Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

С мълчание от ГЕРБ и който и да било представител на управляващите. И въпреки че Министерството на финансите е против. Така мнозинството в Народното събрание прие окончателно "скрити" в Закона за железопътния транспорт промени в Закона за публичните предприятия (ЗПП). А с тях на практика властта заличава законови текстове, гласувани през 2019 г. заради поети от България ангажименти да изпълни препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - да вкара в ред и прозрачност управлението на държавните дружества и предприятия. Тези ангажименти пък бяха част от условията за приемане на страната ни в т.нар. чакалня за еврозоната (ERM 2). Е, част от тях вече са отменени.

Днес в парламента единствено Димитър Данчев от БСП и Халил Летифов от ДПС участваха в "дебатите". Въпреки че бяха призовани да мотивират предложенията си, от ГЕРБ така и никой не го направи. Просто гласуваха "за".

"Едно говорим за пред чужденците, друго правим тук", обобщи Данчев от трибуната.  

За какво става дума? 

ЗПП беше приет през есента на 2019 г. и това беше едно от условията за присъединяване към чакалнята на еврозоната по препоръка на ОИСР. Оттогава насам, "на час по лъжичка", властта отменя текстове и постепенно изключва от обхвата на закона различни държавни дружества и структури, които трябваше да започнат да отговарят на правилата за професионално, прозрачно и ефективно управление - назначаване на бордовете с конкурс, смяна на начина на управление според големината на дружествата и т.н. 

Актуалният ремонт на закона бе внесен по искане на Министерството на транспорта в края на 2020 г. - чрез "любимите" на ГЕРБ "преходни и заключителни разпоредби" - в случая на секторния Закон за железопътния транспорт. Във фаза "обществено обсъждане" предложения за публичните предприятия нямаше. Когато законопроектът излезе от Министерския съвет, за да поеме към парламента обаче, такива някак се появиха. В три насоки. Първата - искаше се ревизия на приетата през 2019 г. забрана в бордовете на държавни и общински дружества - макар и избирани чрез конкурс - да участват висши държавни чиновници - като главни секретари на министерства и общини, директори на дирекции в изпълнителната власт и т.н. 

Тъй като темата "чиновници в държавни бордове" обикновено е обществено чувствителна и удря по рейтинга на властта, все пак депутати от ГЕРБ се отказаха от исканите от правителството изменения в тази част. И при окончателното гласуване в пленарната зала отпаднаха. 

Другите две - всъщност по-смущаващи - предложения обаче бяха приети. По-смущаващи, защото на практика те още повече бъркат изобщо във философията на закона, приет, за да се сложи някакъв ред в управлението на държавните компании, да има прозрачност, те да са политически независими и т.н. - все препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Така от ЗПП отпада задължението т.нар. големи държавни дружества, които са с правна форма ООД, да се пререгистрират задължително като АД. Има разлика в начина на управление и изискванията по отношение на контрол, публичност и прочие в АД са много по-сериозни. Второто - отпада задължението за преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества по Търговския закон, ако те извършват предимно търговска дейност, както и задължението за преобразуване на държавните предприятия в административни структури (примерно агенции или друго), ако се занимават с "публични функции и политики". Последното важи примерно за НКЖИ, РВД и други "държавни предприятия", които не са търговски дружества, а са създадени със закон.

Министерството на финансите е против? E и?

Откакто въпросните "скрити" промени в Закона за публичните предприятия вървят в институциите, всички се правят, че не забелязват, че... Министерството на финансите е против изброените дотук промени. В становище до икономическата комисия на Народното събрание оттам пишат - по темата с преобразуването на държавните големи ООД в АД, което на практика отпада с мълчаливия вот на мнозинството от днес:

"Не подкрепяме направеното предложение. Повишените изисквания за публичните предприятия, категоризирани като "големи", в т.ч. по отношение на правната форма, състав на съветите, разкриване на информация, са свързани със значимостта на предприятията в съответния сектор, а и за икономиката на страната като цяло. Затова считаме, че изграждането на управленски капацитет, постигането на по-висока независимост и повишаване на професионализма на съветите е задължително за тези предприятия, независимо дали са част от холдинг или не. Това е един от основните стълбове в Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия, към които България се присъедини през декември 2019 г."

По темата със създадените със закон "държавни предприятия" от МФ казват, че не подкрепят предложението, че трябва да се изчака анализът на тези структури на Агенцията за контрол на публичните предприятия, която следва да препоръча на министрите вида преструктуриране - в търговски дружества или в административни структури. МФ не вижда и "убедителна обосновка" от страна на Министерството на транспорта защо не иска НКЖИ, примерно, да се подчинява или на Търговския закон, или на правилата за администрацията - в това число и по отношение на финансите. 

