Лидерите на ЕС одобриха тази сутрин бюджет в размер на 1,82 трилиона евро.

Това стана на петия ден от специалния Европейски съвет в Брюксел.

Само 34 минути не стигнаха за изравняване и подобряване на рекорда по продължителност на Съвета, поставен в Ница през 2000 г.

„Сделка“, написа в туитър председателят на Съвета Шарл Мишел в 5,31 ч. брюкселско (6,31 ч. българско) време.

 

В крайна сметка ръководителите на страните членки приеха последното компромисно предложение на Шарл Мишел, което бе огласено вчера.

То представлява сериозна отстъпка пред исканията на "пестеливите" в лицето на Нидерландия, Австрия, Дания, Швеция и присъединилата се към тях Финландия.

Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. е 1,074 трилиона евро.

Одобрен бе и предизвикалият най-много спорове Фонд за възстановяване от коронавируса, който се добавя към МФР. Прието бе предложението на Шарл Мишел той да е за 750 милиарда евро, като 390 милиарда от него са грантове, а 360 млрд. - подлежащи на връщане заеми.

Пакетът за България е близо 29 милиарда евро, обяви след срещата премиерът Бойко Борисов. Страната ни е сред малкото, които ще получат повече пари, и то, при положение че бюджетът е орязан.

„Направихме го! Европа е силна! Европа е единна!“, обяви на пресконференция Шарл Мишел.

Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен обаче побърза на изтъкне, че за съжаление в някои сфери като здравеопазването парите са орязани.

Прието бе и предложението финансовата помощ за страните членки да бъде обвързано с върховенството на закона. Отпускането на бюджетни средства ще бъде спирано при заплахи за върховенството, каза Мишел. Решенията за това ще бъдат вземани с квалифицирано мнозинство. Това означава, че „за“ трябва да гласуват или 55 на сто от страните (15 от 27 членки), или страни, чието население е най-малко 65 на сто от общото на ЕС.

Полският премиер Матеуш Моравецки обаче не видя пряка връзка между отпускането на пари и върховенството на закона. И изтъкна, че механизмът, който предстои да бъде създаден, ше трябва да бъде одобрен от Съвета, а там трябва единодушие.

„Без одобрението на Вишиеградската група няма да се случи нищо“, каза Моравецки на съвместна пресконференция с унгарския премиер Виктор Орбан.

Срещу двете страни има задействани процедури по член 7 от Договора за ЕС.

Фон дер Лайен изтъкна, че отпускането на средства от Фонда за възстановяване ще бъде обвързано с изпълнението на препоръките на ЕК за развитието на националните икономики чрез Европейския семестър.

Това бе първият Европейски съвет на живо след избухването на пандемията от коронавирус. На няколко пъти ръководителите на страните си правеха видеоконференции.

Сега участниците носеха маски на лицата си и заседаваха в по-големи от обичайното зали. Поздравяваха се с допиране на лактите. А делегациите им бяха намалени до 6 души вместо максимално разрешените в други случаи 19.

Победа за Рюте и „пестеливите"

Главният препъникамък в преговорите бе твърдата позиция на „пестеливите“, предвождани от нидерландския премиер Марк Рюте. Тази група от страни не бе съгласна с предложения от Германия и Франция спасителен пакет на стойност 500 милиарда евро. Толкова се предвиждаше да бъдат грантовете, т.е. безвъзмездните средства за държавите.

„Пестеливите“ настояваха за промяна на баланса между грантовете и заемите и в крайна сметка я постигнаха.

“Четворката“ заедно с Германия се пребори и за увеличаването на т.нар. рабати, т.е. още по-голямо намаляване на вноските им.

Освен това Рюте и компания успяха да направят така, че страните членки ще си задържат 25 на сто от митническите приходи. Това е от особена полза за Нидерландия, където се намира Ротердам – най-голямото пристанище в Европа.

Още за увеличенията и орязванията можете да прочетете ТУК.

Друго затруднение при съставянето на бюджета бе "Брекзит". Великобритания напусна ЕС на 31 януари в резултат на референдума от 2016 г. Така бюджетът на ЕС олекна с 10 милиарда евро годишно.

Победа за Меркел и Макрон

Преобладаващите коментари са, че одобряването на плана за възстановяване е победа и на германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.

Както вече стана дума, Париж и Берлин предложиха грантове в размер на 500 милиарда евро, които ЕК одобри, и добавиха към тях заеми за 250 милиарда. Ако преди страните от ЕС вземаха заедно заеми от финансовите пазари в малки размери, новият план е гигантска стъпка към финансова интеграция.