ГЕРБ определя като "добро решение" идеята на "Продължаваме промяната - Демократична България" двете формации да имат право на вето при избора на регулатори. Според ГЕРБ решението граждански организации да номинират членове също е добро. Оттам обаче настояват само "политически формации, с ясно изразена евроатлантическа ориентация" да участват, когато изборът предвижда мнозинство от 2/3 (както е за прокурорския и съдебните съвети, Инспектората към ВСС и новата антикорупционна комисия). Не са съгласни с предложението на ПП-ДБ в техния меморандум да не се търсят "плаващи мнозинства" (т.е. с останалите формации).

Това е записано в предложението на ГЕРБ за споразумение за управление.

Регулаторите са най-спорната тема в управляващото мнозинство, като споровете около нея дори застрашават провеждането на ротацията на правителството.

В предложението за механизъм за вземането на решения е записано, че за всеки един от регулаторните и/или контролни органи двете коалиции излъчват по трима представители от парламентарна група, по свой избор, които анализират и обсъждат предложените кандидатури за съответния регулаторен и/или контролен орган, както и преценяват съответствието им с изискванията на приложимото законодателство. 

В случай, че има разногласия между тях, не се дава ход на процедурата по избор и въпросът се поставя на вниманието на лидерите на коалициите или оправомощени от тях лица за решаване на политическо ниво чрез преговори и консултации.

Същевременно от ГЕРБ не са съгласни да има квотен принцип в службите.

От ГЕРБ искат още споделена отговорност за управлението и отчети на всички министерства на всеки три месеца за това как изпълняват програмата за управление. Ако резултатите не са добри, то това може да е основание за смяна на съответния министър. В документа не се казва нищо за това как ще се ротира председателят на парламента.

Ето някои акценти от предложението за споразумение на ГЕРБ:

- след декември 2024г., ротационните мандати се приемат за два, а именно - по 15 месеца.

- Като свой висш приоритет, страните приемат продължаване на усилията по протичащата реформа в съдебната власт. Това включва на първо място, приемане на нов Закон за съдебната власт, който да осигури заложените в Конституцията на Република България цели, отговарящи на международните стандарти за независим съд и прокуратура, отчетна прокуратура, безпристрастни и компетентни магистрати, притежаващи безспорни високи морални и нравствени качества, гарантирани от ефективен Инспекторат, в името на справедливостта, дължима от всяка правова държава на обществото.

 - На следващо място, след приетия Закон за противодействие на корупцията, антикорупционната реформа следва да продължи своя ход, като бъде приет изцяло нов като концептуална логика и функционалност Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, който да отговори на критериите на ТР №4/2021 на Върховния касационен съд (ВКС) и европейското законодателство в областта.

- Националното законодателство не предвижда възможност кандидатури за ръководители на службите за сигурност да бъдат съгласувани или определяни от представители на политически партии или парламентарни групи. Политическата неутралност е задължителен елемент от функциите и дейността на службите за сигурност. Разпределение на квотен принцип в службите за сигурност, на база политическо представителство е недопустимо. Намеса в кадровата политика и работата на службите представлява заплаха за националната сигурност.

- Изпълнителна власт – запазва се досегашната структура на Министерски съвет (МС) – 1 министър-председател, 1 заместник министър-председател. По отношение на персоналния състав на МС – прозрачност, предвидимост и персонална отговорност на членовете на МС чрез въвеждане на ясни индикатори за изпълнение на ангажиментите по политики, като на 3-месечен период се публикува на интернет страницата на МС отчет за всяко министерство. Периодичният преглед е неизменна част от изпълнението на управленската програма и при неизпълнение на секторните политики е основание за консултации между Страните за смяна на министъра.

Гаранцията за изпълнение на управленската програма е носенето на равно споделена политическа отговорност от Страните и включва министерствата, изпълнителните агенции към министерствата и държавните агенции. Контролът включва, както релацията министър – заместник-министър, така и министър – ръководител на агенция.

- Въвеждането на възможност, граждански организации да участват при номинирането на кандидати при процедура по избор за съответния орган, е добро решение, но следва да се уреди със съответния закон, както бе уредено в Закон за противодействие на корупцията (ЗПК). Оценката на професионалните и нравствени качества е неизменна част от процедурата по избор, за който и да било орган, но следва да бъдат разписани ясни обективни критерии за преценка на почтеността на кандидатите. Тази методика е необходимо да бъде одобрена, за да не продължава използването на „метода Гугъл“, който е доказано лоша и непочтена практика. 

- Предвиждане на възможност за налагане на вето върху конкретни кандидатури е добро решение. По този начин, добросъвестно може да се влияе върху избора в съответните органи с цел най-безспорните кандидати, да бъдат допуснати до избор. Достатъчно е НС да разработи правила за избор, които да гарантират публичност, прозрачност, откритост и обоснованост /изслушване в съответната ресорна комисия или нарочно създадена комисия по избор на регулаторните и/или контролни органи/, в пълно съответствие с разпоредбата на чл.91б КРБ. Конституцията е основно ръководно начало на правовата държава и нейните разпоредби се прилагат пряко и непосредствено.

Ето някои акценти от предложението на ГЕРБ по механизма за вземане на решения:

- Всички възникнали въпроси по отделните секторни политики се обсъждат между председателя на съответната постоянна комисия в 49-ото Народно събрание и ресорния министър. Когато министърът е от ГЕРБ-СДС той обсъжда възникналите въпроси по съответната секторна политика с председателя на ресорната парламентарна комисия, чийто председател или заместник-председател е от ПП-ДБ. Когато министърът е от коалицията  ПП-ДБ, той обсъжда възникналите въпроси по съответната секторна политика с председателя или заместник-председателя на ресорната постоянна комисия, който е от ГЕРБ-СДС. 

- Всяка законодателна инициатива, решение или друг акт на Министерски съвет се съгласува предварително от страна на ресорния министър с председателя, респективно заместник-председателя на  съответната постоянна комисия в 49-ото Народно събрание. В случай, че има разногласия между тях, не се дава ход на съответния законопроект, решение или друг акт на Министерски съвет. В този случай, въпросът се поставя на вниманието на лидерите на коалициите или оправомощени от тях лица за решаване чрез преговори и консултации.

- С цел гарантиране на публичност и прозрачност при избора на регулаторните и/или контролни органи, страните по Споразумението се съгласиха и ще предприемат необходимата законодателна инициатива за всички регулаторни и/ или контролни органи, извън тези на съдебната власт, които се избират от Народно събрание, да се приложи следният подход:

- Ръководителите на съответните органи се избират от Народно събрание, а техните заместници се избират от Народно събрание по предложение на съответните избрани ръководители. Следва да се отбележи, че този подход се прилага при избора на подуправителите на БНБ и заместник-председателите на КФН.

- За всеки един от регулаторните и/или контролни органи двете коалиции излъчват по трима представители от парламентарна група, по свой избор, които анализират и обсъждат предложените кандидатури за съответния регулаторен и/или контролен орган, както и преценяват съответствието им с изискванията на приложимото законодателство. 

- В случай, че има разногласия между тях, не се дава ход на процедурата по избор и въпросът се поставя на вниманието на лидерите на коалициите или оправомощени от тях лица за решаване на политическо ниво чрез преговори и консултации,

- Страните по Коалиционното споразумение имат право на вето върху предложенията за назначения на съответните кандидати. В случай на наложено вето, двете страни полагат необходимите усилия за неговото преодоляване или постигане на консенсус чрез преговори и консултации.