Правителството иска празен чек за дълга

ЮЛИАН ВОЙНОВ

За пореден път намеренията на управляващите да емитират държавен дълг предизвикват сериозно напрежение в обществото. Основната причина за настоящото настроение е начинът, по който правителството и парламентът решават да действат в една сериозно изнервена политическа и обществена обстановка, без необходимата прозрачност и предварителни разяснения, в режим на спешност и извънредност и при липса на достатъчно информация. Така правителството изпада в ситуация да се защитава и опровергава мнения и позиции, появили се в следствие на тази информационна недостатъчност. Както стана известно, на 9 февруари в Народното събрание е внесен законопроект за ратифициране на два договора:

- Договор за дилърство между България в ролята на емитент и 4 банки: Ситигруп Глобал Маркетс, HSBC, Сосиете Женерал и Уникредит Банк в качеството им на организатори и дилъри и
- Договор за агентство между България в качеството на емитент и Ситибанк, клон Лондон в качеството на фискален агент, платежен агент, агент по замяната, агент по прехвърлянето и агент за изчисляване и Ситигруп Глобал Маркетс Дойчланд в качеството на регистратор, платежен агент и агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на България и за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро, които договори са подписани на 6 февруари от Министъра на финансите Владислав Горанов.

Подписаните договори имат едно положително качество и това е, че с обема на новоемитирания дълг, ако той бъде реализиран, България заявява сериозно присъствие на международните финансови пазари. Оттам нататък обаче започват проблемите, които ще бъдат систематизирани в следващите редове.

Двата договора са подписани от финансовия министър абсолютно непрозрачно. Банките, с които тези договори са подписани не са избрани с конкурс и няма никаква яснота какви са били условията, съгласно които те са избрани. Всъщност това са същите банки, които участваха в подготовката и синдикирането на извънредния мостов заем в размер на 1.4 млрд. евро, който правителството изтегли през ноември миналата година и който падежира през месец май. С този заем бяха осигурени необходимите средства за изплащане на гарантираните депозити в КТБ. Причината за избора на същите банки е, че още при подготовката на посочения кредит е поет ангажимент именно те да посредничат при емитирането на бъдещата емисия еврооблигации, с част от която правителството да погаси изтегления мостов кредит. Всъщност в случая имаме задълбочаване на проблема с непрозрачността, защото веднъж изборът на тези банки е направен без конкурс и втори път е поет ангажимент, който предопределя следващия избор на правителство.
Параметрите по сключените договори за дилърство не са ясни за обществото. В тях липсва информация за таксите и комисионните, които тези банки ще начислят за своите услуги, като тази чувствителна информация не е разкрита в изпратените в парламента документи.
Единственото, което става ясно е, че според член 17 от договора с фискалния агент, емитентът се задължава да заплати таксите, заедно с всички дължими данъци и разноските за услугите на агентите, както е договорено отделно с фискалния агент. От този текст е ясно, че съществена част от информацията остава неразкрита и въпросът е дали парламентът би следвало да ратифицира подобни договори без да е наясно всъщност с един от основните параметри на разходите по новоемитирания дълг? В случая следва да се отбележи, че добавката върху лихвата на емитираната миналата година облигационна емисия е в размер на 0,4% върху годишната лихва за шестмесечния заем, която е 1,079%.
Съществено безпокойство буди и текстът за лихвата по облигациите. Отново трябва да се подчертае, че в самите договори размерът на лихвата не е обявен. Тя е посочена в мотивите към законопроекта, където е записано, че ценните книжа ще бъдат емитирани при максимален лихвен процент в размер на 10%. Това е абсурдно висок лихвен процент, при условие че облигациите, които бяха емитирани миналата година за погасяване на глобалните облигации през януари беше в размер на 2,95% при доходност от 3,055%. В настоящата ситуация е абсолютно неясно защо е поставена такава висока максимална стойност. Това означава, че правителството може да емитира нов дълг почти без никакво ограничение по отношение на цената. Възможно е дори новият дълг да бъде емитиран при цена по-висока от тази на облигациите, които бяха пласирани от Милен Велчев, който отнесе сериозни критики за неизгодната сделка. Още по-притеснително е, че в случая високият лихевн процент може да не се дължи на доходността на ценните книги, а на таксите за дилърите, които са добавка към лихвата. В този случай парламентът реално дава празен чек в ръцете на финансовия министър да договаря абсолютно всякакви условия по емитираните ценни книги, които той прецени. В случая се повдига основателно въпросът защо не се заложи в договорите минимална доходност и ако тя не може да бъде постигната, да се предвиди последваща ратификация на парламента за частта, надхвърляща минимално заложената. Именно подобно условие е гаранция, че финансовото министерство ще работи за максимално изгодно ниво на лихвата при емитиране на облигациите, което ще бъде стимул и за агентите да ги пласират на максимално ниска лихва, за да могат да увеличат добавката като такса, която ще получат. Подобни условия, разбира се, трябва да бъдат заложени в договорите, което в момента не е направено.
На следващо място изненадва изключително дългият максимален срок на бъдещите емисии. Изобщо не е ясно защо той е заложен на 30 години. Към настоящия момент България не е емитирала облигации с толкова дълги матуритети и не е ясно в момента какво налага подобно поведение. Трябва да се има предвид, че лихвите на финансовите пазари в момента са на рекордно ниски равнища и в бъдеще се очаква единствено тяхното повишение. Дългият матуритет превръща разходите за лихви фиксирана част от държавния бюджет за дълъг период, а освен това повишават риска за бюджетните разходи във връзка с очакваното повишаване на лихвените нива. Разбира се, облигациите могат да бъдат емитиране за значително по-кратък срок, но тогава възниква същият въпрос като в предходната точка: защо просто не се заложи значително по-нисък матуритет и ако се наложи емитиране за по-дълъг срок, това да стане отново с предварителна ратификация от парламента. Ясно е, че изпълнителната власт се стреми да оперира максимално свободно, извън опеката на парламента. Въпросът е дали парламентът ще одобри това поведение и ще приеме условията на правителството, респективно на финансовия министър?
Следващият въпрос касае основанието, на чиято база се сключват посочените договори и се предлага ратификация на проектозакона. В мотивите към законопроекта е посочено, че това е чл. 85 от Конституцията и чл. 68 и 69 от Закона за държавния бюджет на РБ (ЗДБРБ). Посоченият член от Конституцията общо взето казва, че Народното събрания ратифицира със закон международни договори, докато чл. 69 от ЗДБРБ посочва максималният рамер на външния дълг, който държавата може да емитира, но само през 2015 г., докато в случая става въпрос за тригодишен период до 2017 г. В чл. 69 пък не става въпрос за сключване на договори, а на споразумение по средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Така, дали има проблем с основанието за ратифициране на посочените договори би следвало да се произнесе компетентният съд, ако бъде сезиран.
И последно, но всъщност от особена важност, това е въпросът с размера на дълга, който правителството се готви да емитира. Както става ясно от законопроекта, правителството предлага България да емитира нов дълг в размер на 8 млрд. евро. Тази сума се обяснява с необходимостта да се погаси падежиращия през следващите 3 години държавен дълг, както и да се осигурят средства за покриване на бюджетния дефицит, който ще възникне през тази и следващите две години. След като параметрите на новия дълг напрегнаха до краен предел политическата ситуация и крайните реакции не закъсняха, Министерството на финансите в късния следобед на 11 февруари качи информация на сайта си в опит да разясни намеренията си и да отхвърли нападките срещу себе си. За съжаление обаче, представената информация вместо да изясни нещата, ги усложни допълнително и всъщност даде основание за още по-сериозни съмнения, че в случая става въпрос или за некомпетентност, или за умишлена заблуда и подозрения, че правителството вкарва България в дългова спирала без за това да има сериозно основание. Нещо още по-лошо, създава се впечатление, че управляващите взимат допълнително дълг за цели, различни от обявените. Ето и фактите:

