Преди 20 години политическото лято бе не по-малко горещо от днешното. В началото на 2001 г. в България се завърна Симеон Сакскобургготски - последният цар на България. И обяви, че всеки, който иска да гласува за него, ще може да го направи.

На парламентарните избори през юни същата година (изборите бяха на 17 юни 2001 г.)  1 952 513 българи гласуваха за Симеон и сформираното от него Национално движение Симеон Втори* (НДСВ) взе 120 мандата в парламента. Всъщност желаещите да дадат вот за Царя бяха повече, защото още две формации ментета получиха общо към 240 хил. гласа. И ако тези ментета не бяха разпилели гласовете, НДСВ щеше да има собствено мнозинство.

Тезата, че българското общество непрекъснато се оглежда за поредния месия, който да му реши всички проблеми, все още продължава да има своите застъпници. Фактите обаче са, че единственият парламентарен вот със силен месиански елемент в него бе именно този преди 20 години. Във всеки друг избор на българите може да се намери и силен рационален вот.

Докато Симеон си беше наистина политическо чудо, на което се възлагаха огромни надежди. Последният български цар, с възможно най-аристократичното потекло, с контакти по целия свят, с морал на благородник - това бе имиджът на Сакскобургготски, когато увлече милиони след себе си, обещавайки им да оправи България за 800 дни.

Слизане от трона

След изборите Симеон "слезе от трона" и седна в креслото на министър-председателя. Последвалото управление на НДСВ не би могло да бъде оценено еднозначно. От една страна, това бяха добри години от икономическа гледна точка, макар че това сякаш се дължеше най-вече на международната конюнктура, а не толкова на умели управленски действия.

Във вътрешнополитически план също имаше положителни моменти. Трябва да се признае, че НДСВ положи усилия за разведряване на обществената атмосфера и установяване на дух на плурализъм. А България бе на далече по-високи места в класациите за свобода на словото. Острото политическо противопоставяне между двата полюса през 90-те години отстъпи място на търсене на разбирателство. Поне първоначално това изглеждаше добро развитие.

Впоследствие обаче се оказа, че когато всички политици са в разбирателство, никой от тях не носи отговорност за нищо. А това е възможно най-благоприятната среда за далавери от всякакъв вид.

Страната ни продължи по пътя на своята европейска и евроатлантическа интеграция. Към предходния кабинет на Иван Костов и до днес има много критики, част от тях - основателни. Но този кабинет безспорно направи достатъчно, за да превърне европейската и евроатлантическата интеграция в необратим процес. Днес това може би не звучи като особено голямо постижение, но истината е, че в първите 7 години на прехода обществото се колебаеше дали да поеме твърдо и неотклонно по този път.

Английските лордове - селяндури

Лично Симеон със сигурност също има заслуги за тази интеграция. Защото из целия свят вратите за него бяха отворени. И всички, включително световните лидери на най-големите държави, се възхищаваха на царствената му особа.

Парвенющината не е български патент, тя е широко разпространена, особено в т.нар. висши среди. Един от нейните отличителни белези е блюдолизието пред величества, височества и други подобни. Симеон играеше тази игра много добре и с това безспорно допринесе и полза за България. В крайна сметка, що се отнася до родословие, дори английските лордове са селяндури в сравнение с него, по сполучливия израз на един от тогавашните депутати.

Първата "заслуга" на Симеон – бодигардът му Бойко Борисов многократно надмина по политически умения учителя си.

От друга страна, именно по времето на НДСВ България започна да дърпа лека-полека ръчната спирачка по пътя към ЕС. За да се стигне до днешното не особено цветущо положение, в което сме членове на ЕС, ама не дотам. В крайна сметка политическите кариери на Бойко Борисов и Делян Пеевски започнаха точно от НДСВ. А те двамата до голяма степен олицетворяват модела, срещу който имаше протести през миналата година.

Втората "заслуга" на Царя – от младежкото НДСВ наследихме Делян Пеевски и безкрайния му финансов апетит към всичко държавно.

