Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

26 август 2022 година

Вчера вечерта за пръв път през годината отворих всички прозорци. Дръзко, широко, в целия апартамент на своя 17-ти етаж. Както някога, в онзи, предишния живот.

Преди няколко години, когато търсех нов апартамент,  разглеждах само онези, в които апартаментите бяха по-близко до небето.

Помня, брокерката каза на колегата си по телефона: „Моята клиентка със сигурност е внучка на Карлсон, десети етаж за нея е „нисичък“.

А на мен ми харесва да има много въздух, птиците да летят наоколо, да виждам отвисоко любимия си град.

Сега виждам фронтовата линия. Виждам как летят ракети. Виждам огнища и пожари. Когато летяха изтребителите, ми се струваше, че виждам лицата на пилотите..

Много е горещо, непоносимо задушно харкивско лято. Затворени, с дръпнати пердета, залепени със скоч на кръст или дори заковани с шпертплат прозорци.

Съвсем не можеш да дишаш.

Уморих се да се крия. От взривната вълна, от парчетата снаряди, от гърмежите. Широко разтворих прозорците и пуснах вътре прохладата на августовската вечер. Господи, какъв кеф!

Дълго време седях на балкона, гледах потресаващото звездно небе. Никога не съм виждала в Харкив толкова звезди.

Денят беше тежък. Сигурно най-тежкият в моя живот.

Изпратих мама.

Но в този ден всичко беше някак правилно, дори… достолепно. Без суета, без засичане с други погребални процесии, когато две мъки се срещат в коридорите или на парковите алеи.

Нямаше нищо фалшиво, патетично, ритуално преувеличено. Само прекрасното време и толкова рядката в града тишина.

Докарахме мама направо пред централния вход в кардиологията, за да може татко да се сбогува с нея.

– Така не се прави, не е редно – пред корпуса на кардиологията, – изпуфтя недоволната санитарка.

Прави се. В нашето семейство винаги се прави така, както повелява сърцето, а не приличието.

Никога преди не съм чувала  моят татко да ридае.

"Ти си моят живот... Моята душа… Ти ме дари със шестдесет години щастие. Да бъде проклета тази война!“

Толкова силна любов. Толкова мощна ненавист.

Мама паднала на земята с инсулт няколко минути след взрива на поредната руска ракета в съседния двор. И повече не се вдигна. Никога.

Да, татко, проклета да е тази война. Проклети да се хората, които са я започнали и я подкрепят. Проклинам ги толкова искрено, че никога няма да намерят покой, нито на земята, нито на небето.

Разтворих прозорците. Дишах август и гледах звездите.

Половин година война. Мина пролетта – „пролет, която нямахме“.

Свършва лятото – „лято, което ни отнеха“.

След няколко дни ще настъпи есента. Нека тя да бъде „есен, която ще ни донесе победата“.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко