Карлес Пучдемон и Казамажò е роден през 1962 г. Той е най-изтъкнатият водач на сепаратистите в испанската автономна област Каталуня. Пучдемон бе регионален премиер, когато бе организиран референдумът за независимост на Каталуня и депутатите от парламента в Барселона обявиха отделяне от Испания. Тогава правителството в Мадрид временно отне автономията на областта.

Пучдемон бе уволнен и избяга в Белгия. Местният съд отказа да го екстрадира в Испания, където то й е издирван по обвинение в бунт срещу държавата. С решение на Съда на ЕС той стана евродепутат.

В края на февруари Комисията по правни въпроси в Европарламента гласува за вдигане на имунитета на Пучдемон и съратниците му Тони Комин и Клара Понсати. Докладчик по темата е българският представител Ангел Джамбазки. Утре предстои гласуване в залата на Европарламента. Ако ЕП одобри вдигането на имунитета, Испания отново ще можге да поиска екстрадирането на бегълците.

- Г-н Пучдемон, какво очаквате да се случи в Европарламента в понеделник и след това?

- Ако ще става същото, каквото и в Комисията по правни въпроси, е лесно да се предвиди. Но ако в крайна сметка ЕП реши да вдигне нашия имунитет и да позволи на Испания да ни изпрати в затвора, това няма да е последната крачка. Незабавно ще започнем борбата ни в Съда на ЕС, за да защитим не само нашите права, но и правата на националните и политическите малцинства да бъдат представени от своите избраници, които те избират.

- Вие лично какво предчувствие имате?

- Много е трудно да се правят прогнози. Но при всички случаи, макар ЕП да реши да вдигне имунитета ни, мисля, че успяхме да накараме всички евродепутати да осъзнаят, че става дума за един ясен политически въпрос. За политическо преследване, засягащо независимостта на ЕП и защитата на онези депутати, които имат навика да защитават по-рисковани позиции на национални малцинства или позиции, които са в разрез с установената власт. И тук Европа залага доверието в себе си като демокрация. Т.е. чувствам, че е заложен един вид демократичния модел на Европа.

- Защо смятате, че е необходимо Каталуня да получи независимост?

- По същата причина, поради която много страни, които днес просперират и са членки на ЕС, а преди 30 години не бяха независими, поискаха независимост. За да просперира, за да запази своите език и култура, за да защити икономиката си, за да реализира свободно проектите си. И най-вече - за да живее в истинска демокрация, в която да можем да избираме държавен глава, където съдилищата не са политизирани, където има независимост на съдиите, малцинствата са защитени – независимо дали са национални или политически. С други думи, заради всичко това, което не бе възможно вече над 45 години след смъртта на Франко в съвременна Испания.

- Известно е обаче, че конституцията на Испания е една от най-демократичните. А Каталуня след смъртта на Франко получи висока степен на автономия, като дори казват, че на практика е държава в държавата.

- Това е пълна лъжа. И има факти, които могат да го докажат. На хартия конституцията на Испания се резюмира в една точка. Тя е за свещеното единство на родината и властта на армията, която бди над нея. Което е обща черта на демократичните европейски конституции.

Лъжа е и твърдението, че властта се връща на автономните области. Това наистина съществува, но само на хартия, а не в действителност. Ще ви дам един типичен пример. От всички данъци, които се събират в Каталуня, регионалното правителство прибира само 5 на сто. Ако няма финансова автономия, за какъв дявол тогава говорим? Ако парламентът на Каталуня не може да провежда дебати за монархията или самоопределението, къде е автономията? Тази седмица научихме, че е имало оплакване срещу председателя на регионалния парламент.

Ако парламентът в Барселона приема закон за забрана на коридата с бикове, която за нас е дивашко занимание с прилагане на мъчения над животните, и след това тя бива отменена от Конституционния съд, за каква автономия говорим?

