Едва ли е възможно нещо друго на този свят в рамките на час толкова пъти да ви разплаче и разсмее, както торлашкото ежедневие... Или, ако искате, като Северозапада - цялостно и глобално.

Документалната лента "Превал" е част от София филм фест и показва бисерите, които "който има око да гледа и ухо да слуша", може да намери само в едно село - Превала, Монтанско. Село - само с 200-ина жители, но много повече забавни реплики и ситуации.

Изобщо, ако в мислите ви документално кино означава кисели интелектуалци, които прехвърлят някакви документи пред камерата... помислете пак. В това село - типично за този край - всички са философи на свободна практика, макар да нямат кой знае какви айфони и да управляват все още мотопеди "Симсон" и съветски джипки УАЗ.

В "Превал" може да видите беззъби баби, които пеят леко нестройно, ама пък от все сърце "... ала ме мама не дава". Само тук ще се срещнете с пиратския кораб усред нищото, да научите какво е пръжено и какво е общото между караканджоло и обикновения сплескан тиган с очи, гледащ те изпод мосто. Както и връх Посерков камик - името било от "местния блажен фолклор".

Едва ли другаде селският зъболекар свири на дудук и не се срамува да извежда кравите след края на дежурството в стоматологичния кабинет.

Филмът "Превал" е на режисьора проф. Михаил Мелтев, сценарист е Любомир Йорданов, а продуцент - Иван Тонев. Именно от страхотен текст на Любо Йорданов - бивш колега журналист (ако изобщо такова нещо е възможно) тръгва историята на филма. В свой репортаж той описал чудното място със "селската артилерия" и така запалил Мелтев да го увековечат в лентата.

Какво се случило ли? Баш над Превала винаги се сблъскват лютите облаци, идващи от единия връх с тези, които идват от насрещния. В напълно изгърмяната ни държава, селяните установили, че ако сами не си направят "черешови топчета" да гръмнат, градушките ги съсипват. В случая използват стоманени тръби, или дори широка ПВЦ тръба за мръсна канализация, и гърмят ли гърмят - към облаците, към проклетата орисия, към смълчаното небе, което така и не отговаря защо ги е завряло баш в този край.

И градушката бяга уплашена. Амунициите са купчини от пиратки, с които зареждат..."за огън"... и после - беж! Ако и да има агенция за борба с градушките, която сигурно усвоява милиони - те си направили тяхна, местна.  

На невероятния чар на селото се поддали снахите: макар и с шепа жители, тук има булки, дошли от Котел, Габрово, Сливен, Ловеч и дори от Финландия. "Защото сме глупави и торлаците са ни довели тука принадени", смее се едната от тях.

За съжаление, по едно време лентата ни показва последния ученик - ученикА. Мъничък първолашки мохикан, за когото единствен идва рейсчето да го вози към Чипровци на школо. А някога имало гигантско училище, показват ни го в лентата, изтърбушено и окрадено. 

Какво ще стане тогава само след още 30, 50, 70 години? Дали целият този свят си отива?... Божа работа.

Под бурните аплодисменти на залата, отпред в Дома на киното се строи екипът на филма, както и някои от неподправените образи, участници. Единият от чешитите призна, че само от началото на годината в Превала са се купили 5 къщи. А представете си, ако изгледат филма!

Той е и същият, който е направил - ако може така да се изразим - превалския Голям шлем. Някога бил даскалът на селото. После под натиска на приятели станал кмет - нямало кой друг... Когато починал свещеникът, Иван изкарал духовната семинария и сега е и попът на селото.

Такива ми ти истории - всяка една е като украшение, зашито върху литака на Предбалкана. Непременно не ги пропускайте.