В долната таблица е представена информацията, разпространена от МФ с цел аргументиране на своето намерение да изтегли посочения размер нов дълг. Това, което министерството се опитва да ни убеди е, че за трите години дългът, който следва да бъде погасен плюс бюджетния дефицит, който е планиран в бюджетната прогноза за периода 2015 – 2017 г. е в размер на 9314,72 млн. евро (или 9,3 млрд. евро). Така излиза, че планираният нов дълг де факто няма дори да стигне, за да се покрият падежите на дълга, който трябва да бъде изплатен през следващите 3 години заедно с планирания бюджетен дефицит. Ако се вземе под внимание само външния дълг, то се вижда че за трите години неговият кумулативен размер е 3855,65 млн. евро, което е значително по-малко от планирания нов обем. Това пък от своя страна показва, че правителството е решило кардинално да смени структурата на дълга и преобладаваща част от него да го направи външен дълг за сметка на вътрешния, като в момента вътрешният и външният дълг имат приблизително равен дял от по 50%. Каква е целта на това упражнение обаче не е много ясно, защото винаги е по-добре да управляваш вътрешен дълг, отколкото външен, когато той става подвластен на външните финансови пазари и на начина, по който тези пазари възприемат България.

Таблица 1. Данни, аргументиращи необходимостта от новия дълг

	Милиони лева	2015	2016	2017	Общо в лева 2015 – 2017	Общо в евро 2015 – 2017
1	Погашения дълг + дефицит	9,516.0	3,898.0	4,804.0	18,218.0	9,314.72
2	Погашения по държавен дълг	6,996.0	1,723.0	3,005.0	11,724.0	5,994.39
3	Вътрешен	2,028.0	1,369.0	783.0	4,180.0	2,137.20
4	Външен	4,967.0	353.0	2,221.0	7,541.0	3,855.65
5	Бюджетен дефицит	2,520.0	2,175.0	1,800.0	6,495.0	3,320.84

6	Размер на дълга към 31.12	24,106.9	25,968.2	27,352.7
7	Дълг (% от БВП)	29.3%	30.8%	31.3%

Източник: МФ

Параметрите, посочени в таблицата обаче не отговарят на параметрите, заложени в бюджетната макрорамка, която правителството е актуализирало съвсем наскоро, на 16 януари, както и на заложените параметри в ЗДБРБ. В следващата таблица са представени данните, които са заложени в актуалната бюджетна прогноза, както и в самия бюджет за 2015 г.

Таблица 2. Актуална бюджетна макрорамка

Подкрепете ни

Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.

Подкрепете ни