Изобщо – пропагандна лъжа е, че преходът след смъртта на Франко може да бъде пример. В действителност ставаше дума за узаконяване на някои от решенията на Франко. Най-важното от тях е решението на фашисткия диктатор кой да бъде крал на Испания и че Испания ще бъде монархия. Никога не е имало референдум за република или монархия. Ето затова толкова много неща обясняват защо сме наистина много разочаровани от слабия напредък на испанската демокрация. 

Откъм пропагандата съм напълно съгласен с вас. Тя почти успя да изгради образа на един малък демократичен рай чрез нещо като рекламни кампании. Аз обаче съм видял и други демокрации – и в Швеция, и в Дания, и в Нидерландия. Те нямат нужда от кампании, чрез които да казват: „Вижте каква велика демокрация сме.“

Вижте, днес в Испания има певци в затвора заради текстовете на песните им. Наскоро беше осъден рапърът Пабло Хасел. Преди това 3 години и половина затвор получи друг рапър – Валтоник, който сега е в изгнание заедно с нас. Той бе осъден заради текста на песен срещу монархията. Според последния доклад на международната организация Freemuse, която наблюдава преследванията срещу хората на изкуството по света, на първо място по този показател е Испания. Тя изпреварва Иран.

Имаме проблем – честно казано, това не е демокрация нито за пример, нито за възхищение.

- Но нали испанското правителство обяви за незаконен референдума в Каталуня? Освен това бе доста нисък и процентът на гласувалите.

- Испанското правителство се позова на Конституционния съд, който постанови, че референдумът не е в съответствия с конституцията. Но трябва да се изтъкне нещо важно, което засяга точно тази ситуация. В Испания не са престъпление организирането на референдум за независимост и обявяването на независимост. Може да не е законно. Но в никакъв случай не може да бъде наказвано по Наказателния кодекс.  Въпреки това обаче сме осъдени на затвор от 9 до 13 години за организирането на този референдум. (Става дума за няколко осъдени в Испания каталунски сепаратистки лидери – б.р.) Ето как Испания зачита собствените си норми.

Участието бе много голямо. Гласуваха 2,3 милиона души въпреки репресиите и опитите да им бъде попречено с изпращането на над 6000 испански полицаи в Каталуня. Подкрепата за независимостта при цялостното преброяване в Каталуня е по-голяма от тази, която имаха „Брекзит“, влизането на Испания в НАТО, европейската конституция сред испанското население.

Така че ако искаме да говорим каква е била волята на каталунците, ще го направим с удоволствие. Не се страхуваме испанското правителство да организира референдум. Ще се съгласим, ще договорим кога да бъде, какви да бъдат въпросите, какво мнозинство е необходимо. Предложих това на испанския премиер Мариано Рахой на два пъти. Предложихме го и на настоящия премиер Педро Санчес. Дори не искат да говорят.

Каква е тогава алтернативата на едно национално малцинство, каквото са каталунците и които сме само 16 на сто от испанците, за да можем да упражняваме едно право, което Испания признава? Защото тя подписа Международния пакт за гражданските и политическите права през 1978 г. И испанската конституция гласи, че международните споразумения, които страната е подписала, са част от вътрешното й устройство. Така че Испания признава принципа на правото на народите на самоопределение. Къде е тогава проблемът? Искат да говорим как да упражняваме това право? С удоволствие ще го договорим с испанското правителство така, както шотландците го договориха с британското правителство за своя референдум.

- В крайна сметка испанската конституция позволява ли референдум за независимост?

- Тя позволява референдум за каквото си поискате. Фактът, че това е така, бе доказан през 2014 г. Тогава трима регионални депутати от Каталуня отидоха в испанския Конгрес, за да поискат прехвърляне на компетенциите от държавата на Каталуня за организирането на референдум за нейното политическо бъдеще.

Има редица специалисти по такива въпроси, които не са привърженици на независимостта. Но те казват, че проблемът не е в организирането на допитването и в самото питане. Той може да дойде след това и да бъде в прилагането на резултатите. Защото един от членовете на конституцията гласи, че Испания е неделима. Но след един референдум може да стане ясно, че има нейна част, която иска да се отдели. Ето тук може да възникне конституционен конфликт.

