години, както и заплащането на валути, получени от търговията с африканските страни и страните от бившия Съветски съюз. С други думи, общата отстъпка, която Китай ще получи, може да достигне 32 процента от пазарната стойност на иранските продукти. Освен това Китай ще участва пълноценно в изграждането на основната инфраструктура на Иран в рамките на геополитическия проект на китайския президент, озаглавен "Един пояс, един път".

Според иранския вицепрезидент Исхак Джахангири, Техеран е подписал договор с Пекин за изпълнение на проект за модернизация и електрификация на железопътната линия Техеран-Машхад с дължина 900 км. Освен това са били разработени и приети и планове за изграждане на ускорена железопътна линия между Техеран и Ком, която ще е свързана със северозападната провинция Табриз. Последната е център на нефтогазовата и нефтохимическата индустрия на страната, както и изходна точка на газопровода Табриз – Анкара. Тези инфраструктурни проекти ще се впишат в новия път на коприната, който започва от западен Китай, през Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан. От Иран пътят на коприната ще прекоси Турция, преди да достигне до Европа.

Ключови думи
 

В продължение на половин век Съединените щати контролираха международните води в Персийския залив, без да бъдат конкурирани от друга велика сила. По всичко изглежда обаче, че скоро нещата ще се променят. След като засили военноморското си присъствие в Южнокитайско море и преди няколко години разположи своя база в района на пролива Баб ал-Мандаб, днес Китай възнамерява да се позиционира в друга стратегически важна точка на Залива, като по такъв начин ще отправи пряко предизвикателство към Вашингтон. Въпросителните, които поражда този нов ход на Пекин, касаят и евентуалните американски реакции.

Дългото изчакване

През последните десет години Китай постепенно разширяваше икономическото си влияние в Близкия изток, което бе подплатено с неутрално дипломатическо присъствие и въздържане от военна намеса. Поднебесната поддържа приятелски отношения с Иран, Израел и други страни в региона, като предпочита да се въздържа от гласуване по противоречивите резолюции на Съвета за сигурност, касаещи региона. Единственото епизодично присъствие на кораби на китайските ВМС се ограничаваше до визити в иранското пристанище Бандар Абас и до съвместни маневри с руския и иранския флот в северната част на Индийския океан. Към тях следва да добавим и морската евакуация от Либия в началото на войната в бившата Джамахирия, чиято ефикасност бе далеч от официалните твърдения.

Стратегическа промяна

Очевидно е, че амбициите на Пекин вече не се ограничават с разширяване на военното  влияние до Хонконг и Южнокитайско море. В Джибути вече е изградена китайска военна база, намираща се само на няколко мили от американския си аналог и в близост до стратегически важния пролив Баб ал-Мандаб. Според американски военни източници, това е позволило на китайските военни оператори да прихващат и следят комуникациите на американските си съперници в този район. Както информира Техеран, предстои построяването на постоянна китайска база на иранска територия. За това са се споразумели двете страни по време на посещението на Си Цзинпин в Техеран през 2015 г., когато китайският лидер се срещна с върховния лидер Али Хаменей и президента Хасан Рохани. Според източници от иранския парламент, едно от подписаните тогава споразумения включвало наемането на съоръжения на иранския остров Киш в Персийския залив за срок от 25 години.

САЩ в изчаквателна позиция

За тази сделка информира през февруари иранската информационна агенция „Тасним“. Според нея депутатът Хасан Норузи от крилото на религиозните хардлайнери отправил питане до президента Рохани относно намеренията на правителството на даде под аренда на Китай остров Киш. В изказването си в парламента Норузи остро се възпротивил на подобна сделка и протестирал против тайните договорки на режима с Пекин. Макар че подобни възражения отразяват настроенията в избирателния район на депутата – работническите квартали в близост до международното летище „Имам Хомейни“ в Техеран, думата на парламента не се чува по въпроси, свързани със сигурността и отбраната на тази страна. На практика парламентът на Иран не е овластен да отправя критики към неприкосновените органи на властта в лицето на армията, министерството на отбраната, лидера на революционните гвардейци и върховния лидер. Въпреки това, изявленията на Норузи, които бяха прихванати от американските подслушвателни средства, бяха приети сериозно във Вашингтон.

Според някои наблюдатели, евентуално трайно военно присъствие на Китай в Персийския залив би имало сериозни последствия. Досега Щатите се радваха на безразделно военно доминиране в района и появата на такъв конкурент би предизвикала промени в стратегическата визия на Вашингтон. Една от най-вероятните хипотези предвижда засилване на американското военно присъствие в Залива. Със сигурност възникването на китайска ВМС база в тази част на света ще доведе до повишаване напрежението между Пекин и Вашингтон, което и без това се изостри в резултат на онова, което САЩ наричат „китайския вирус“, т.е. COVID-19. Може да се очаква, че подобен ход от страна на Пекин ще доведе до откриването на нов фронт в конфронтацията САЩ-Китай, още повече, че ще бъде разтълкувано като пряко предизвикателство към дългосрочната политика на Тръмп, на максимален санкционен натиск върху Иран.

Според други наблюдатели, не е изключено появата на китайска база в Залива да доведе до налагането на санкции на самия Китай, а това на свой ред да предизвика световна криза, от която ще загубят всички.

„Важно е да се обърне внимание на това, какво Китай реално предприема, а не какво говорят лидерите му“, заяви неотдавна Клео Паскал, изследователка от Института за отбрана на демокрациите. По думите ѝ, „преди години Китай е лансирал идеята за подялба на света между Вашингтон и Пекин, като всяка от страните получи своя сфера на влияние".

Тя предупреждава, че при отсъствието на доверие между двете страни е необходимо постоянно наблюдение на действията и разшифроване на намеренията на Пекин.

Израел и Китай

От друга страна, Майкъл Рубин, експерт в American Enterprise Institute, обръща внимание на изключителната важност да бъде пресечен китайският флирт с Израел, благодарение на който Пекин получава върхови военни технологии. Това е резултат на илюзорните надежди на поколение израелски лидери, които се надяват, че по такъв начин биха стимулирали Китай да прекрати подкрепата си за враждебни на Тел Авив режими в Близкия изток.

„Израелската политика на оказване технологична подкрепа на Китай е била винаги наивна. Днес, след като става ясно, че Пекин вече изгражда военна база в Персийския залив, тя трябва да бъде прекратена. В противен случай републиканците и демократите във Вашингтон следва да преразгледат практиката да се гарантира на Израел качествено военно превъзходство“.

Иран отрича

Въпреки че говорителят на иранското министерство на външните работи отрече страната да е предоставила свой остров за китайска база или да е разрешила присъствието на чуждестранни сили в своята акватория, в западни медии се твърди, че целта на неотдавнашната визита на външния министър Мохамед Зариф в Пекин е била съгласуването на пътна карта за изпълнение на споразумението за цялостно стратегическо партньорство между двете страни за период от 25 години в съответствие с подписания през 2016 г. стратегически документ. За това говорят и някои изявления на бившия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад, че непубликувани текстове на иначе публичния стратегически договор са в нарушение на иранския суверенитет, което хвърля сянка върху двустранното сътрудничество. Анализаторите посочват и неслучайното съвпадение между визитата и неотдавнашното изявление на китайския представител в Съвета за сигурност на ООН в полза на прекратяване на антииранските санкции и противопоставянето на Пекин на стремежа на Вашингтон към разширяването на оръжейното ембарго срещу Иран. Всичко това говори за тесния сговор между Иран, Китай и Русия.

Промяна на военния баланс

Позовайки се на свои източници в Иран, електронният сайт „Ойл прайс“ съобщава, че Китай е добавил нов военен компонент към икономическото споразумение. Според него тази стъпка ще има огромни глобални последствия, изразяващи се в променяне на геополитическия баланс в Близкия изток. Според медията, наскоро Върховният лидер Хаменей се е съгласил с добавянето на въпросните клаузи, предложени от видни фигури на „Революционните гвардейци“ и на иранското разузнаване, които били и зад първоначалното икономическо споразумение с Пекин. В публикация от миналата седмица изданието пояснява, че новата редакция на споразумението включвала цялостно военно, въздушно и военноморско сътрудничество между Иран и Китай, като на Русия също се отреждала важна роля. Взето било решение през втората седмица на август т.г. да бъде проведена среща на ирански експерти с техни китайски и руски колеги за обсъждане на техническите детайли на споразумението. Предвиждало се от 9 ноември натам на руските и китайските бомбардировачи, изтребители и транспортни самолети да бъде гарантиран безпрепятствен достъп до ирански летища.