Най-"забавното" е, както Клуб Z писа, че когато през 2019 г. Министерският съвет внася Закона за публичните предприятия, в оценката за въздействието му изрично пише:

"Съществуват държавни предприятия (...), които не са търговци, тоест остават извън обхвата на Търговския закон. (...) В същото време те не са и част от администрацията и не се подчиняват на нормативните актове, регламентиращи дейността й. (...) Повечето от 17-те държавни предприятия са или малки предприятия, или изпълняват предимно функции на публична политика. Въпреки това има няколко държавни предприятия, които извършват търговска дейност и могат да се считат за икономически значими. Това за НКЖИ и едно предприятие за изграждане и ремонт на инфраструктура - в рамките на Министерството на транспорта, и 6 предприятия в сектора на горското стопанство - в МЗХ. Правният режим на тези предприятия се разминава с Насоките на ОИСР."

От МФ са потвърдили становищата си "против" приетите днес промени в Закона за публичните предприятия и на последното заседание на комисията по транспорт в парламента на 21 януари, потвърдиха пред Клуб Z присъствали депутати.

Има ли анализ на Агенцията за публичните предприятия?

Както вече стана ясно, от МФ по време на обсъжданията преди гласуването са препоръчали да се изчака анализът на Агенцията за публичните предприятия за това кои държавни предприятия следва да се преобразуват като търговски дружества, каква да е правната им форма и кои да се превърнат в административни структури и да влязат в консолидираната бюджетна рамка. Според действащия закон агенцията трябваше да е готова с въпросния анализ в рамките на 12 месеца, смятано от края на 2019 г. Този анализ следва да бъде внесен в Министерския съвет. Това е и документът, за чието изчакване пледира финансовото министерство - преди да се ревизира законът с поетите в името на чакалнята за еврозоната ангажименти. 

Според източници на Клуб Z агенцията е внесла въпросния анализ в Министерския съвет. Публична информация за това не е налична. Нито какво пише в документа. С гласуваните днес окончателно и в мълчание промени в Закона за публичните предприятия обаче анализът на практика се обезсмисля - каквото и да пише в него. И причината е, че отпада задължението за преструктуриране и нов начин на управление на описаните вече държавни предприятия. 

В крайна сметка...

Мълчанието по темата в пленарната зала нарушиха само социалистът Димитър Данчев и председателят на транспортната комисия в НС - депутатът Халил Летифов от ДПС. Първият настоя от ГЕРБ някой да стане и да обясни защо се правят описаните дотук промени в Закона за публичните предприятия. Отговор така и не получи, нито мотиви. 

"Тези промени не отговарят на философията на закона, приет през 2019 г., която и ние подкрепихме, защото трябваше да сложи ред в управлението на държавните компании – да има прозрачност в управлението им, да бъдат политически независими и да отговарят на изискванията на ОИСР. С тези промени това очевидно няма да се случи“, заключи депутатът от БСП. 

По думите му всичко описано се прави „вероятно за да може да бъдат по-лесно манипулирани (държавните предприятия - б.р.) и да не отговарят на високите стандарти, които ОИСР ни е поставила“.

Истината е съвсем проста – има становище на Министерството на финансите по този законопроект, което не подкрепя становището на Министерския съвет. През 2019 г. управляващото мнозинство е приело, че част от държавните предприятия трябва да бъдат преструктурирани в административни структури, а сега тихомълком се отказвате от този ангажимент“, каза още Данчев.

И на тези обвинения не последва отговор.

Летифов се включи в критиките на промените в закона под формата на реплика в дебатите.

"Историята е същата като през последните 10 години. Приема се нещо, поемат се ангажименти, а после се опитвате да си оправите част от вече сътворената бъркотия", заяви той.

 И попита защо, когато има установени добри практики на управление, каквито е трябвало да бъдат въведени, тя не се приема, а се променя.

Последва гласуването. Спорните промени се приеха.

Но това още не е всичко

В четвъртък се очаква Народното събрание да гласува и друга промяна в приетия през 2019 г. Закон за публичните предприятия, които текат паралелно с описаните, само че се правят чрез Закона за лечебните заведения. С тях ще се ревизира приетият от ГЕРБ подход управителите на болници, които са лекари, да нямат право да работят и по специалността си в съответното лечебно заведение, което ръководят. Тази разпоредба на практика би лишила например общинските болници или от лекари, или от директори - както предупредиха още преди време от Сдружението на общинските болници. Очакваха се и масови оставки, тъй като повечето медицински специалисти биха предпочели лекарската си професия пред директорния пост - както декларираха самите те. 

А всъщност извън изброеното дотук "ремонтът" на Закона за публичните предприятия, приет в края на 2019 г., започна общо взето веднага, след като бе гласуван. Първо от обхвата му отпадна държавната Българска банка за развитие. По предложение на... "Атака", което ГЕРБ охотно подкрепи. 

 
После се оказа, че 1 година не стига, за да се организират конкурсите за мениджъри в държавните и общинските фирми с над 50% държавно или общинско участие. Така на две стъпки - първо за болниците, а после и за всички останали предприятия, срокът за провеждане на конкурси и назначаване на бордове бе удължен с 6 месеца. Новият срок изтича през  март 2021 г. Припомняме, че парламентарните избори са насрочени за 4 април 2021 г. 
 
 
А в Народното събрание отлежава още един законопроект - на ГЕРБ. С него се иска от закона да отпаднат и държавни дружества с принципал земеделското министерство. По него няма движение.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.