Да се внимава с кредитите, защото България е "изправена пред огромна кредитна опасност". За това предупреди в интервю за БНР макроинкономистът проф. Димитър Иванов. Според него значителна част от българските граждани са "кешово притиснати".

"Кредитите в момента представляват 67% от активите на цялата банкова система. Раздадените кредити в България са три пъти повече отколкото предвидените приходи от данъци за бюджета", заяви той.  

По думите му сумата на раздадените кредити почти надвишава официалния външния държавен дълг на България. И прогнозира, че може да се стигне до спирала на огромна дългова задлъжнялост на всички - държава, бизнес, домакинства, от която много трудно ще се излезе. Според него е меобходима балансирана система от мерки на макроикономическо, но и на средно и микро равнище. И добави, че България не трябва да се осланя много на помощта от Европа.

"Липсва цялостна програма от мерки, незабелязващи огромната опасност, която надвисва над българската икономика и бизнес, която може да доведе до деградация на цялостното ни икономическо състояние. Опасността е от изключително забавяне на нашето развитие, не споделям оптимистичните визии на правителството", коментира още проф. Димитър Иванов. И добави, че се вземат "доста временни, ден за ден, несъвместими решения".

По думите му икономиката ни се спуска с асансьор надолу, но ще трябва да се изкачва, ползвайки стълбите. "Очаквам това изкачване да е продължително и твърде уморително", смята той.

"Светът се промени почти радикално. Ясно е, че ефектите от пандемията ще бъдат повече безработица, несигурност, социални размирици и много повече несигурност", подчерта макроикономистът.

Спецификата на икономиката на България е предимно икономика на услугите, а именно този сектор е най-ударен от тази криза, подчерта проф. Димитър Иванов и прогнозира асиметричен характер на българското излизане от кризата.

Той съобщи данни, които е моделирал, но не са потвърдени от Националната статистика:

"За 2020 година има намаление на сектора на услугите с -47%, промишленото производство е с близо 8%, строителството с 6%, с -3,75% е намаляването при производство на хранителни продукти".

"Трябва да се надяваме до края на третото тримесечие на 2021 година да има ваксинирани около 60% от населението. Възстановяването на икономиката, по реалистичен сценарий, може да се случи чак към края на 2022-ра година". 

Той уточни, че става дума за възстановяване на нива от преди пандемията.