След преговорното фиаско от изминалите 20-ина дни, очевидно е: вървим към нови предсрочни парламентарни избори. Те минават през поредното служебно правителство, но този път то няма да е добре познатото ни - избирано и назначавано от държавния глава. Предстои "проба, проба" на конституционните промени, приети през декември миналата година и в сила (поне докато не се произнесе сезираният за тях Конституционен съд). "Проба, проба" е точно - защото новите правила крият редица подводни камъни, за които юристите предупреждаваха многократно при гледането на измененията, но мнозинството не взе предвид.

Политизация

Както Клуб Z писа, промените крият риск от политизация на служебния кабинет - в случая - по две направления.

Цялата процедура по т. нар. конституционна рулетка е уредена в чл. 99 от основния закон. Тя е такава каквато я познаваме - консултации, връчване на три мандата. Проблемна се явява алинея 5:

"Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.

За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник."

Така разписаното правило предполага президентът да избере измежду 10 души за служебен премиер. Но:

  1. Ситуацията е такава, че всички те масово са свързани с ГЕРБ;
  2. В същото време се предполага, че кабинетът трябва да бъде реден след консултации с парламентарните групи - тоест, не е ясно кой носи отговорността - президентът ли, премиерът ли, по чието предложение е кабинетът и каква ще е ролята на консултациите с групите в очевидно изчерпалия доверието парламент за назначения в Министерския съвет;
  3. Няма уредена хипотеза всички в списъка да откажат;
  4. Няма уредена хипотеза, при която президентът отказва да подпише указа за назначаване на кабинета;
  5. А ако президентът не подпише указа за назначаването на служебното правителство, няма как да има и дата за произвеждане на новите избори, защото формално това се случва в един акт;
  6. Голяма част от изброените в "списъка" са в несъвместимост според ресорните закони за институциите, които представляват и които закони не са променени все още;
  7. Голяма част от изброените в "списъка" нямат политическите контакти, за да изберат сами екипа си в МС;
  8. Не е ясна съдбата на най-политическото лице сред всички изброени - председателят на Народното събрание. Той може да изпадне в хипотезата да е хем премиер, хем кандидат за народен представител в предстоящия вот. Отделно, видимо няма как да е равноотдалечен от всички партии, след като е депутат от една определена такава;
  9. Не съществува пречка, когато президентът не одобри така предложения състав на кабинет, да определи нов кандидат за премиер.

Кой кой е

Председател на НС сега е Росен Желязков от ГЕРБ. Управител на БНБ - избраният за нов мандат кандидат на ГЕРБ - Димитър Радев. Подуправители са Петър Чобанов (номинация на ДПС - бивш депутат от Движението и министър на финансите в кабинета "Орешарски"), Андрей Гюров (номинация на ПП-ДБ, бивш депутат от ПП) и Радослав Миленков (избран през 2019 г. в мандата на последния кабинет "Борисов"). 

Председател на Сметната палата е Димитър Главчев - бивш депутат и председател на НС от ГЕРБ. За подмяна на заместниците на (не)коалицията така и не ѝ стигна времето. Така останаха Горица Грънчарова - Кожарева (свързвана в медийни публикации и политически твърдения с ДПС) и Тошко Тодоров  (кадър на ГЕРБ) - и двамата избирани през 2015 г. (когато ГЕРБ управляваше с Реформаторския блок, АБВ и т. нар. патриоти).

Останаха омбудсманът Диана Ковачева и заместничката ѝ Елена Чернева-Маркова. Проф. Ковачева обаче бе избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, като трябва да встъпи на 17 април. Маркова пък бе личният избор на Ковачева при гласуването за заместник през 2020 г. Юристката - адвокат, е и бивш ръководител на Националното бюро за правна помощ. 

Още по време на дискусиите покрай промените конституционалисти попитаха, как например юристът зам.-омбудсман, или финансистите в БНБ ще редят кабинет. Депутатите не се вслушаха и набързо, за един уикенд, приеха в комисия текстовете, които впоследствие пришпориха и в пленарна зала.

Спазва Конституцията

И все пак, макар неизвестните да са много, Румен Радев многократно е давал заявка, че се ръководи от и спазва Конституцията, така че няма очакване да откаже да издаде указа за назначаването на служебния кабинет и съответно да насрочи датата за новите избори. Но пък може да определи нов премиер, ако не е съгласен с предложения състав на МС. Макар самият Радев многократно да заяви, че не иска и няма да носи отговорност за този кабинет.

Иначе няма срок за това кога държавният глава трябва да посочи премиера и насрочи консултациите с парламентарните групи за състава на кабинета, така че от президента пак зависи кога ще се произведат изборите.

Междувременно Радев, както и опозицията, атакува промените пред КС. Президентът оспорва редица текстове в т.ч. този за назначаването на служебното правителство. Съдът образува дело, но засега няма изгледи да се произнесе в разгара на новата завихрила се парламентарна криза. Ако обаче реши да го направи, ще взриви и без това разклатения институционален и политически живот. Така че е малко вероятно.