Да помълчим една минута.

За геройски загиналите опорни точки. За засрамените „горди българи“. За народните трибуни, които се напъват да ни освобождават от “тая продажна Европа“.

Колко мастити магистрати, политици и етикиращи се като журналисти герои изригваха по байганьовски срещу острите думи на посланиците на Франция и Обединеното кралство за „гнилите ябълки“ в съдебната система. Колко енергично се мятаха пред амбразурата и недоволстваха: "Ама какви са тези чужденци?! Как смеят да ни държат такъв тон?! Те ли ще ни кажат?!"

А колко други комици от години се правят на унизени от продължаващото наблюдение на Европейската комисия над правосъдието и вътрешните работи в България. Колко „борци за независимост“ ни убеждаваха, че не трябва да обръщаме внимание на европейския натиск, но пък и не трябва да се отказваме от европейските пари.

Да не забравя и евразийците. Толкова често напоследък държат да ни напомнят колко покварена и недостатъчно извисена за нас била „гейропа“. Колко загрижено и социалноотговорно ни призовават да забравим европейските ценности и да прегърнем духа на Евразия. Как свободата не била толкова важна, а сигурността, саламът и газът са по-ценни.

Имам една лоша новина за всички тези другари:

Българите не ви обръщат внимание!

Сега запазете за себе си аргумента с Кончита Вурст, постискайте зъби няколко минути и прочетете внимателно числата. Две изследвания тази седмица разбиват на пух и прах претенцията на всички припознали се да представляват значителна част от българското общество.

Евробарометър:

78% от българите искат Механизмът за сътрудничество и проверка да продължи да действа. Т.е. очакват само от Европа натиск над блатото, в което синхронно крякат политици, съдии, прокурори, бивши и настоящи сътрудници на специалните служби и обикновени тарикати.

79% от българите са убедени, че Европейският съюз трябва да има роля в битката за нормално правораздаване в България. Преди две години са били по-малко. Капиш?

А пък тези, които искат Европа да се откаже от този свой инструмент за натиск над бългаските власти, намаляват от 18 на 16%. Над половината българи оценяват положително влиянието на механизма.

Свободата или салама?

Нито е саламът, нито е газът. Данните от изследването на „Алфа рисърч“ показват, че за 62% от българите свободата е основна ценност и пред нея не бива да се поставят ограничения. Т.е. две-трети от българите не се връзват на приказки от типа „дайте сега малко да затегнем нещата като Путин, па като се оправим, пак ще мислим за свобода“.

В същото време 52% не вярват (само 11% вярват), че МВР ще направи всичко възможно да открие извършителите, ако срещу тях бъде извършено посегателство. Но ако все пак бъдат открити, 57% не вярват (8% вярват), че съдът ще им наложи справедливо наказание.

Ако човек чете двете изследвания, няма как да не забележи, че недоверието е огромно, но надеждата за подобряване е свързана само и единствено с натиск от Европа. Т.е. някой ден да стане, както е там.

А сега за всички контрашарлита, които твърдяха, че Европа си го заслужила, че „толерастията“ била виновна, че „хак да им е с техните двойни стандарти“ - 82% от българите подкрепят солидарността с френския народ и само 18% декларират, че не им пука, защото и на французите не им пукало.

Крякайте си в блатото. Крякайте си по вестниците, които издавате. Крякайте си по телевизиите, от които не излизате. Крякайте си по форумите, които тролите. В тъмнината дори и само няколко жаби създават такъв шум, че блатото ни се струва пълно. И тяхно.

Четете числата. И е празно, и не е тяхно.