От 31 март България е част от Шенгенското споразумение за свободно движение, но само по въздух и вода.

За да влезем в Шенген и по суша, е необходимо ново гласуване на страните членки (Съвета) на ЕС. То трябва да бъде взето с пълно единодушие.

Засега не е ясно кога ще се проведе това гласуване. Надеждите са то да стане факт до края на тази година. Но този въпрос не е приоритет нито на белгийското ротационно председателство на Съвета на ЕС, което приключва на 30 юни, нито на унгарското, което започва на 1 юли и ще продължи до 31 декември.

Същевременно в Нидерландия най-после бе постигнато споразумение за създаването на ново правителство. И докато се опитва да спечели благоволениято на Австрия, България трябва много внимателно да следи и случващото се в Хага. Още повече именно Нидерландия бе една от страните, която до последно не искаше да ни пусне в Шенген. В последния момент Ниската земя се съгласи, но заради ветото на Австрия не можахме да премахнем сухопътния граничен контрол.

Как бе създадена коалицията

Първо – малко предистория. Тази коалиция бе договорена на 22 май – половин година след парламентарните избори през ноември 2023 г. Те бяха спечелени от крайно дясната Партия за свободата (ПС) на Герт Вилдерс. Добре познат като противник на разширяването на ЕС, той настояваше България и Румъния да бъдат изхвърлени от Съюза. По-късно той настояваше и за референдум за „Некзит“ – излизане на Ниската земя от ЕС, или еквивалент на „Брекзит“.

Уж никой не искаше да си коалира с Вилдерс, ама в крайна сметка другите кандисаха. Ключова роля изигра либералната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) за отиващия си премиер Марк Рюте. При нейното управление падна нидерландското вето за влизането ни в Шенген.

Другите две партии от коалицията са създадената едва през август 2023 г. центристка формация Нов обществен договор (НОД) и популисткото дясно Фермерско-гражданско движение (ФГД).

Съвсем естествено партията на Вилдерс ще има водеща роля в новата коалиция. Той обаче няма да бъде премиер. Такъв все още не е намерен, след като първоначално посоченият за поста Роналд Пластерк се отказа. Но очакванията са, че до края на юни ще има правителство.

В постигнатото на 22 май споразумение за формирането на новата коалиция не става дума за Шенгенското пространство. То не бе споменато и в дебатите. В документа обаче са споменати т.нар. минишенгенски споразумения между Нидерландия и някои други страни. Идеята е премахване на граничния контрол между самата Нидерландия, Белгия, Люксембург, Германия и Австрия, но възстановяването му по границите с другите членки на Шенген.

„Предвид по-твърдата позиция, която се очаква бъдещото правителство да заеме по отношение на свободното движение на хора в ЕС, остава да видим колко конструктивен ще бъде този тон“, заяви за Клуб Z Елизабет Койпер – зам.-директор на Центъра за европейска политика (ЦЕП) в Брюксел.

Главните искания на Вилдерс

Най-важното от тях е излизане на Нидерландия от политиката на ЕС в областта на убежището и миграцията.

Друг важен момент е по-строги ограничение върху трудовата миграция. Те са насочени срещу работодателите и засягат наемането на идващи от други страни работници.

Всичко това е ограничаване на свободното движение, посочи отново Елизабет Койпер.

Същевременно споразумението е критично към бъдещото разширяване на ЕС.

А „черешката на тортата“ е искането да бъде намалена годишната вноска на Нидерландия в бюджета на ЕС. Без това Ниската земя е в групата на „скъперниците“ заедно с Австрия, Дания и Швеция. Те до последно спореха за разпределението на сумите в Многогодишната финансова рамка (МФР), одобрена с големи мъки през 2020 г.

„Но все пак трябва да знаете, че сключеното споразумение прилича не толкова на визия за управлението на страната, а по-скоро на списък за покупки, съставен от четирите партии“, кометтира Елизабет Койпер.

Освен за ограничения на миграцията в текста става дума за какво ли не – от по-малко стрикна политика в сферата на околната среда и преразглеждане на правилата за борба със замърсяването с азот до почти безплатни грижи за децата и намаляване на здравните вноски преди влизането в сила на осигуровките.

Нито един въпрос обаче не е споменат в детайли, посочи Елизабет Койпер. Така че според нея още е рано да се каже дали да очакваме ново нидерландско „не“ за Шенген.

И все пак трябва да бъдем нащрек. Най-малкото предвид факта, че дори свалянето на нидерландското вето не мина гладко.

Как Нидерландия ни пусна в Шенген

Нидерландия бе против влизането в Шенген единствето на България, но не и на Румъния. Това бе огласено през декември 2022 г., като мотивът бе липсата на правова държава у нас.

Австрия гласува и против България, и против Румъния.

Ветото на Нидерландия падна година по-късно – през декември 2023 г. При това Ниската земя гласува за влизането ни в Шенген и по суша, и по въздух, и по вода. Решението бе взето от правителството на Март Рюте.

В съответствие с националното законодателство последната дума има парламентът в Хага. В последния момент обаче бе внесено предложение Нидерландия да пусне България само по въздух и вода, като по този начин подкрепи позицията на Австрия. Резолюцията бе изготвена от партията НОД.

Тя получи повече гласове „за“, отколкото „против“. Но не събра необходимото абсолютно мнозинство и по тази причина не мина.

Изненадващо за частичното ни влизане гласуваха депутатите от партията на Марк Рюте. Още по-изненадващо обаче хората на Вилдерс изобщо не участваха в този вот. Иначе резолюцията щеше да мине с абсолютно мнозинство.

В резултат България бе приета в Шенген, но само по въздух и вода. Австрия остана непреклонна и не ни пусна по суша.

Според едни наблюдатели Вилдерс не ни е порязал тогава за Шенген, той като не е искал да прави лошо впечатление от самото начало. Други пък намекнаха, че европейската тема е дотолкова чужда на ПС, че нейните депутати изобщо не са знаели какво е това Шенген.

С течение на времето обаче Вилдерс все повече показва зъбите си. А споразумението за коалиция може да донесе доста главоболия на ЕС.

Елизабет Койпер припомни, че нидерландското правителство е уведомило в писмо парламента в Хага, че разговорите за приемането ни в Шенген ще продължат през тази година.

Със сигурност България трябва да бъде нащрек за опасност от ново нидерландско „не“ за Шенген.