ДПС влезе за пръв път официално във властта точно като коалиционен партньор в правителството на НДСВ. Преди да се върне Симеон, Ахмед Доган нямаше сараи, само апартаменти. И всяка седмица даваше кратки брифинги пред централата на ДПС. Разликите със сегашното му положение на недостъпен кукловод, който дърпа конците от "Бояна", са очевадни.

С първото си правителство Симеон Сакскобургготски легитимира официално Ахмед Доган и неговото ДПС като незаобиколим фактор в българската политика.

Първата партия, на която Симеон предложи коалиция, бе СДС. Сините обаче не приеха това предложение, от което Доган не пропусна да се възползва. Дали СДС тогава постъпи правилно? На този въпрос вероятно няма еднозначен отговор. Факт е обаче, че и до днес автентичната десница е опозиция на модела, създаден от НДСВ и ДПС и продължен от ГЕРБ и ДПС. Не трябва да се пропуска и любезното съдействие на БСП, която съучастваше тогава, съучаства и сега.

Можеше ли да е друго?

Можеше ли България да бъде друга, ако преди 20 години във властта си беше останал СДС, а не беше влязло ДПС? По този въпрос може да има всякакви коментари и обяснения. НДСВ и ДПС обаче си подхождаха много повече заради своята гъвкавост и склонност към най-различни компромиси. Докато една голяма част от десницата винаги е била съставена от хора, за които компромисът не е вариант. И НДСВ, и ДПС са лидерски партии, докато СДС тогава и автентичната десница днес са демократични, даже твърде демократични. Може би евентуално съвместно управление на НДСВ и СДС бе обречено изначално на провал.

Именно от управлението на НДСВ и ДПС започна забавянето по пътя ни към ЕС, което ни доведе до това да ни приемат с условие да си оправим съдебната система. Тази система все още си стои недооправена. Управлението на НДСВ не продължи линията на предишното правителство на Иван Костов на категорично отстояване на българските интереси спрямо попълзновенията на Русия. Докато Костов даваше коридори на самолети на НАТО, Симеон рестартира АЕЦ "Белене".

Самият Сакскобургготски демонстрира не чак толкова благороден морал. Една от причините за народната любов към него бе споменът за баща му цар Борис III, който и досега се ползва по-скоро с добро име сред обществото. Симеон обаче се оказа не толкова син на баща си, колкото внук на дядо си Фердинанд. Неговото завръщане в България очевидно бе продиктувано и от лични интереси, свързани с т.нар. царски имоти.

В края на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски разочарованието сред обществото бе доста голямо. Симеон обаче изигра един последен умел ход. Малко преди изборите той отправи послание, от което се разбираше, че НДСВ няма да влезе в коалиция с БСП. С това послание Симеон успя да привлече на своя страна една голяма част от българските избиратели и НДСВ стана втора политическа сила. Но това се оказа лъжа, тъй като НДСВ стана част от т.нар. тройна коалиция, заедно с БСП и ДПС.

Премиер на този кабинет бе тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев. За това управление може да се говори много, но е достатъчно да се отбележи, че споменът за него е един от основните фактори, поради които ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила.

Подялба на властта и държавата в съотношение 3:5:8 - това беше незабравимата формула за управленския "успех" на Тройната коалиция.

Това управление се превърна в лебедовата песен на НДСВ, което на следващите избори изпадна от парламента, а скоро след това и въобще от политиката.

В политиката няма черно и бяло и винаги има прекалено много цветове и оттенъци. Във връщането на Симеон и управлението на НДСВ имаше и положителни моменти. Що се отнася до негативите, и Симеон, и НДСВ много отдавна не са фактор в политиката. И ако българското общество все още не е успяло да се отърси от тези негативи, то отговорността си е по-скоро на обществото.

* През 2007 г. името на Симеон изпада от названието на партията и тя вече се нарича Национално движение за стабилност и възход.

---

Този материал е публикуван в сп. Клуб Z през юни 2021 г.