Дори по време на пандемия правата на човека и върховенството на закона са от значение и заслужават нашето внимание. Като мнозина други и аз бях шокиран и разочарован, когато наскоро швейцарски федерален прокурор реши да предаде на Русия секретни свидетелски показания във връзка със смъртта на Сергей Магнитски: руски адвокат, който разкри огромни данъчни измами, организирани от руските власти през 2007 г. срещу неговия клиент - "Ермитаж Кепитал Мениджмънт".

Решението ще даде възможност на Русия да получи информация, която да ѝ помогне да изгради изфабрикувано съдебно дело срещу Бил Браудър - изпълнителен директор на "Ермитаж Кепитал Мениджмънт". Решението на Швейцария е взето въпреки четирите резолюции на Съвета на Европа, в който Швейцария членува, както и решения на Интерпол, които осъдиха опитите на Русия да манипулира европейските съдебни системи.

Това не е изолиран случай, а скорошен пример за тенденция. Руската държава и олигарси завеждат изфабрикувани дела, за да тормозят и вредят на съперници на Запад, включително във Великобритания и САЩ.

Такива злоупотреби със западните правни системи обикновено се използват за осъществяване на една от следните три цели: да се заглуши и накаже критик или политически опонент, да се извърши корпоративен рейд (поглъщане на бизнес чрез използване на незаконни тактики) или да се отмъсти на лични врагове.

В началото винаги има съдебно решение от руски съд срещу определена цел. Това обикновено е най-лесната част: както показа скорошният случай със Сергей Давидов, корупцията сред магистратите и местните правоохранителни органи е ендемична в много части на Русия.

След това заинтересована страна отива пред западно правителство или съд и настоява да се предприемат действия срещу жертвата въз основа на решението на руския съд.

Русия често се възползва от договорите за правна помощ, за да получи на информация за жертвата, да ѝ се претърси имуществото, да се замразяват активите ѝ или дори да се екстрадира обратно в Русия.

Друг подход е да се издаде международна заповед за арест чрез Интерпол, която инструктира органите на реда по света да арестуват жертвата и да я екстрадират обратно в Русия. Браудър е ставал жертва на този вид заповед за арест не по-малко от седем пъти.

В граждански и търговски дела най-разпространеният подход е да се изисква от съответния западен съд да бъде признато решението на руския съд въз основа на национални или международни правила.

Макар че такова признание може да бъде отхвърлено, ако съдията прецени, че руското решение се дължи на измама, западните съдии често имат ограничено време и способности да извършват проверка.

Такъв е случаят с SPI - компанията, която е собственик на водка "Столичная". Кремъл искаше да вземе правата върху търговската марка и затова първо си осигури решение в руски съд.

След това поиска от Нидерландия да бъде признато руското решение за разширяване на руския контрол върху марката в цяла Европа. И победи, като холандският съд до голяма степен основава решението си на предхождащото го решение от руски съд.

Разбира се, усилията на руските организации да злоупотребяват със западните съдилища не винаги са успешни, а в някои случаи жертвата дори може да отвърне на удара. Например, миналата година ирландски съд издаде преценка по подразбиране срещу физическо лице и компания, замесени в добре известния опит за незаконно превземане на "Толятиазот" - една от най-големите компании за производство на торове в Русия.

В крайна сметка способността на злонамерените руски субекти да експлоатират западните съдебни системи варира значително в зависимост от способността и познанията на съдията по всеки казус. Когато съдия е запознат с ендемичната корупция в руското правосъдие и правоприлагане, има по-малък риск за успех на недобросъвестните руски усилия.

Постоянните насоки от правителствата, както и сътрудничеството с групи за правата на човека и гражданското общество, е от съществено значение, за да се предотврати използването на международното съдебно сътрудничество от Русия и неговите субекти за злоупотреба със западните правни институции.

Анализът на бившия външен министър на България (2014-2017) е публикуван в Euractiv. Преводът е на Club Z.