Хайде сега да видим. Ако аз съм председател на политическа партия, която иска независимост на Каталуня и мога да участвам в изборите с програма, която гласи, че сме създадени заради независимостта и ми позволяват да представя тази програма и хората гласуват за нея – значи ли това, че е разрешено, или не? Т.е. в рамките ли е на конституцията? Разбира се, че е.

Ето това е въпросът. Че ограничената интерпретация на централната власт в Мадрид за това какво разрешава конституцията не е това, което в действителност е позволено. Разбира се, че е разрешен референдум, необвързваща консултация за самоопределение на Каталуня или за каквото искате. Това очевидно е в рамките на човешките права. В Каталуня винаги сме предпочитали да отговаряме по този начин. Искаме да договорим допитването. Ще приемем получените резултати и въз основа на тях ще правим политика. Ако трябва да се променя конституцията, други работи, промените започват от урните.

- Какво според вас трябваше да се случи в Испания след референдума на 1 октомври и обявяването на независимост на 27 октомври 2017 г.?

- Мисля, че Испания пропусна един голям шанс на 10 октомври, когато се явих пред парламента на Каталуня, обявих резултатите от референдума и казах, че те ни позволяват да създадем независима държава. Отмених обаче действието на декларацията за независимост, подписана същия ден от депутатите в Барселона. Направих го, за да отворя вратичка за диалог и преговори с испанското правителството как да уталожим този политически конфликт.

Ето това трябваше да се случи. И щеше да се случи в останалите европейски демокрации при такъв проблем. Аз обаче сгреших при схващането ми как би трябвало да реагира испанската държава. В този момент започнаха арестите и репресиите. И се оказа, че съм сбъркал при отмяната на действието на декларацията за независимост. Трябваше на този ден да приложа всичките й ефекти. От Мадрид изпращаха послания да говорим, да не вземаме необратими решения. И аз като премиер трябваше да дам предимство на разбирателството пред всякакъв вид конфронтация. За да открия после, че всичко е било лъжа. Вече не вярваме на думите на Испания. Оттогава всякакъв преговорен процес с Испания има нужда от независим посредник.

- Убеден ли сте, че бъдещето на Каталуня е извън Испания?

- За да можем да оцелеем – да. Има бъдеще вътре и вън, но не е едно и също. Бъдещето в Испания е такова, каквото го познаваме сега – упадък, финансов грабеж, липса на ресурси за подпомагане на най-необлагодетелстваните класи, на инфраструктурата, на икономиката, на нашите език и култура. Това ни чака, ако продължим да зависим от корумпираната испанска монархия, от един държавен глава, когото не можем да избираме и който може да плячкосва обществените средства, но не може да бъде разследван. Защото има съдилища, в които влизаш вече виновен, ако си каталунски привърженик на независимостта.

Обратното – в независима Каталуня смятам, че ни очаква голямо благоденствие. И то заради едно нещо, което е неоспоримо. От всички страни, които станаха независими, нито една не поиска да се върне към предишния си статут. Така че независимостта функционира. Испания се превърна във фабрика за независими държави. От нея се пръкнаха много такива и никоя от тях не пожела да се върне към Испания.

- Имате предвид бившите колонии в Америка ли?

- Не само. Белгия – страната, в която в момента живея, също някога е била част от територията на Испания.

- Но от Еврокомисията на няколко пъти предупредиха, че отделяне на Каталуня ще означава автоматично излизане от ЕС. Как ще оцелее Каталуня извън Съюза?

- Не е точно така. Вижте какво става с Шотландия. За евентуална нейна независимост ЕС казва друго: „Елате, вратите ни са отворени за вас.“ Много различно от това каквото уж казвали за Каталуня. Много странно. На второ място, за да остане Каталуня извън ЕС, трябва самият Европейски съюз и най-вече Испания да я признаят като независима държава.

- Защо смятате, че трябва да го направят?

- Че как иначе ще изхвърлят Каталуня от ЕС? Ако Испания не ни признае за политически субект, как ще ни лиши от европейско гражданство?

