СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Паническото повишаване на основния лихвен процент в Русия, който стигна най-високото ниво от банкрута през 1998 г., е удар във въздуха и няма да доведе до желания резултат.

Така авторитетният германски в. “Ди Велт” коментира вестта от тази сутрин за покачването на лихвения процент от 10,5 на 17,5 и последвалия срив на рублата.

“Когато една национална банка спешно свиква извънредно съвещание, то това е признание за огромни проблеми в една икономика и във финансовия сектор. Ако пък това извънредно съвещание е посред нощ и приключва с драстично увеличаване на основния лихвен процент, то тогава не може да говорим за нищо друго, освен за паника. Ясно е, че настроенията в Москва са тревожни”, пишат авторите на публикацията Даниел Екерт и Холгер Цшепитц, припомняйки, че решението на Руската централна банка е било оповестено в 1 ч тази нощ.

Надеждите обаче за бързо оздравяване на рублата бяха попарени. Само за кратко време рублата навакса 9 на сто от курса спрямо долара. Веднага след това руската валута започна да се срива и стигна до катастрофален курс от над 80 рубли за долар.

“Може рублата все пак да си поеме дъх през следващите няколко дни. Вдигането на основната лихва над 17 процента обаче няма да е достатъчно да спре процеса на обезценяване на руската валута”, признават банкери в Москва.

Те припомнят, че това е най-голямото повишение на основния лихвен процент от кризата през 1998 г., когато постсъветска Русия при управлението на Борис Елцин е тръгнала към държавен банкрут.

От началото на годината рублата се е обезценила спрямо долара с 55 на сто, а спрямо еврото – с 50 на сто. Няма валута по света с подобен срив, дори и украинската не е загубила толкова много от стойността си.

“Това е най-големият валутен колапс, който някога съм преживявал в кариерата си. А аз от 17 години се занимавам с финансови пазари, а Русия наблюдавам от 26 години. Скоро рейтинговите агенции би следвало да обявят Русия за фалирала страна”, цитиран е Тим Аш, главен стратег на Щандард банк. Според него брутният вътрешен продукт на Русия, пресметнат в долари, скоро ще колабира до 1,1 билиона. Стойността си обаче ще запазят дълговете на Русия – 700 милиарда долара. Това пък ще повиши двойно задлъжнялостта, която ще стигне 70 на сто от брутния вътрешен продукт.

Едва ли е успокоително днешното изявление на зам.-шефа на Националната банка Сегрей Швецов: “Положението е критично, но донякъде сравнимо с предишни кризи. Ще се вземат допълнителни мерки, за да овладеем кризата с рублата.” Според наблюдатели и руското население носи известна вина за срива на рублата, твърдят авторите на публикацията. Гражданите все повече губели доверие в собствената си валута и масово обменяли авоари в долари и изнасяли огромни суми зад граница. По официални данни само за тази година става въпрос за изнесени 134 милиарда долара. За последен път това е било през 2008 г.
В момента в частни банкови сметки имало 1,5 билиона рубли и те всеки момент можели да бъдат обърнати в долари. Само от руската банка “Откритие” оповестили небивало търсене на долари – 3 до 4 пъти по-голямо от обичайното.

Според финансови стратези със сегашното вдигане на основния лихвен процент подобна доларизация би могла леко да се забави. Вдигане на лихвите обаче не водело до нищо, ако фирмите се нуждаели от долари, за да погасяват кредитите си, взети в твърда валута.

Според JPMorgan сега Руската чентрална банка неминуемо щяла да посегне на валутния резерв и да извади на финансовия пазар поне 100 милиарда долара, след като по-рано през годината вече е извадила 80 милиарда. Цитирани са и валутни експерти, според които за сегашното тежко положение е допринесло и падането на цената на нефта, наложените от Запада санкции на Русия и не на последно място конфликта в Украйна.

Според “Ди Велт” сега специалистите очаквали Кремъл да предприеме драстични стъпки. Една от тях била никой – нито фирма, нито граждани да обръщат рубли в долари без изричното съгласие на Централната банка. И сега имало натиск върху експортни фирми да внесат спечелената си зад граница валута в банката. Подобен ход – контрол върху капитали, обаче бил крайно рискован – разрушаване и на малкото останало доверие, с което Русия все още се ползва на пазарите. Такъв бил случаят с Венецуела през 2003 г. От тогава там се ширел черен валутен пазар, а рискът от банкрут на латиноамериканската страна в момента се оценява около 94 на сто.