Евроатлантическа коалиция продължава да бъде мръсна дума и еретична мисъл за българската политика. Защото това означава да събереш на едно място несъбираемото - "Продължаваме промяната" - "Демократична България", ГЕРБ-СДС и ДПС.

На финалната права преди поредните парламентарни избори обаче тази дума става все по-малко мръсна, тази мисъл - все по-малко еретична. И причината за това е една - безобразното поведение на президента Румен Радев. На "Дондуков" 2 се подвизава мурзилка номер 1 на републиката.

Този човек е срам и позор за всички нормални българи, които искат да живеят в европейска държава и в цивилизован свят, в който няма място за агресори, които да вършат това, което Путин върши в Украйна. Той ни вади от Европа и ни тика обратно в Евразия.

Вторият мандат на настоящия президент е поредното доказателство, че на българските президенти втори мандат не трябва да им се дава. Или поне на президенти, които произлизат от средите на БСП - досега само такива са имали втори мандат. Защото като знаят, че трети няма да има, се разпищолват безобразно.

Навремето Георги Първанов във втория си мандат редеше коалиции и водеше лични войни с бизнесмени. Сега пък Радев и служебното му правителство пренебрегват решение на парламента, подкрепено от над 170 депутати, с което България се задължава да подпомага всячески Украйна, включително с оръжие.

Да оставим настрана чисто икономическите ползи, които пропускаме с тази си политика и възможността да напреднем в процеса на модернизирането на армията си. Тази тема е важна, но в случая не е най-важната.

Най-важното е, че ако Путин успее да наложи волята си в Украйна, това ще създаде много опасен прецедент за държави като България. Защото това ще означава, че всеки евразийски диктатор - а такива има и някои от тях са твърде близо до нас - може да си хареса някое парче от територията на съседна нему държава, да влезе с войски и да си развее флага над него. Според мурзилка номер 1 на републиката в такива случаи цивилизованият свят не трябва да прави нищо друго, освен да говори за мир.

Преклонена главица, а над нея сабя не е мир, както се опитват да ни убеждават Радев, Нинова, Костя и вся остальная сволочь. Дори ако сабята все пак не отсече главицата. Мир е, когато главата се изправи, а сабята се върне обратно в ножницата.

Заради всичко това възможността за някакъв вид евроатлантическо обединение с цел създаване на евроатлантическо правителство, не може да се отхвърля априори, както беше доскоро. Може да не се нарича коалиция, че тази дума също е много мръсна.

Но ако евроатлантическите партии се обединят под някаква форма около няколко краткосрочни приоритета с кратък хоризонт - например 1 година - и изпълнят тези приоритети това ще бъде добре както за тях, така и за България.

Ето кои биха могли да бъдат тези приоритети:

1. Назначава се областен управител на София, чиято първа работа е да изпълни искането на столична община за преместване на МОЧА от центъра на столицата ни. Включително, ако се налага - а то най-вероятно ще се наложи - за тази цел да влязат в действие органите на реда, които да ограничават акциите на продажната русофилска сган.

От една година русофилите вече не са русофили, а рашисти. И опасността, която те носят за България, е още по-голяма.

Хора, които искат да подриват демокрацията и европейската цивилизация не би трябвало да имат право да се ползват от нейните свободи. В демократичните и цивилизовани държави пропагандата в полза на Хитлер, Сталин, Путин, би трябвало да е забранена. Тези диктатори, чиито ръце са целите в кръв, нямат право на "гледна точка".

"Дорде е мъничка змията елате да се съберем, с крака да и строшим глава, свободни да се назовем", както се е пее в една известна възрожденска песен. Само че от истинското Възраждане, не от хибридното, което ни се пробутва напоследък.

2. България се включва най-активно в процеса за подпомагане на Украйна, включително с оръжие.

Националният ни интерес изисква ние да сме най-големите ястреби. Защото Западът и САЩ са далеч от Русия, а ние сме до коремчето на руския мечок.

3. Приемане на всички закони, свързани с възможно най-бързото ни влизане в Шенген и Еврозоната. Това означава и сериозно придвижване напред на съдебната реформа - основна разделителна линия между партиите, които иначе са евроатлантически по отношение на външната ни политика.

По отношение на еврозоната опасността да се върнем 20 години назад в евроинтеграцията си благодарение на лумпениадата, която е активирана от Костя чрез неговия референдум, е огромна. И това също е сериозен аргумент за някакъв вид евроатлантическо обединение.

Последните няколко парламентарни избора ако не друго, то поне показаха, че огромното мнозинство от българите подкрепя евроатлантическата ни интеграция и иска нейното задълбочаване. Ще е непростим исторически провал ако въпреки това тази евроинтеграция не се задълбочи и дори започне да се спихва.

Опасността за това става все по-голяма. И тази опасност трябва да се калкулира от партиите, определящи себе си като евроатлантически, след една седмица, когато изборите минат и започне умуването за бъдещото управление на държавата.