Последните 2 години не бяха леки за Александър Лукашенко. Веднага след президентските избори през август 2020 г. десетки хиляди беларуси окупираха Минск с призиви за провеждане на легитимен демократичен вот.

Лукашенко успя да удържи на натиска. Нещата обаче не продължиха по старому. Години наред диктаторът се опитваше да играе "по титовски" едновременно на струните на Запада и на Москва. С вдигната във въздуха ръка диктаторът се кълнеше, че подготвя реформи в Беларус, докато с другата се биеше по гърдите за първи приятел на Путин.

Смазването на протестите затвори Запада като алтернатива за Лукашенко. Той остана с един-единствен съюзник – Русия. За двойна игра вече не можеше да става и дума.

Диктаторът се превърна в първи лакей на Путин, готов да танцува като маймунка при всеки сигнал от Кремъл.

***

Датата е 26 септември 2022 г. Владимир Путин и Александър Лукашенко се срещнаха в Сочи. След разговора маймунките станаха повече от една.

Гладна "Саша" хоро не играе

Балансът на силите между двамата лидери започна да се измества след началото на войната в Украйна. Руската армия стартира офанзивата си към Киев през украинско-белоруската граница на 24 февруари. За тази огромна услуга Лукашенко със сигурност е очаквал щедра отплата.

Но щурмът се провали титанично. От половин година се води война на изтощението в Източна Украйна, като след контранастъплението край Харков инициативата определено е на страната на украинците. Пробойните в руските редици са толкова огромни, че Путин бе принуден да наруши едно от най-многократно повтаряните си обещания пред руския народ – да обяви мобилизация. Макар и частична.

Междувременно бяха организирани референдуми в "независимите" ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие за присъединяване към Русия. Тези гласувания са последната стъпка на тиранин, който усеща горещия дъх на разярената тълпа в тила си и отчаяно се нуждае от някакъв успех.   

Действията на Путин довеждат до ескалация на конфликта, срещу което недоволстват както неутрални страни като Турция, така и предполагаеми партньори като Китай. И тук на помощ би трябвало да се притече вярната маймунка "Саша".

Само че гладна "Саша" хоро не играе. Още на 23 септември властите в Беларус обещаха, че няма да има мобилизация, с което косвено коментираха събитията в Русия. Още по-любопитно – на 25 септември научихме от Минск, че все още няма мнение по въпроса за референдумите в окупираните територии на Украйна. Представено бе само лаконичното уверение, че Беларус ще следва "своя интерес" по този казус.

Какво е чувството да си маймунка, "Вова"?

Ден по-късно вече сме в Сочи. Маймунката и нейният звероукротител се срещат и се здрависват.

Но какво виждат очите ни: властният господар гледа загрижено с лошо прикрита погнуса на лицето си. А животинката – ухилена като Чеширския котарак.

Та, започва разговорът и ако не знаете през последните две години кой е държал камшика и кой е кимал почтително, няма да повярвате. В даден момент "Саша" решава да поразчупи леда, като даде урок на домакина по един особено чувствителен въпрос – бягащите руснаци от мобилизацията.

"Ето, има страх от мобилизацията, някои са избягали в чужбина. Вижте, Русия разполага с мобилизационен ресурс от 25 милиона. Добре, 30 000 вече са избягали, може би 50 000. А ако бяха останали? Щяха ли да ни подкрепят? Оставете ги да бягат. Не знам какво мислите по този въпрос, но аз не се тревожех особено през 2020 г., когато няколко хиляди си тръгнаха. Сега те молят да се върнат. Повечето от тях го правят: "Моля, пуснете ни вътре"…

Безценен е този епизод от срещата.

Погледът на господаря – забит в земята. А маймунката настървено преподава как се оцелява на власт, когато те мразят. Но всъщност, ехидно повтаря отново и отново:

"Какво е чувството да си маймунка, "Вова"?

Устременият поглед към пода на доскорошния звероукротител издава, че той отчаяно търси убежище някъде другаде – извън компанията на хищния си събеседник.

"Что случилось?", пита се навярно "Вова".

И в следващия момент маймунката е рязко дръпната за опашката от другарката ѝ "Саша".

…"Но е необходимо да се реши какво да се прави с тях. Или да се върнат, или да си живеят там както си искат. Съжалявам, че говоря за това толкова открито. Просто не е правилно да се действа по този начин. Можете да се разберете у дома, вместо да тичате из Европа и Америка, както по времето на Болшевишката революция, а и след това. Тогава е била друга ситуацията".

Срещата в Сочи не е безплодна. Двете животинки стигат до консенсус – Западът трябва да се научи да ги уважава.

"Трябва да се отнасят към нас с уважение", отбелязва "Вова".

"Унижението няма да бъде толерирано от никого. Русия е гигантска страна. Какво унижение може да има?", допълва "Саша".

Унижение, indeed.

Остава само да видим дали танцът на "Вова" е бил достатъчно трогателен, за да спечели подкрепата на "Саша" за референдумите.