Емилия Милчева е родена в Кърджали, завършила журналистика и е журналист до ден днешен. Преди дни излезе първият й сборник с разкази „Ела и ме спаси“.
Особняци, невидими хора, но и такива, които са били истински мачкани от живота и обществената система – това са само някои от вашите герои. Защо хора „на ръба“ се оказват най-верните приятели на пишещите?
Всъщност ние всички сме “невидими”, докато не ни сложат под нечий микроскоп - бил той увеличителното стъкло на журналист, разказвач, институция, съдебна система… Всеки ден в новините има стотици такива човеци, “забелязани” по някакъв повод - катастрофа, грабеж, убийство, помощ, благотворителност, донорство, златен медал, откритие. Това са все ситуации “на ръба” - никой от нас не може да ги избегне, нито пък е подготвен за тях. В такива ситуации човек е себе си повече от всякога.
На кой от вашите герои искате да приличате?
Във всеки от тях има от моята ДНК. Сред героите в “Eла и ме спаси” има много такива, но Петра от “Лелите дойдоха за Амина” е необикновена обикновена жена. Тя приема смъртта спокойно, без обременяващ драматизъм и изобщо не се колебае дали да помогне на хора “на ръба” - мигранти от Близкия Изток, мюсюлмани, нелегално пресекли границата.
Защо избрахте точно нея?
Харесвам хората, които не са клише, които не се боят да са различни и непредсказуеми, не са конформисти и вкопчени в егото си. Това винаги изисква усилия и не гарантира удобен живот, но интересен - да.
Имате ли и кои са автобиографичните нишки във вашите литературни истории?
Това е неизбежно, но те са така преплетени, че вътъкът не е само от нишките от моя живот, има много животи в разказите.
До каква степен писането е терапия?
Известно е, че писането е метод в психотерапията - водите дневник, пишете писма до себе си, за да се освободите от болки, страхове, вътрешни противоречия, да ги “преработите”, както се казва. Пишете, за да не криете и да не се криете. Не може да се получи нещо добро, ако няма болка. Вероятно ще прозвучи банално, но за един журналист е от значение да не е самодоволен, да притежава социална чувствителност, ако иска да е добър в това, което прави. Мисля, че е в сила и за разказвача на истории.
Няма проблем - бил той в обществото или политиката, който да не може да се разкаже чрез човешка история. Безмерната корупция - чрез мизерията и нищетата, недосегаемите политици - чрез тайните съзаклятия, разпадът на едно общество - чрез хората, които не си намират мястото и никой не им помага, неспирната емиграция - чрез разделените семейства и деца, продажните медии - чрез историите, които някакви шефове забраняват не поради публично известни принципи на редакционна политика, а заради свои бизнес интереси и обвързаности и т.н.
А при вас какви болки лекува?
Не лекува. Аз отдавна съм в мир със себе си, но това, с което не мога да се примиря, е липсата на справедливост. Във всичките ѝ форми - на беззаконие и безчестие.
В много от историите ви има самота и край? Къде виждате надежда?
В пътя между двете. Иначе как ще вървим?
Човек често се лута между страданието и радостта. Как се проявява емпатия в двата случая, защо радостта ни занимава по-рядко като извор на знание за живота?
И в двете човек е непресторен. За Достоевски страданието е основен закон на човешкото битие - и да, радостта не ни спохожда толкова често, ето защо емпатията за мен се изразява в чувството за хумор, в иронията. Това е по-хубаво и от радостта, издига те над болката от страданието, държи те да не се разпаднеш и замаяш в щастието.
Кой от вашите герои искате да дойде и да ви спаси?
Откакто бях на 15 искам да ме спаси Спасителят в ръжта.
---
“Тридесет и две години чета ръкописи. После се радвам на добрите издадени книги. Но днес, в този момент, ви казвам - толкова хубави разкази, като тези на Емилия Милчева, събрани в книгата ѝ “Ела и ме спаси”, не съм чела.
Препоръчвам я на всички вас горещо! Намерете начин да прочетете тази книга и да си доставите истинско удоволствие на душата.
Може да си я купите, може да я вземете от библиотеката или от приятел, но не пропускайте да прочетете тази книга.
На Емилия Милчева благодаря за изключителните текстове и бързам да ѝ кажа: “Сядай, Емилия и пиши! Ще те издам отново с кеф!”
Божана Апостолова
Още по темата
- "Според имейл на виден съдебен антрополог, който посети изложбата ни през уикенда, „Преграда II“ съдържа човешка кост..." (ОТКЪС)
- "Джон. На Джулия ѝ се струва, че се казваше Джон. „Джон убийство Портисхед“, въвежда в Гугъл..." (ОТКЪС)
- "Ти имаш нещо, което аз искам; аз имам нещо, което ти искаш..." (ОТКЪС)
- "Ако предпочитате разказ, пълен с фантастично весели преживявания, със съжаление трябва да ви уведомя, че явно сте сбъркали книгата..." (ОТКЪС)
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни