Въпреки съобщенията за инциденти българите като цяло не са настроени против бежанците от Украйна. На всички мигранти, идващи от различни страни в ЕС, трябва да бъде дадена възможността да се интегрират по-бързо.

Това заяви пред Клуб Z в Страсбург икономистът Красимир Златинов. Той е сред участниците от страната ни в Конференцията за бъдещето ва Европа, която продължи една година и ще завърши днес.

Златинов и Десислава Симеонова, работеща в сферата на здравеопазването, ще участват в заключителната част на събитието. И двамата бяха част от работната група, разискваща въпросите на миграцията.

По време на конференцията делегатите приеха редица препоръки, които бяха трансформирани в общо 49 предложения по 9 теми. Предстои Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС да решат как и в какъв срок да предприемат действия.

Работната група за миграцията е била най-малко обсъждана и всички нейни идеи са одобрени.

Сред тях са по-бързата интеграция на мигрантите, възможността да бъдат признавани техните квалификации и дипломи Те трябва да имат възможност да започнат до две седмици след пристигането си изучаване на езика на държавата, която ги е приела.

„Борихме се за техните права, тъй като виждаме, че на доста места са нарушавани. Условията в центровете за настаняване също трябва да бъдат подобрени“, смята Красимир Златинов.

Предложенията са от групите, а не от отделни хора, уточнява Десислава Симеонова. Тя изтъква, че представителите на страната ни са работили не само за България, но и за цяла Европа.

Според Златинов като цяло българите не са против украинските бежанци. Така той коментира медийни публикации у нас за напрежение. То се създава от проруски партии, най-вече „Възраждане“ на Костадин Костадинов, убеден е икономистът.

Тозе въпрос обаче не е бил обсъждан по време на конференцията. Но прерасналите в предложения препоръки целят именно да не се случват такива неща, казва Десислава Симеонова.

Друг важен въпрос е премахване на единодушието и ветото и вземане на важни решения с квалифицирано мнозинство, казаха българските участници. Този въпрос е бил обсъждан в друга група, но те се интересуват живо от него.

Ако това не бъде променено, различни държави ще спъват приемането на законодателство, водещо до по-добро развитие на ЕС, е мнението на Красимир Златинов.

Същото се отнася и до санкциите. В момента се обсъжда шестият пакет от мерки срещуу Русия и посланиците на страните членки три дни поред не можаха да се разберат по въпроса.

Квалифицирано мнозинство е необходимо дори тогава, когато някое решение може да е във вреда на България, смята Десислава Симеонова.  И точно такъв е случаят с предложения от Европейската комисия пълен отказ от руския петрол, за което страната ни иска отсрочка.

„Макар да сме българи, ние работим в колектив като европейски граждани. Да, понякога има потърпевши, в този случай е България“, призна тя.

Симеонова отбелязва интересен феномен. Докато войната в Украйна ссплотява Европа, тя разделя още повече българите. И вина за това според нея имат някои действия на премиера Кирил Петков. Тя не даде подробности, но твърди, че стигнала до този извод след общуване с познати и близки.

Красимир Златинов разкритикува България и Унгария, че не желаят да окажат военна помощ на Унгария. Той също вижда сплотяване на останалата част на Европа.

Същевременно финансистът смята, че българското вето за влизането на Северна Македония в ЕС е правилен ход. Той се надява да бъде постигнато съгласие българското малцинство да бъде вписано в конституцията на бившата югославска република. Още преди време Златино заяви, че единодушието трябва да остане по въпроса за разширяването на ЕС.

Двамата ни сънародници са разцочаровани от факта, че не са получили конкретни отговори на въпроса колко време ще отнеме за гласуването на предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа. Оправданията били, че такова събитие се провежда за първи път и че не се знае дали и кога ще има второ такова.

Но пък са убеден, че са свършили работата на Европейската комисия, изтъква Десислава Симеонова. Така е заявил по време на конференцията 82-годишен участник, по професия лекар. Според него приетите сега от конференцията предложения ще дойдът от ЕК и много от тях ще бъдат приети.