Всичкият шум около натовските танкове за Украйна има една цел, за която не се говори достатъчно - да бъде заведена Русия на масата за преговори.

"Леопардите", "ейбрамсите", "чалънджърите", а може би и "льоклерковете" ще пристигнат в Украйна след месеци, а и да дойдат по-рано, пак ще трябват месеци, за да бъдат обучени техните украински екипажи (дори подготовката на някои от тях вече да е започнала тихомълком в страни от НАТО).

Тези танкове могат да донесат обрат на конвенционалното бойно поле. Оръдието на "леопарда" например пробива бронята на най-масовия руски танк Т-72 от 2 километра. Повреден двигател на "леопард" се сменя за 20 минути - също в бойни условия.

Великобритания се хвали, че във войните в Афганистан и Ирак няма нито един изгубен "чалънджър" въпреки интензивния обстрел, на който са били подложени понякога с часове тези танкове. Причината е в уникалната им композитна броня с керамични елементи, каквато имат само американските им най-модерни аналози.

Но преди западните танкове да променят нещо в боя, самата новина, че идват, има шанс да промени нещо и на дипломатическия фронт. Или поне такова мислене вече постепенно се настанява на двата бряга на Атлантика, ако вярваме на внимателните наблюдатели. 

В Кремъл вече имат нова тема за размисъл - срещу какво ще се изправят и с какво, ако все пак през лятото и напролет повторят неуспелия си преди година опит да превземат цяла Украйна. Тогава тя нямаше нищо от оръжията, с които разполага днес и които ѝ предстои да получи. И спря агресора твърде далече от амбициите му.

Украйна удържа и на "сирийските" бомбардировки с ракети, които унищожиха инфраструктурата ѝ и я оставиха без ток и вода посред зима. Утре може да се окаже по-способна не само да отрази нова руска офанзива, но и да мине в успешно контранастъпление. И тогава?

От април насам единствените руски успехи на фронта са териториално ограничени и на тактическо ниво - в Соледар и може би в Бахмут. Затова пък са постигнати с цената на огромни жертви.

Искат ли в Кремъл ядреното копче да остане единствената възможност на великата сила Русия да надделее над многократно по-малкия си съсед? Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, вчера напомни за всеки случай за предвоенния консенсус - в евентуална ядрена война победители няма да има.

Руските лидери, включително президентът Владимир Путин и външният му министър Сергей Лавров, не изпускат случай да заявят, че са готови на преговори веднага, но че Украйна не е готова и, подтиквана и въоръжавана от Запада, продължава да се стреми да унищожи Русия. Първата част от този разказ е западни уши, втората - предимно за руски. 

Путин търси изход от блатото, в което сам потопи страната си и говорителят му отклонява въпросите дали президентът ще се кандидатира отново на изборите, които идват догодина. Докато Киев получава все повече и все по-мощни западни оръжия, Москва изгребва резерви и се опитва да съживи осакатената си от санкциите военна промишленост - понякога със сталински методи. Общественото мнение видимо се накланя в полза на преговорите вместо към воденето на войната до победен край. Това показва независимата социология, която все  още вирее сред военната цензура. 

Затова, след като въпросът с танковете изглежда по принцип решен, ще последва този със самолетите.

И там сценарият е вероятно да се повтори както в трънската песен: "Море не даваше, не даваше, море най-подир се согласише".

Оръжията може да не се окажат толкова важни сами по себе си. По-важна може да се окаже мисълта за тях. Ако, разбира се, в Кремъл е останала някаква трезва мисъл.