Нека започна с веселото.

Беше през 1979 година; от телекса пред очите ми излезе „тррр-трак-трак, тррр, трак...” новината, че вариолата (едрата шарка) е окончателно победена в световен мащаб.

Рядко съм бил толкова зарадван, дори щастлив, от международна новина. Представяте ли си! – вече изобщо няма такава болест. А вариолата е убиец №1 сред всички пандемии в историята; грип, чума, холера, тиф и др. бледнеят, те са далеч по-назад по брой умъртвени хора (за „само” обезобразените да не говорим).

В новината логично се уточняваше, че сега вече се ликвидират запасите от ваксина против едра шарка. Световната здравна организация (СЗО) е определила само 10-ина лаборатории в света, където ще я съхраняват още десетина години и т.н. А бе, няма такава болест!

След месец-два-три ме командироваха в Кампучия/Камбоджа и първо трябваше да получа някоя друга екзотична ваксина. Това се правеше в лаборатория на късата софийска уличка „Верила”.

Там млад бодър доктор и сестра обсъдиха от какво ще ме предпазват и по едно време той вика „едра шарка”. Аз подскочих и избълвах всичко гореразказано, и приключих с „Ваксините се унищожават”.

„Знам – рече развеселен докторът, - но като за тебе ще намерим.”

И намериха. И съм двойно ваксиниран против вариола – веднъж като дете, сетне 20 години по-късно, когато такава болест вече нямаше. И даже сега ме досмешава как си приличат думите вариола и Верила.

Както и да е.

* * *

Първия ефикасен удар по едрата шарка нанася английският селски лекар Едуард Дженър (1749-1823), нека вечно да блести името му сред благодетелите на човечеството.

Годината е 1796-а и вече отдавна е забелязано, че вариолата не лови човек, преболедувал т. нар. кравешка шарка. Тогава Дженър целенасочено заразява едно момче с безобидната кравешка шарка – и така става баща на имунологията. Неслучайно този момент някога е вдъхновил и художник (виж илюстрацията).

А думата ваксина идва от латинското vaccinus , което пък произлиза от vacca, сиреч крава. Заради онази шарка.

* * *

Имал съм удоволствието да разговарям два-три пъти с видния френски лекар и учен академик Жан Бернар (1907 – 2006). И той веднъж той ми каза: „Медицината векове е живяла с разбирането за своята безпомощност. Едва антибиотиците направиха от нея сила”.

Извън контекста на разговора, който не помня ясно, това звучи пресилено. Вярно е, че ако антибиотиците бяха открити и разпространени десетина години по-рано, инфлуенцата от 1919-1920 г. нямаше да вземе повече жертви от цялата Първа световна война.

Но що се отнася до заразните болести, медицината борави с две мощни оръжия доста преди антибиотиците. Това са 1. хигиената + дезинфекцията и 2. ваксините, делото на Дженър. С тези оръжия са отвоювани от преждевременна смърт стотици милиони хора.

* * *

Ако е рекъл Господ, скоро ще навърша 70 и съм от поколенията българчета, които дължат много на всеобщото и задължително имунизиране.

На стотици хиляди момчета и момичета бе гарантирано правото на пълноценен и, доколкото е възможно, продължителен живот. Все за тези поколения „жълтата гостенка” беше предимно анахронизъм, мяркащ се само в историята и литературата. Морбилито не показа в какви мащаби е способно да коси (независимо от невинното му наименование). И тъй нататък.

На първо място обаче поставям задължителното имунизиране против полиомиелит, т. нар. детски паралич. Ваксината против този кошмар е разработена в САЩ и още 3-4 страни в началото на 50-те години и идва в България бързо, почти толкова бързо, колкото сега ваксините против COVID-19.

***

Имаше, в квартала, където живеех като малък, едно момче (светла му памет!), което кошмарът бе застигнал – не знам как и защо. Беше мой връстник и учеше в моето училище.

Бяхме в приятелски отношения. Беше добър, доброжелателен и много умен и начетен. Но - грях ми на душата! – и до днес опитвам да прогоня спомена как изглеждаше, с какви усилия ходеше, как звучеше гласът му. А за самия него ми е мъчно – и го помня.

Учеше отлично, ако не греша после беше и студент. Но почина млад. А почти всички от стотиците хиляди ваксинирани тогава против „полио“ дори не си дават сметка с какво са се разминали.

* * *

Някой ден може да напиша тук как виждам т.нар. антиваксъри. Няма да съм лош; знам, че само малка част от тях ги избива на моден активизъм и агресия.

Един обаче неотдавна бе ревал из фейсбук против „ваксинационния ад” (цитирам буквално). За тоя няма начин да намеря добра дума.