Русия и Китай

Според ирански източници, този процес ще започне с изграждането на съоръжения за двойна употреба, изградени за тази цел в близост до сегашните летища в Хамдан, Бандар Абас, Шабар и Абадан. При това, базираните на тях бомбардировачи, ще бъдат модифицирани от Китай версии на Ту-22М3S с обсег от 6 800 км. Освен тях на иранска територия ще бъдат разположени и изтребителите със среден обсег „Сухой 34“ и стелт-изтребителите „Сухой 57“ – най-новото попълнение на руския ВВС арсенал.

Ето маршрутите на руските бомбардировачи от иранската база в Хамдан до Сирия. Карта туитър

Москва и досега е използвала иранска територия за бомбардиране на цели в Сирия. Това се случи през август 2016 г., когато руските ВВС използваха военновъздушната база Хамадан, от която бяха извършени налети с използването на бомбардировачи „Ту-22“ и изтребители „Сухой 34“. Според сегашното споразумение, китайските и руските бойни кораби ще използват съоръжения, изградени от китайски компании в основните ирански пристанища Джабхар, Бандар, Бушер и Бандар Абас. Същата медия съобщава, че наред с разполагането на ВВС и ВМС на иранска територия, Китай и Русия ще водят и електронна война чрез използване на апаратура за ранно предупреждение, заглушаване на сигналите, електронна поддръжка и защита. Тяхна основна цел щяла да бъде неутрализирането на системите за управление и контрол на НАТО от преносими и наземни радари. Въпросният електронен арсенал можел да включва и отбранителни противоракетни установки С-400, чрез които евентуално да бъдат неутрализирани нападения от страна на САЩ или Израел.

Според сайта, една от тайните клаузи на споразумението е заангажирането на Китай с преки инвестиции за разработването на иранския петролен, газов и нефтохимически сектор в Иран на стойност 280 млрд. долара. При това, Пекин обещава тази сума да бъде изплатена авансово в рамките на първите пет години от 25-годишния срок на споразумението. Китай бил готов през последващите години да инвестира още 120 млрд. долара, при положение, че страните с Тази сума ще бъде изпомпвана предварително през първите пет от следващите 25 години. Допълнителни 120 млрд. долара Пекин щял да предостави през първата петилетка за развитието на иранската инфраструктура и индустрия. Впоследствие щели да бъдат привличани и допълнителни средства при постигане на съгласие между участващите страни в сделката.

В замяна на това Китай получавал възможност да закупува ирански петрол, газ и нефтохимически продукти с отстъпка от 12 процента от пазарните цени, плюс допълнителна отстъпка между 6 и 8 процента под формата на компенсация на риска. , а Пекин ще се възползва от правото да забави плащането на финансовите си вноски до две години, както и заплащането на валути, получени от търговията с африканските страни и страните от бившия Съветски съюз. С други думи, общата отстъпка, която Китай ще получи, може да достигне 32 процента от пазарната стойност на иранските продукти. Освен това Китай ще участва пълноценно в изграждането на основната инфраструктура на Иран в рамките на геополитическия проект на китайския президент, озаглавен "Един пояс, един път".

Според иранския вицепрезидент Исхак Джахангири, Техеран е подписал договор с Пекин за изпълнение на проект за модернизация и електрификация на железопътната линия Техеран-Машхад с дължина 900 км. Освен това са били разработени и приети и планове за изграждане на ускорена железопътна линия между Техеран и Ком, която ще е свързана със северозападната провинция Табриз. Последната е център на нефтогазовата и нефтохимическата индустрия на страната, както и изходна точка на газопровода Табриз – Анкара. Тези инфраструктурни проекти ще се впишат в новия път на коприната, който започва от западен Китай, през Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан. От Иран пътят на коприната ще прекоси Турция, преди да достигне до Европа.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?