Моля писаниците за неясното бъдеще на Гърция в Европа и бъдещето на еврото да спрат сега. Стига с тези разговори за Grexit (б.р., неологизъм за излизането на Гърция от еврозоната), провала на Испания и евентуално, разтурянето на Европейския съюз.

Гърция няма да отиде никъде. Страната може да има ново ляво правителство, ръководено от бившия студент-радикал Алексис Ципрас, но никой не знае по-добре от г-н Ципрас, че Гърция без Европа е икономическо кошче за боклук.

Европа се превърна в банкомата за Гърция, бълвайки милиарди евро, за да спаси гръцкото правителство от фалит и да осигури нови средства за разходи и икономическа реформа. От 2010 г. насам Гърция е получила 214 млрд. евро в "спасително" финансиране от Европа и Международния валутен фонд (МВФ).

Това е достатъчно, за да се платят 60% от общо 300-милиардния дълг. Но дългът, който достига 175% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, не е помръднал значително от началото на "спасяването".

Г-н Ципрас и неговата партия "Сириза" нямат намерение да изоставят потока от свежи пари, нито да напуснат Европа. "Не подкрепяме какъвто и да е евроскептицизъм", каза г-н Ципрас в началото на миналата година. През декември един от неговите партньори в "Сириза" Димитрис Пападопулос каза, че "няма сценарий за Grexit". "Ние ще търсим решение за Гърция в еврозоната", добави той.

Вместо напускане на Европа, Гърция иска повече кеш от Европа - или опростяване на дълговете, или допълнителни трансфери, или каквото друго политиците успеят да измъкнат от ЕС, Европейската централна банка и МВФ.

Основната тема на електоралната кампания, която докара г-н Ципрас до победа, гледана отвън, бе призивът да се сложи край на икономиите, фискалните окови, които бяха наложени в Гърция от еврочиновниците.

"Икономиите бяха рекламното лице в публикациите на международните медии за изборите в Гърция", казва Стив Ханке, професор по икономика в университета "Джонс Хопкинс" и един от водещите световни валутни експерти.

Но къде точно са икономиите? По данни на Евростат между 2006 г. и 2013 г. консолидираните разходи на гръцкото правителство като процент от БВП са се увеличили от 45% до 59% А преките правителствени разходи са скочили от 33% на 49%.

Измерено в пари, похарчените през 2014 г. 90 млрд. евро са същите, както през 2006 г., при много малка инфлация за периода. През тези години Гърция поддържаше големи дефицити, които не успяха да "стимулират" икономиката. Големите дефицити и продължаването на харченето трудно могат да се нарекат икономии.

Проблемът в Гърция, както и в цяла Европа е, че икономическият ръст не е на една линия с правителствените разходи. Икономистите имат куп обяснения за неуспеха на еврозоната да създаде растеж. Те се простират от прекомерни регулации, високи данъци, социална политика, до цялостната неспособност или нежелание да се проведат истински икономически реформи.

От целия континент дори Германия не успя да се възстанови от финансовата криза на 2008 г., изоставайки след Канада и дори САЩ.

Това, което в момента оформя Европа, е датиращата от десетилетия ера на сложни политически сблъсъци покрай стандартните идеологически линии с призив за повече правителство и продължаващ социален етатизъм от ляво, срещу консервативните сили, според които лошите политики в Гърция и Испания се разпростират в цяла Европа. Всяка страна в ЕС е разделена от тази линия, и политическите войни ще се водят за преразпределението на богатството, както става във всеки политически съюз.

Ще разберем дали Европа има институционалната структура, за да преодолее своите разделения.

За момента Гърция води континенталната левица в структурата на ЕС. Нито една страна няма да го напусне, особено Гърция.

"Това, което новото гръцко правителство иска, е повече пари и повече трансфери", казва Стив Ханке. Той дава за пример, че социологическо изследване показва, че 75% от гърците искат да останат в еврозоната. Те знаят къде са парите и къде е бъдещето.

И така започват безкрайни караници и авантюризъм. Новите преговори ще установят поне засега г-н Ципрас като гласа на лявата опозиция в европейският сблъсък за споделяне на ресурсите и преразпределението на богатството.

Г-н Ципрас не иска да излезе от Европа, нито от еврото. Той иска нова Европа. Това, което иска, по думите му е "Европа на мира, демокрацията и растежа". Това, което не иска, е "неолиберална Европа на Меркел". Или, както го казва "Ние сме истинската алтернатива на Европата на Ангела Меркел."

В обединена Европа годините на политически боричкания - за пари, политика, сила и идеология, просто си вървят. Просто трябва да свикнем с това.

Терънс Коркоран (роден през 1942 г.) е редактор и коментатор във Financial post - секцията за бизнес новини на канадския в. National post.