С писмо на председателя на парламента от 18 септември България е попитала Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право, б.р.) за становище около проекта на ГЕРБ и "Обединени патриоти" за нова конституция. Така той ще бъде спрян, докато не се получи въпросното официално становище, а целта е да постигнем общите стандарти на другите страни в ЕС.

Това каза днес правосъдната министърка Десислава Ахладова в коментар на представения евродоклад. С което обаче влезе в известно противоречие с депутатите на ГЕРБ.

На журналистически въпрос пояснение – дали новата конституция на практика се „замразява“, докато не чуем какво мисли Венецианската комисия, тя потвърди.

„България ще работи по проект на нова конституция, след като получи становището на Венецианската комисия.“ 

Обаче

Малко преди това председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова и депутатката и член на правната комисия Десислава Атанасова дадоха брифинг в Народното събрание, за да обявят: партията внася проект на решение за създаване на временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България. Двете дадоха заявка: въпросната комисия да работи в рамките на два месеца "и да разгледа и обсъди не само този проект, но и всички предложения, постъпили междувремено"; "да организира и кръгли маси и дискусии с научната общност, с колеги, както професионалисти в областта на правото, конституционалисти, бивши конституционни съдии. И накрая: "Ще изпратим проекта за становище и мнение на Венецианската комисия."

Така на практика от ГЕРБ заявяват, че в продължение на два месеца - т.е. до края на ноември, ще организират кръгли маси по проекта си и чак тогава ще го изпратят за становище. Срокът сам по себе си е любопитен, защото пак от ГЕРБ, и то лично лидерът и премиер Бойко Борисов, бяха обвързали евентуалното подаване на оставка на кабинета с "първата възможна дата" от внасянето на проекта за нова конституция - т.е. 2 ноември. Тази заявка така или иначе остана в миналото, след като стана ясно, че със или без нужните 160 подписа за свикване на Велико народно събрание кабинетът няма намерение да подава оставка.

Дарикова и Атанасова дадоха заявка още, че във въпросната временна комисия ще членуват по трима представители на всяка парламентарна група, както и трима независими - на паритетен принцип. Нито ДПС, нито БСП обаче ще участват и така управляващите и поддържащите ги "Воля" и независими депутати ще имат още два месеца за "тупане на топката" покрай организирането на кръгли маси.

Успехите: "законът Пеевски"

Иначе Ахладова заяви още днес, че и друг проект чака становище и по него текат дебати - този за евентуален "специален прокурор". В отговор на критиките от ЕК (най-вече заради делото "Колеви срещу България") тя изтъкна като наша заслуга, че са започнати стъпки още през 2019 г. - имайки предвид идеите на предшественика й Данаил Кирилов за разследване на "тримата големи" (нищо че за двама от тях е напълно ясно кой и как би могъл да ги разследва - прокуратурата, б.р.).

Изтъкнато бе като успех и инициираното тълкувателно дело в КС, който се произнесе, че всеки прокурор е достатъчно независим да разследва главния.

Все пак въпрос на обсъждане според правосъдната шефка е "дали този независим прокурор, който ще разследва главния, има цялата независимост и дали не би бил по някакъв начин в подчинение спрямо главния прокурор".

"Затова за нас е ценно Венецианската комисия да каже своите виждания по внесения в момента в НС законопроект за изменение на НПК и Закона за съдебната власт. След становището на Венецианската комисия правителството ще предприеме стъпки. Като съответно поеме ангажимента, че ще бъдат изпълнени перепоръките на Венецианската комисия", каза тя и по този въпрос.

По повод критиките за свободата на медиите Ахладова изтъкна... Закона за достъп до обществената информация и го нарече "силен инструмент" за журналистически разследвания (само че той е от 7 юли 2000 г., б.р.).

Сред постигнатите успехи в осветляването на медийната собственост тя посочи най-вече "закона Пеевски" - т.е. измененията в закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, с който формално медиите трябва да посочват собственик и финансиране, като Министерството на културата трябва да поддържа регистър за това. И да глобява за невярна информация - нещо, за което от МК многократно обявиха, че нямат капацитет и не са разследващ орган. 

"България е отворена за всякакви инициативи, за да може да укрепнем медийния плурализъм", каза още министърката.

Тя окачестви доклада от днес като "положителен, обективен, ясно очертаващ постигнатите резултати".

"ЕК призовава България да продължи по пътя, по който е поела, и да постигне солидни резултати по постигане на окончателни присъди", заяви още Ахладова, след като припомни обвиненията на прокуратурата срещу министри, зам.-министри, кметове и др.

Ахладова изтъкна като успехи работата на спецрокуратурите и съдилищата.

Правосъдната министърка се похвали и с факта, че България отделя най-висока част от брутния си вътрешен продукт - БВП, за съдебната власт от всички страни членки на ЕС.