Ако Каталуня се отдели от Испания, това означава, че излизането й е признато. Ако Испания не признава независимостта й, значи не признава нейното отделяне. Аз съм европейски гражданин. Ще ме изгони ли Испания, когато обявим независимост? Чудесно, нека го направи – така ще признае, че сме независими. При такъв сценарий всяко признаване на нова държава – в случая каталунската, включва договор за границите. Какво ще стане с испанския дълг? Кой ще го плати? Ще остане изцяло за Испания или ще трябва да се сподели? И за това трябва договор – за активите, пасивите, двойното гражданство. Има да се договорят много неща, преди една държава да признае друга независима държава.

Когато стане, ще стигнем до това, че и за двете страни е добре да бъдем в ЕС. Защото Каталуня внася повече в бюджета на ЕС, отколкото получава, още от 1986 г., когато Испания се присъедини към него. Не мога да си представя проект, при който, ако иска да просперира, Съюзът би се лишил от един регион, който внася значителни суми и в същото време има интерес да присъединява страни, които все още са далече от изпълнението на европейските стандарти.

На хартия могат да казват, че Каталуня, ще остане извън ЕС. В действителност и за щастие нещата са съвсем различни.

- Не ви ли се струва несполучливо сравнението между Каталуня и Шотландия? Все пак при „Брекзит“ цяла държава излезе от ЕС. А тук става дума за отцепване на част от държава, която остава в ЕС...

- Не, става дума за влизане на трета страна в ЕС. Смятам, че поведението на ЕС към Шотландия трябва да бъде същото като и към която и да било друга страна. И най-вече в случая с Каталуня - защото сме европейска икономика. Използваме еврото. Нашите компании и администрацията прилагат, бих казал по-добре от доста други държави стандартите на ЕС. Ние сме една изцяло проевропейски настроена страна.

- Все пак използвате еврото като част от Испания, нали така?

- Искам да кажа, че в Каталуня се използва еврото. И би било абсурдно да се иска от нея да мине през процес на адаптация от три години, след като вече прилага нормите, които споменах. Ако тази територия стане независима, означава ли това, че тя ще спре да прилага всичко това? Очевидно не. Това, което от ЕС биха могли да поискат, за да влезем в него, ние вече го изпълняваме.

Какво могат да поискат от нас повече? Испания ще реши. Ако Испания каже, че ще наложи вето на влизането на Република Каталуня в ЕС, но ще сключа с нея споразумение, за да плати испанския дълг... Да видим.

- Как ще коментирате факта, че много компании напуснаха Каталуня след обявяването на независимостта и временното отнемане на автономията?

- Така твърдеше държавната пропаганда. Но е много лесно да се проверят данните в публичния регистър. И то този на Испания, а не на Каталуня. Истината е, че в края на 2017 г. в областта имаше повече компании, отколкото в нейното начало. И през същата тази година БВП на Каталуня отбеляза по-висок ръст от този на Испания. През същата година износът ни отбеляза рекорд. Така че срещу фейковете излизам с факти.

Да, поде се кампания фирмите да напуснат Каталуня. Но много малко от тях го направиха. И знаете ли кой започна тази кампания? Испанският крал (Фелипе VI – б..р.), който лично се обади в СЕАТ да премести централата си. Оттам обаче не го сториха. Испанското правителство задейства кралски указ, който да позволява на административните съвети по спешност да местят централните офиси, без да искат разрешение от собствениците.

Но въпреки всичко Каталуня продължи да бъде икономически двигател. Барселона заедно с Берлин и Лондон е един от трите големи града в Европа по броя на технологични стартъпи. А нашите малки и средни предприятия са изключително мощни.

Но фалшиви новини имаше и срещу нас, тримата евродепутати, за чийто имунитет ще гласува Европарламентът. Имаше много нередности в процедурата, основани на фейковете, че сме престъпници, че сме не знам какви. Така стана и с решението на моя колега и ваш сънародник Ангел Джамбазки, който поиска в Европарламента да ни вдигнат имунитета, понеже сме виновни за бунтове и отклоняване на средства. А знаете ли какво каза испанският министър на финансите пред испанския парламент? Че за организирането на референдума не е похарчено нито едно евро държавна пара. Обаче хората вярват на пропагандата и това, което испанският фашизъм твърди из Европа.

Пучдемон (в средата) и съратниците му Тони Комин и Клара Понсати дават пресконференция в Европарламента, след като Комисията по правни въпроси гласува за двигане на имунитета им.

- На няколко пъти споменахте "Република Каталуня". Означава ли това, че виждате бъдещето на областта като република?

- Несъмнено. Решението за установяването на испанската монархия бе взето в края на 60-те г. на ХХ век от фашисткия диктатор Франсиско Франко. Бе приет законът за наследяването на управлението на държавата. Франко бе този, който посочи за крал Хуан Карлос и реши, че Испания ще бъде монархия след смъртта му. Държавният глава, когото имаме в момента, е син на държавен глава. И това не е демократично бъдеще. Демокрацията значи да избираш. И независима Каталуня ще го прави. Според допитванията 80 на сто от хората там отхвърлят испанската монархия.

- Но вие днес живеете в Белгия, която също е кралство и където синът също сменя бащата. Не е ли същото?

- Има монархии и монархии. Би ми се искало испанската монархия да има демократичните стандарти на монархията в Дания, Нидерландия или Белгия. С които няма нищо общо. При Реставрацията през XIX век в Испания е установена абсолютна монархия. Докато в другите страни тя е била либерална. И тази разлика е изключително важна. Не вярвам някой от другите крале да избяга в Обединените арабски емирства, за да се измъкне от отговорност за финансови злоупотреби и получаване на незаконни комисионни от Саудитска Арабия. (Става дума за абдикиралия през 2014 г. крал Хуан Карлос – б.р.)

- До колко време според вас ще има Република Каталуня?

- Времето никога не е било важно. Интересува ни процесът на изглаждане. Очевидно не съществува копче, което като го натиснеш, да излезе една република. Процесът на изграждане е много бавен, а в нашия случай – и с много затруднения. Защото срещу нас имаме много мощна държава. Този път се прокарва всяка година, от всяко поколение. Днес сме по-близо, отколкото преди 10 години. Със сигурност след няколко години ще бъдем в състояние да поискаме признаване. Но не знам кога.

- Накрая един личен въпрос. Бихте ли разказали повече за вашата балканска връзка?

- Връзката е балканско-карпатска. Жена ми е от Румъния. Знам румънски език, познавам добре природата в тази страна, гастрономията и т.н. Има една червена нишка, свързваща Турция, Гърция, всичко на Балканите. И то е много разпознаваемо навсякъде – например кухнята. Но тази част от Европа е малко позната, макар да е много важна за нейната история. 

Иначе съм бил в Словения на референдума за независимост от Югославия през 1991 г. Бях свидетел на началото на войната в Хърватия. Бил съм и в България в качеството на депутат по линия на световната франкофония. Видях трансформацията в тези страни от комунистически диктатури към свободни икономики. Но видях и най-тъмната страна от всичко това.

- Какво знаете специално за България?

- Интересното е, че имате важно за страната ви турско малцинство. Едно от нещата, за които се борим, е да покажем, че в Европа националните и политическите малцинства са защитени. Знам каква тежест има православието.

Разбира се, знам за българските рози и продуктите от тях.

- А един българин, много свързан с Барселона?

- Има двама важни българи в живота ми. Единият е Христо Стоичков, а другият – Ангел Джамбазки. Двамата са много различни. Много повече бих искал Стоичков да е докладчикът по нашето досие. Освен че бе футболен феномен, който всички ние обожаваме, той е голям познавач на случващото се в Каталуня. Винаги много е симпатизирал на всичко каталунско. Джамбазки е точно обратното. Той е фашист, приятел е на „Вокс“ (крайно дясната испанска партия, която влезе и в Европарламента – б.р.), която иска да влезем в затвора. А се предполага, че трябва да бъде независим докладчик, който да изготви доклада за нашия случай.