Изглежда, че на 11 юли отново ще имаме правото да изберем своите представители в парламента. След последните промени на Изборния кодекс (ИК), в почти 100% от секциите ще се гласува по подразбиране с машини. В последната предизборна кампания машинното гласуване беше силно политизирано и инструментализирано от политическите партии, като въвеждането му се превърна почти в гаранция за честност на вота. Сега, след като ГЕРБ обяви промените в ИК за опасни за изборния процес и ги изпрати в Конституционния съд, вероятно ни предстои нещо подобно, но с обратен знак. 
 
Какви всъщност са проблемите на машинното гласуване в България, ако излезем от цветното партийно говорене? 

Основният проблем е, че нито една от българските институции, които се занимават с организирането и произвеждането на изборите, не притежават необходимия капацитет да се справят с него. Нито Централната избирателна комисия (ЦИК), нито администрацията на Министерския съвет, нито общините, областните управи или районните комисии (РИК) и дори "Информационно обслужване" имат представа как да подготвят за гласуване машините – нулиране на резултатите, инсталиране на софтуер, залагане на новите дигитални бюлетини. Те не разполагат с мрежата от технически лица, които да подготвят и стартират машините в секционните избирателни комисии. На всички проведени до тук избори, на които е имало машинно гласуване, цялата логистика – транспортиране и инсталиране на машините беше поверена на фирмата доставчик.

Същото важи и за обучението на членовете на Секционните избирателни комисии, които трябва да оперират с машините в изборния ден. Ако до момента това беше сравнително приемливо, защото това не беше основният начин на гласуване, то когато машината става практически единственият метод за гласуване, вече е въпрос, който най-малкото трябва да се обсъди публично.

На практика ситуацията изисква новоназначената ЦИК да направи обществена поръчка за логистична и техническа поддръжка на машините за гласуване за 11 юли. Остава въпросът дали частни изпълнители могат да имат такова влияние върху изборите. 

Следващият въпрос с машините е свързан с ясната оценка на тяхната надеждност. В предишния ИК имаше задължение няколко държани органа да проверят машините и те го направиха. Въпросът е, че според текстовете в кодекса това не беше проверка на надеждността, точността на машините, процесите по тяхното инсталиране в секциите, а проверка за съответствие на машините спрямо изискванията заложени в обществената поръчка.

Истинският тест за надеждността на машините практически беше проведен на 4 април. Проблемът е, че 45-ото Народно събрание прие да се въведе почти 100% машинно гласуване преди да поиска доклада на ЦИК. Този доклад трябваше да даде ясно обяснение за прекратяването на машинното гласуване не само в изборен район Велико Търново, а и какъв точно е бил проблемът в Добрич, както и при още няколкостотин машини, които не са работили безпроблемно на 4 април.

Най-съществената информация, която ЦИК трябваше да представи, е сравнението между резултатът, изпечатан от машината и индивидуалните разписки. Това сравнение трябваше да се проведе в около 1% от машините и да даде ясен отговор на въпроса, дали машините и софтуера в тях произвеждат точен и верен резултат – това, което всеки от нас е натиснал на екрана. В глобален мащаб опитът с машините показва, че те решават проблема с невалидните гласове, но в зависимост от тяхното качество, те могат да създадат друг – да пропускат да запишат подадени гласове. 

Третият въпрос, който трябва възможно най-скоро да бъде решен, е колко точно машини са ни необходими, за да произведем изборите в страната. За момента не е ясно колко време отнема на един избирател гласуването с машина. Сметките на тези избори показват, че това не е по-малко от 1,5 мин. Ако това е така, за всяка секция, в която има над 500 избиратели, трябва да се предвиди още една машина за гласуване, за да може всички избиратели да могат да упражнят правото си на глас в рамките на изборния ден от 13 часа. Това би означавало поръчка на още машини, чиито брой е все още неясен, а 60-дневният период до изборния ден започва да тече най-вероятно от вторник. 
 
В дните след изборите от различни от източници от ЦИК стана ясно, че те са засекли изпращане на отделни части за машините за гласуване и вероятно дори цели машини по куриер. Това е сериозен проблем. За да сме сигурни, че машините за гласуване са точно тези, които са поръчани, че до тях няма неоторизиран достъп, който да е инсталирал зловреден софтуер, машините бяха сложени в специален склад под охрана и транспортирани със специални полицейски конвои. Ако информацията от ЦИК се окаже вярна, то това би означавало, че поддръжката на машините в изборния ден е предизвикателство, което е много по-голямо от очакваното. За инсталирането на машините за гласуване в секциите фирмата доставчик беше наела над 2000 техника в цялата страна. Сега, когато машинното гласуване става основен и почти единствен метод за гласуване, това логистично упражнение би било още по-сложно.  А въпросът за сертифицирана поддръжка и допускането само на оторизиран достъп до тях е много важен. От това на практика зависи надеждността и интегритета на целия изборен процес в България.

Към това трябва да се прибави екстравагантната идея, залегнала в новия ИК, да се доставят машини в чужбина в секции с над 300 заявления. За момента няма точна идея къде и колко ще са тези секции. Това ще стане ясно около 20 дни преди изборите, когато ще бъдат обявени секциите в чужбина. Тогава ЦИК и МВнР ще трябва не само да организират транспортирането на машините до секциите зад граница, но и да командироват оторизиран технически персонал за тези секции, който да ги поддържа в изборния ден. 
 
Така, както се вижда, машините за гласуване решават един от проблемите ни – броенето в секционните комисии. Те не могат да решат генерално проблема с компетентността на съставите на СИК, нито с контролирания и купен вот. Същевременно обаче те създават редица други проблеми. Те са от различен порядък и мащаб. Някои от тях ще могат да бъдат решени от новия състав на ЦИК, други – не. Остава надеждата, че идеята, че смяната на състави на ЦИК и методи за гласуване може да подобри чувствително изборния процес е илюзия и това ще бъде разбрано от политическите партии.