Един кахър по-малко – вече имам кого да попитам какво означава „трети пол“. Бъдещият ми консултант по този въпрос се казва Кондьо Савов. Певец. Да, същият с хита „Доко, Доко“. И същият, който лежа в затвора за трафик на хора и склоняване към проституция. Този (бивш) сводник е член на инициативния комитет срещу изучаването на „третия пол“ в училище в Сливен. Начело на този комитет е  учителка в най-известното училище в града, известна още и с партийна кариера в БСП. Предстоят избори. БСП, напът да се спомине, се е хванала за сламката „джендър“ и има нужда от реаниматори. Кондьо е авторитет в един от двата ромски квартала в Сливен. Има си и фенове, а БСП пък има механизми за склоняване към гласуване и трафик на вотове. Кое не е ясно?

Питам се към кого е насочено онова послание на Корнелия Нинова, че трябва да се спасят децата от оповестяването на безспорния факт, че има хора, които чувстват привличане към срещуположния или към двата пола. И се сещам за жената, която ми се обади по телефона в разгара на пожара, в който по нашите места изгоря Истанбулската конвенция. „Децата ми, каза тогава жената, са в чужбина на гурбет, аз се грижа за внучето, кажете ми, моля ви се, да го пращам ли на детска градина, могат ли там да му сменят пола?“ Ако тази жена междувременно не е умряла от страх, тя е перфектната аудитория на страхотиите, внушавани от лидерката на БСП Корнелия Нинова. 

В тази предизборна кампания, в която всяка партия си загради парцел и сее на него семената на страха, БСП си задели страха с изглед за най-голяма реколта – бъдещето на децата. Никакво евро, НАТО или Европейски съюз не може да се сравнява с неизвестното чудовище „джендър“, което е отворило уста да налапа българските деца. И войната дори не е толкова страшна – по-добре мъртъв, отколкото джендър. Корнелия Нинова е смела жена – тя не само се бори за оцеляването на българските деца, но носи непосилния товар на майчината тревога как оцелява синът ѝ в царството на джендъра САЩ.

Всъщност Нинова, в широко известния клип срещу съдържание в учебник за шести клас, се противопостави на оповестяването на научен факт. Има хора, които изпитват привличане към противоположния или към двата пола и това на всеки е добре известно като две и две е четири. Но децата на 12 години не бива да знаят това. Те могат да чуват обидното подвикване на бащите си с точно думата, която изразява привличане към другия пол, когато някой шофьор ги ядоса на пътя, но нямат право да знаят какво означава тази дума. Правото им е, когато станат на 18 години да попитат бащите си, какво означаваше онази дума, с която наричаше ядосалите те… Само че, далеч преди да навършат 18 години, децата също употребяват тази дума (живея близо до игрище и ако ви кажа какви още думи си разменят децата, няма да повярвате.) Излиза, че момиче, дори и ненавършило 18 години, може да бъде отвлечено, заключено, пратено насила да проституира (по спомени от съдебната сага срещу Кондьо), но няма право да прочете в учебник един безспорен факт. 

Познавам семейство, чийто син се самоуби, защото не можа да понесе подигравките на съучениците си, че харесва момчета. Дали е харесвал момчета или момичета аз не знам. Беше на крехките 13 години, когато самите хормони се чудят в каква посока да поемат. Умно, добро и чувствително дете, което не издържа на гаврите. Децата могат да бъдат жестоки. На точно тези деца Корнелия Нинова смята, че не трябва да бъде съобщаван научния факт за привличането към другия пол. Българското лицемерие в тази област е неизтощимо.

Смокиновият лист, с който българите прикриваме това лицемерие, обикновено е: имам много гей приятели и нямам нищо против всеки да прави с живота си каквото иска, само да не парадират. Предпочитам прозрачната манипулация на Корнелия Нинова пред възвишеното лицемерие на тази формулировка. Какво не искаме да парадират? Да не показват нещо, с което са родени и за което нямат никаква вина? Това е все едно да забраним на зеленооките да имат зелени очи. Да не се държат за ръце на обществено място – защо? Защото другите могат да прихванат заразата от гледане ли? Когато партийни функционери диктуват какво да се пише в учебниците, не е странно, че има такова ниво на грамотност. Между другото пиша тези редове на компютър, който щеше да бъде създаден кой знае колко години по-късно, ако не беше Алън Тюринг, който се самоотрови с цианид, защото беше съден за това, че е хомосексуален и предпочете да го кастрират, вместо да влезе в затвора. Това с кастрацията не трябваше да го споменавам, да не давам идеи на западащи или никнещи български политици. 

Странно (защо ли пък да е странно?), че Корнелия Нинова води битка с учебника от позицията на оглавяваща лява политически сила. Не са ли гей хората потенциална нейна целева група за защита като маргинализирани хора? Не е ли социалистическа партия логичният представител на хора, които се борят за равни права? (Тук пък лицемерието е „ами те си имат всички права“, но това е друга тема.) Другата политическа партия, от която могат да очакват подкрепа е уж либералното ДПС – не можете да си го представите, нали? 

Но пък не може да се отрече, че Корнелия Нинова е вдъхновяващ пример за това как трябва да се правят нещата, от които обществото се възмущава. Тайно трябва да се правят. Скришом. Без парадиране. Далеч от всички очи. Като приемане на рушвет. Като печеливша приватизация. Като „един куршум от България няма да замине за Украйна“. Нинова има достойни последователи в Сливен. Като таен канал за трафик на момичета. Като „попаднал на хора в затвора и станал човек“ сводник. Като тайни списъци с хора, които ще гласуват …. тайна е колко лева, за когото им кажат. Като прокуратура, която тайно избира кого и за какво да разследва. Като президент с еластични граници на правомощия. Като граница, която нищо не ограничава. Като цени на хранителни стоки, които надвишават равнището на кръвното налягане на пенсионери.

Какво е виновен Кондьо, че живее в страната на неограничените тайни възможности.