Пълното нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия е взаимното им признаване.

Това заяви в Европарламента в Брюксел косовският премиер Авдула Хоти. Той говори пред Комисията по външна политика.

„Искаме пълно нормализиране на отношенията със Сърбия. То може да бъде постигнато само чрез взаимно признаване. И сме изцяло ангажирани и посветени на това. Защото не виждаме друго решение. Не искаме дълготрайно, а постоянно решение. Само то може да успокои ситуацията в тази част на Европа“, каза Хоти.

И допълни, че по този начин Косово ще се затвори за влияния, идващи от Иизток.

Той не спомена конкретна държава, но явно имаше предвид Русия.

Хоти се похвали, че Косово в момента е единствената страна на Западните Балкани, където не прониква източно влияние. И причината е, че населението на страната е в огромната си част настроено проевропейски.

През миналата седмица Хоти и сръбският президент Александър Вучич подписаха във Вашингтон икономическо споразумение между Прищина и Белград. А тази седмица подновиха диалога между двете страни в Брюксел под егидата на ЕС.

Според Хоти Косово не заплашва ЕС с нелегална имиграция и по тази причина заслужава Съюзът да либерализира визовия режим за неговите граждани. Отказите за издаване на разрешение за влизане на косовари в страните членки е намалял за 2 години почти наполовина.

Косово в момента има най-младото население в цяла Европа. И затова е необходимо тези хора да посещават различни страни и да се научава за тяхната култура.

Имало е риск диалогът между Сърбия и Косово да се превърне в непрекъснат спор като този около Кипър или Близкия изток, каза по време на дебатите българският евродепутат Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). 

„Американците много умно взеха инициативата за икономическото сътрудничество. А ние, европейците, назначихме специален представител за политическите въпроси – Мирослав Лайчак. Мисля, че смесването на двата процеса няма да е в правилната посока“, заяви Кючюк.

Друг наш евродепутат – консерваторът Ангел Джамбазки (ВМРО), изрази надежда, българското малцинство в Косово ще намери подкрепа от сегашното правителство в Прищина. 

Той припомни, че 500 етнически българи в Косово са подписали петиция да бъдат признати за малцинство. Става дума за гораните, жупците и торлаците, обитаващи районите на Гора и Жупа. Те са около 15 000 на брой и са лоялни на правителството. Исканията им са да запазят идентичността, езика, традициите си и да бъдат признати като общност.

В Косово се прилагат най-високи стандарти по отношение на малцинствата. Но правителството знае, че някои от тях са в по-лошо положение по отношение на икономическите условия, каза Авдула Хоти.

Но за първи път едно правителство отделя толкова голямо внимание на проблемите на малцинствата. Става дума не само за етнически или религиозни права, но и за икономически възможности, пълно включване в образователната система, достъп до здравеопазване и т.н.