Крайнодесните аутсайдери от целия Европейски съюз биха могли да сформират нова дясна парламентарна група в Европейския парламент. Ултранационализмът, евроскептицизмът и проруските симпатии биха могли да формират общата основа на групата.

Крайно десните партии се готвят да преодолеят политическата си фрагментация. Германската „Алтернатива за Германия“ (AfD) ще се нуждае от ново парламентарно семейство в ЕС след изключването ѝ от ултраконсервативната група „Идентичност и демокрация“.

Други партии може да се изкушат да се присъединят към новата крайнодясна група, съобщава Euronews Super Poll.

Заявката си за това даде вече българската „Възраждане“

Европейската крайна десница е ясно разделена от политическа несъвместимост и различни интереси. Стивън ван Хеке, професор по политика на ЕС в университета в Льовен, обяснява защо е много малко вероятно в следващия законодателен орган на ЕС да има единна крайнодясна група:

„Редица крайно десни партии са напът да се радикализират. Не мисля, че всички те ще обединят усилията си след изборите. Вероятно ще видим не една, а три вместо две политически групи. Това е и причината, поради която Марин льо Пен наскоро даде да се разбере, че иска ясен разрез, ясна дистанция от AfD.“

AfD беше изключена по време на текущата предизборна кампания в ЕС по призива на Марин льо Пен, лидер на групата на „Идентичност и демокрация“, след като бившият водач на листата ѝ Максимилиан Крах изрази симпатии към Waffen SS.

AfD също така е обвинявана в предполагаема подкрепа на руски операции за оказване на влияние и в дело за китайски шпионаж.

Социологическото проучване на Euronews прогнозира, че местата за крайнодясната групировка ще бъдат реалност след изборите.

В чисто математически план това е възможно при изискване за поне 23 евродепутати от поне седем различни държави членки с потенциални 15 места от AfD в Германия.

„Вече се правят обаждания и запитвания. Българската партия „Възраждане“ се е свързала с ръководството на AfD след изключването ѝ от ИД", съобщава социологическият център на Euronews.

Освен от България AfD може да получи подкрепа с евродепутати и от Полша, Литва,  Унгария (партия „Наша родина“) и Словакия.

Общото между тези аутсайдерски партии може да е техният проруски политически подход

Ако бъде създадена нова група на Алт-Райт-партиите, тя ще има възможност да се окаже в центъра на политическото и медийното внимание през следващите пет години, тъй като въпросът за Украйна неизбежно ще бъде една от най-важните теми на следващия законодателен орган на ЕС.

„Алтернатива за Германия“ е основана през 2013 г. По отношение на програмата си AfD първоначално застъпваше предимно еврокритична позиция след европейската дългова криза. С течение на времето тя започва да се фокусира по-силно и върху миграционната политика, в която се обявява за ограничаване на имиграцията. Промяната в политическия ѝ фокус беше съпроводена с нарастваща радикализация. Това е свързано с формулираните в основната програма искания за запазване на националната и културната идентичност, отхвърляне на мултикултурализма и акцентиране върху консервативните традиции и модели за подражание, както и с ограниченията в законодателството за предоставяне на убежище и гражданство.

AfD е представена в германския Бундестаг от 2017 г. и понастоящем е представена в 14 от 16-те парламента на отделните провинции. В някои провинциални парламенти тя е най-силната опозиционна партия. От 2014 г. AfD е член и на Европейския парламент. След оставката на двама евродепутати от партията и парламентарната група, понастоящем тя е представена там от девет евродепутати. Всички те принадлежаха към групата „Идентичност и демокрация“, която е съставена от десни популистки, националистически и крайно десни партии. AfD беше изключена от парламентарната група на 23 май 2024 г. В политологията AfD се категоризира като дяснопопулистка или радикално дясна, националистическа и расистка партия. Както AfD, така и нейната потомствена организация „Junge Alternative“ са включени в списъка на Федералната служба за защита на конституцията като предполагаеми случаи на дясноекстремистка дейност.

Популярността на партии като AfD в цяла Европа често се обяснява с обществения гняв срещу имиграцията и действията на властите по време на пандемията. Правителствата също така са обвинявани, че могат да навредят на някои от по-бедните слоеве на населението, като преминават към зелена енергия твърде бързо. Но проучване на икономиста от Харвард Стефани Станчева и други показва, че възходът на левите и десните популистки партии се дължи на по-широка обществена промяна към така нареченото „мислене с нулева сума“.

Икономическо преразпределение

„Мисленето с нулева сума“ е убеждението, че една група печели, само когато друга група губи. Политическият популизъм, онлайн теориите на конспирацията и националистическите настроения се коренят във вярата, че едни печелят за сметка на други - било то глобален елит, дълбока държава или хора от други държави.

Съществува връзка между мисленето с нулева сума и подкрепата за икономическо преразпределение и антиимигрантските движения. Когато се смята, че увеличаването на богатството е за сметка на по-бедните, хората с мислене с нулева сума очакват държавата да се намеси. За разлика от тях, хората с „мислене с положителна сума“ вярват, че всички печелят, когато богатите стават по-богати – образно казано надигащата се морска вълна повдига всички лодки. По подобен начин мислещите с нулева сума често смятат, че имиграцията е фундаментално вредна за местните граждани, което ги кара да подкрепят по-рестриктивни политики.

Какво определя мисленето с нулева сума?

Такива настроения обикновено преобладават във времена на икономическа стагнация, когато ресурсите са оскъдни. За разлика от тях, обществата, в които се наблюдава стабилен икономически растеж и по-голяма социална мобилност, са значително по-малко склонни да разглеждат политическата икономика в условията на нулева сума.

Това би могло да обясни неотдавнашното рязко нарастване на подкрепата за AfD. Подобно на други европейски икономики, Германия се е възстановила само умерено от световната финансова криза през 2008 г. След това пандемията и енергийната криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, нанесоха тежък удар върху страната.

Тенденция сред по-младите хора

Интересно е, че по-младите хора са склонни да мислят с нулева сума в по-голяма степен от по-възрастните. Тази тенденция е тясно свързана с икономическите условия: Когато младите хора имат ограничени перспективи за работа и не виждат достатъчно възможности за социална мобилност, те са по-склонни да възприемат мисленето с нулева сума.

Младите хора днес са много по-склонни да имат демотивиращи възгледи, като например убеждението, че успехът зависи повече от късмета и връзките, отколкото от усилията. Това е особено вярно в Германия, която има едно от най-ниските нива на социална мобилност в ОИСР. Неотдавнашно проучване потвърждава, че мисленето с нулева сума се засилва сред младите хора в Германия: 22% от младежите на възраст между 14 и 29 години заявяват, че биха гласували за AfD на федерални избори днес, в сравнение с 9% през 2022 г. По-възрастните германци, които са се възползвали от плодовете на следвоенния бум в годините на своето формиране, са склонни да подкрепят по-скоро политиките за растеж, отколкото преразпределението. Политическите последици от тази промяна все още са неясни.