Литовецът Пятрас Аущрявичюс е евродепутат от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) – третата сила в европейския парламент. Страната му е сред най-силните поддръжници на Украйна и нейното въоръжаване срещу Русия. Наскоро Литва се отказа и от руския газ. Клуб Z разговаря с Аущрявичюс по време на пленарната сесия в Страсбург, точно преди българският парламент да гласува за военна помощ за Украйна.


- Г-н Аущрявичюс, днес българските депутати ще гласуват дали да се окаже военна помощ на Украйна. Какво е вашето послание към тях?

- Моето послание е „По-добре късно, отколкото никога“ и би било чудесно, ако решението бъде взето. Защото Украйна се нуждае от много помощ и подкрепа. Българските политици трябва да разберат, че Украйна не се бие само за себе си, а за ценности, върху които е основан нашият Европейски съюз. Една частица от нея се бори и за по-ясно и безопасно бъдеще на България. Като бъде гласувано решението за изпращането на оръжейна помощ за Украйна, българските политици ще помогнат за оцеляването й, но също и за европейската сигурност.

- Зачестиха ли заплахите към Литва от страна на Русия, след като властите във Вилнюс взеха такова решение?

- Чуха се някои доста провокативни изявления, които руски политици и наблюдатели са правили и преди. Т.е. нищо ново. Просто продължиха с тази изключително шовинистична, империалистическа и провокативна реторика. Имаше и кибератаки и по-скоро опити за нанасяне на киберщети. Бяха атакувани някои публични сайтове. Ние предполагаме откъде биха могли да идват те. Е, категорично не от България, а от руски и беларуски хакери. Това е всичко до този момент.

- Питам ви, защото в България част от политиците, включително такива на много високо равнище, усилено говорят, че ако страната ни реши да изпраща военна помощ за Украйна, ставаме част от войната.

- Вижте, може би тези, които говорят по този начин, трябва да си спомнят, че в германската база "Рамщайн" бяха представени 40 страни. (На 29 април там се състоя среща на министрите на отбраната от страните от НАТО и техни съюзници – б.р.). А ако погледнете ситуацията от гледна точка на потенциалната сила на възпиране, то тя е много по-голяма от самата Русия. Ако нещо се случи, ние винаги действаме солидарно. Не трябва да се страхувате да помогнете на Украйна. Точно обратното - ако не го направите, просто предизвиквате Русия да отива все по-далеч и да нанесе много повече щети на Украйна и на европейската сигурност. Затова аз виждам тази логика точно по обратния начин.

- Има опасения, че следващата мишена може да е Молдова. Възможно ли е балтийските страни да дойдат след нея?

- Ние наблюдаваме и приемаме много сериозно всички събития. Знаете какво е географското ни положение, кои са съседите ни, особено на изток. Но не виждаме непосредствен риск за нашата сигурност. Така че сме готови и изпращаме послание всеки ден, че всеки, който дойде при нас с такива намерения, ще бъде посрещнат подобаващо. И няма да предприемаме никакъв тип погрешни решения към всекиго, който прекоси границата ни.

- Само преди десетина дни обаче много хора казваха, че няма опасения за Молдова, а сега вече има.

- В случая с Молдова имаме Приднестровието, където конфликтът е замразен. Той беше създаден от ранната Русия през 90-те г., но вероятно тя е имала стратегия. Вижте колко такива точки има около нейната граница. Москва ги създава, за да ги използва по-късно за различни цели. При нас няма замразен конфликт, ние сме част от западното общество, т.е. от ЕС и НАТО, затова ситуацията не може да се сравнява с тази в Молдова. Но случаят с Приднестровието е общ риск, защото той може да се използва за създаването на някаква несигурност, още повече в Молдова и около нея.

- Макар в Литва да няма голямо руско малцинство, в Латвия и Естония го има, Не се ли боите от конфликт на тази основа?

- Не може да има такова нещо като конфликт на национална основа. Има мирно съвместно съществуване и това, което малцинствата знаят със сигурност е, че са им дадени достатъчно гаранции. Биха могли да се очакват някакви опити от руска страна за наливане на масло в огъня, Москва е много добра в това. Те използват културни, религиозни, дори фалшиви аргументи в повечето случаи, но не мисля, че ще бъде взето някакво агресивно руско решение без разбиране на последствията, които може да има.

- Литва вече не купува руски газ. Поскъпна ли в резултат на това синьото гориво за потребителите?

- Не, точно обратното. Знаете ли защо сега се чувстваме по-сигурни и имаме пълна независимост? В сравнение с Германия ние плащахме 3 или 4 пъти по-скъп газ на „Газпром“ в началото на миналото десетилетие в продължение на години. И това бе така, защото в Москва разбраха, че нямаме алтернатива, а освен това бяхме много гласовити срещу режима на Путин още тогава. Ако погледнете картата, Литва е някъде между Германия и Русия. Така че, логично погледнато, газът трябваше да е по-евтин за нас, отколкото за Германия. Но Германия имаше привилегировано третиране от „Газпром“, а ние плащахме политическа цена, защото критикувахме режима на Путин. Тогава осъзнахме, че се нуждаем от алтернатива. Построихме терминал за втечнен газ, който е достатъчен за снабдяването ни с това гориво. И когато го направихме, „Газпром“ ни свали цените до тези на синьото гориво, което купувахме на западните пазари. Това е политическото обяснение за този проект.

Сега се наслаждаваме на нашата независимост. Тази седмица свързахме газопреносната ни мрежа с полската, така че доставяме газ дори на Полша. И нямаме нищо общо с „Газпром“, който не е икономически агент, а политически инфлуенсър на Кремъл. Затова не плащаме по-висока цена от тази на „Газпром“ и сме много щастливи, че не финансираме войната срещу Украйна.