Германският министър на външните работи Аналена Бербок представи предложения за мащабна реформа на Европейския съюз. Такава реформа е необходима, за да се запази способността на ЕС да действа и след приема на страните от Западните Балкани, заяви тя на конференция на външните минстри от ЕС в Берлин днес.

Разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани е не само необходимо, то е наложително в днешната глобална ситуация, заяви тя. На срещата в Берлин присъстват и министрите от страните-кандидатки за ЕС.

Ключовият въпрос пред нас сега е как ще гарантираме, че европейските институции ще функционират, когато в ЕС има почти дузина нови държави членки, заяви Бербок при откриването на конференцията.

Страните от Западните Балкани получиха уверение, че ще влязат в ЕС още през 2003 година. Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия вече трябва да получат повече от само обещания, заяви Бербок.

На срещата на върха в Брюксел през декември, цели 20 години по-късно, ЕС вероятно ще трябва да вземе решение относно молбите на Украйна и Република Молдова за започване на преговори за присъединяване.

Освен това Грузия подаде официална молба за членство в ЕС няколко дни след нахлуването на Русия в Украйна. Преговорите с Турция, които започнаха през 2005 г. и отвориха 16 от 35-те глави, спряха през 2016 г. и оттогава не са възобновявани. Те обаче не са и официално прекратени.

Няма разширяване без реформа на ЕС

Това разширяване не е свързано с алтруизъм, както се изрази канцлерът Олаф Шолц в речта си пред Европейския парламент през май. Става дума за геополитическия извод, който може да се направи от руската агресивна война, за осигуряването на траен мир в Европа, заяви Бербок.

„Ясно е също така, че самият Европейски съюз трябва да реформира институционалната си структура, ако иска да запази способността си за действие и вземане на решения след разширяването, което вероятно ще настъпи постепенно, и ако иска да придобие тежест като международен играч в един по-многополюсен свят“, каза тя.

Бербок предлага хората в присъединяващите се страни постепенно да се възползват от предимствата на ЕС още преди страната им официално да стане член на Съюза. Такъв подход бе обявен наскоро от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на върха с държавите от Западните Балкани в Тирана. Съответно на тези държави ще бъде предоставен достъп до определени области на вътрешния пазар на ЕС.

Обвързване на парите от Брюксел с върховенството на закона

Бербок иска също така да отвори повече програми на ЕС за присъединяващите се страни, например за финансиране на научни изследвания, роуминг за мобилни телефони или опростени визови процедури. Тя може да си представи и постепенното интегриране на страните в структурите на ЕС и възможността им да участват в министерските съвети на ЕС като наблюдатели - в областите, в които те успешно са сключили преговорни глави с Европейската комисия.

В същото време германската външна министърка не иска да допусне никакви пропуски в областта на демокрацията и върховенството на закона, нито пък съкращения в процеса на присъединяване. Тези, които искат да се възползват от предимствата на ЕС, трябва последователно да се придържат към стандартите за върховенство на закона - които трябва да се прилагат и за онези държави, които вече са членки. Според нея отпускането на средства от ЕС трябва да зависи в по-голяма степен от това, а процедурите в рамките на ЕС за наказване на нарушенията по член 7 от Договора за ЕС също трябва да бъдат опростени.

Решения с мнозинство вместо право на вето

Бербок също така вижда необходимост от промяна на фино балансираната структура на властта в Европейския съюз. Според външното министерство на Германия разширяването не трябва да води до все по-голямо разрастване на Европейската комисия и Европейския парламент. Обратно, това означава, че Германия и другите големи държави-членки трябва да са готови да се откажат за известно време от някои постове в Европейската комисия. Освен това по-големите области на отговорност могат да се поемат съвместно от няколко държави. Това би трябвало да намали опасенията на по-малките държави, че могат да загубят правото си на глас в Комисията.

В същото време, както Шолц поиска още през май, Бербок иска ЕС да може да взема повече решения с квалифицирано мнозинство, например в областта на данъчното право или външната политика - дори и с риск Германия да бъде по-лесно прегласувана. Притесненията на по-малките държави ще бъдат успокоени чрез механизъм, чрез който те ще могат да изискват допълнителни преговори, ако се опасяват, че ще бъдат прегласувани по важни въпроси.

Гласът на ЕС във външната политика

Ясно е обаче също така, че Унгария, например, под ръководството на все по-авторитарния министър-председател Виктор Орбан, няма да се откаже лесно от правото си на вето, разбира се, не и ако механизмите за санкциониране на нарушенията на принципите на правовата държава бъдат затегнати. В Полша вероятната смяна на правителството би трябвало да улесни нещата - но дори министър-председателят Доналд Туск ще трябва да представлява във Варшава това, което договаря в Брюксел.

В областта на външната политика ЕС току-що показа колко далечни са понякога позициите му: Франция, Испания и Белгия гласуваха в подкрепа на резолюцията на Общото събрание на ООН за Газа, в която се иска прекратяване на огъня от Израел. Хърватия, Австрия, Чешката република и Унгария гласуваха против. Германия, Италия и повечето други държави от ЕС се въздържаха. Урсула фон дер Лайен, председателят на Съвета Шарл Мишел и комисарят по външните работи Жозеп Борел също заеха противоречиви позиции.

Ето защо Бербок смята, че в дългосрочен план са необходими по-ясни отговорности, за да може Европа да говори с един глас в света - и да бъде представлявана от един човек. Според Бербок реформите трябва да бъдат решени и осъществени по време на следващия мандат на Европейския парламент, който ще бъде преизбран за пет години през юни 2024 г.