Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

До една година до почти цялата информация на БТА ще има свободен достъп. Платени ще останат само някои специализирани информационни продукти. Към досегашната държавна субсидия на агенцията от 4 милиона лева държавният бюджет добавя още 1,5 милиона лева. Това предвиждат изменения в  закона за БТА, внесени от Вежди Рашидов и Тома Биков, депутати от ГЕРБ.

Какво означава на пръв поглед примамливият "свободен достъп" до информацията? Той означава, че за производството ѝ вече няма да плащат дори и частично медиите, абонати на агенцията, а държавата, т.е. данъкоплатците. Безплатна информация няма точно така, както няма безплатен обяд. Някой трябва да я произведе и това струва много пари. 

Те ще идват от държавни субсидии, което пък значи, че БТА ще престане да се състезава за място на пазара.  Т.е. , за да съществува, тя няма да има нужда да се бори за доверието на своите потребители, а за удовлетворението на работодателя си, т.е. правителството. Качествата на нейната продукция от гледна точка на обществото - бързина, точност, безпристрастност - ще загубят значението си. Те на практика ще бъдат заместени от политическата лоялност. И това вече няма да бъде неофициално, а по закон.

ГЕРБ внася измененията точно преди изборите. Човек трябва да бъде безнадеждно наивен, за да не види, че промените са крачка към ново разширяване на контрола на управляващите върху медийния сектор в България. И то - твърде широка крачка, защото агенциите са особен вид медии. Те не работят пряко за публиката, а за всички медии, които ползват тяхната информация. Публикуваното от агенциите се разпространява от телевизии, радиа, печат, интернет издания. Контролираш ли най-голямата и най-старата "фабрика за новини" в България, значи контролираш преобладаващата част от информационния поток в страната, значи диктуваш дневния ред на обществото.

БТА има уникален достъп до международни информационни източници - абонаменти за текстови и снимкови сервизи на най-големите агенции в света - които останалите медии в България, дори и най-богатите, трудно могат да си позволят, дори частично. Това нейно конкурентно предимство ще бъде поддържано с държавни средства. Дали пък няма основание за едно разследване за незаконна държавна помощ? Компетентна в такива дела е само Европейската комисия, националният  регулатор няма думата. Тя обаче би имала основание да надникне във въпроса, едва когато и ако законът бъде приет, както е предложен.

Какво да кажат частните агенции, които за издръжката си разчитат на абонати? Срещу тях държавата излиза с несравнимо по-голямата си финансова мощ. Те никога не могат да си позволят разходите, които държавната субсидия позволява на БТА, следователно трудно биха могли да произведат конкурентен на нейния продукт. Това е битка с предрешен край. А може би, ако измененията бъдат приети, би имало основания Комисията за защита на конкуренцията да се заинтересува дали имаме случай на незаконна пазарна доминация?

Исторически, с възникването си информационните агенции бележат нов етап в развитието на журналистиката и на медиите - когато новините стават индустриален продукт в средата на XIX век в САЩ и в Европа. Това е период на бурни технологични и социални промени. Изобретен е телеграфът, а навлизането на парната машина в печатарството, поевтиняването на хартията и развитието на транспорта правят възможен масовия евтин вестник. Индустриализацията и миграцията, разпадането на традиционните, "органични" селски общности, урбанизацията и възникването на градски маси, разширяването на грамотността създават неговия пазар. Революционната епоха, в която се разширява участието на масите в политиката, превръщат печата в неин инструмент. 

Вестниците не могат сами да посрещат търсенето на новини на взривно разширилия се пазар и така се раждат агенциите, които са доставчици на новини за всички - независимо от политическа ориентация и културните особености на потребителя. Агенционният продукт трябва да бъде универсално продаваем, оттук и спецификата му - краткост, бързина, достоверност, безпристрастност. Това прави частни институции като Асошиейтед прес, Франс прес, Ройтерс, Блумбърг, ДПА авторитетни източници, към които всички се обръщат по най-важните и спорни въпроси. Тази репутация на независимост и професионални стандарти е главният им капитал.

Одържавяването на агенцията го обезценява. Ако тя не е принудена всеки ден да се бори за доверието на медиите и на публиката, ако не се състезава за него, ако в закона пише, кой ѝ плаща и съответно "поръчва музиката", тя престава да бъде агенция. В това ще се превърне и БТА, ако изменията в закона за нея бъдат приети. 123-годишното съкращение ще стане смокиново листо, прикриващо нещо, което всъщност е министерство на информацията. 

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.