Сякаш способността ни да се изненадваме отново и отново изглежда неизчерпаема. Последните/поредни избори ни дадоха още доста материал. В тях сякаш всичко звучеше предначертано - победа на ГЕРБ с голяма преднина (плюс внушението за нея, добавящо и малко още комформистки вот), оспорваното второ място, крахът на ПП-ДБ. Но конфигурацията с изскачането сякаш от "нищото" на партията с грандоманско име "Величие" и странна предистория беше съвсем непредвидена. Резултатите от отминалите избори дадоха поредното доказателство за отчуждаването на гражданите - чието основно действие е или негласуването, или търсенето на нова партия. Но вече даже не се търси спасител, чудото за три дни, носителят на магическата пръчка, който всичко ще оправи - каквито бяха предишните избори на формации като НДСВ, Бойко Борисов и ГЕРБ и т.н. Търси се по-скоро някой, който е като събирателен образ на гняв, най-удобният изразител на събираното недоволство, на "анти" програмата.

Формулата, която комбинира все по-спадаща активност и съответно намаляваща представителност на представителните органи, симптомът "Величие" (можеше да е нещо друго подобно на нея), както и циклещата перспектива за правителство(а) от партии, които предизвикват и увеличават този протестен вот (и като негласуване и разграничаване, и като протестно разпиляване, и като постоянното търсене на нещо ново) не предвещава светло демократично бъдеще.

Ето някои от числата от тези избори, които дават основания за размисъл:

Избирателната активност

2 268 644 - толкова изглеждат гласувалите според данните на ЦИК, обявени във вторник. Или в проценти - 33,79%

Преди малко повече от година - на предишните предсрочни парламентарни избори на 2 април 2023 г., избирателите, упражнили правото си на вот, бяха 2 683 606, или 40,69 на сто.

Липсата на актуализация на избирателните списъци (по тях на последните избори базата са 6 138 050 избиратели), която е вечна тема от години, възпрепятства възможността да се прецени доколко голям е сривът на представителност на институциите, които ни управляват. Вероятно доста по-малко драматичен, отколкото изглежда към момента. Не че това е някакво успокоение. Така или иначе, не в проценти, а в абсолютни стойности от години - от избор на избор (често и по два на година), тенденцията е за непрестанно движение надолу.

Сегашната проста сметка показва, че спадът е с около 400 хил. души, които са предпочели да се въздържат да отидат до урните този път. В голяма степен това са избиратели на ПП-ДБ. Но и не само. Губещи са почти всички парламентарни партии, с изключение на някои, които по-кресливо демонстрираха позицията "против" в някаква често, фалшива игра на опозиционност.

ГЕРБ има 24,7 на сто подкрепа, което се равнява на 530 602 гласа. На вота през април 2023 г. партията получи 669 924 гласа, или сега е със 139 322 надолу. Тоест, макар и победителка е с по-лош резултат от миналия вот, като и губи един депутат спрямо 49-ия парламент. Очаква се да има 68 народни представители, по изчисления на "Тренд".

ДПС в ерата на Делян Пеевски взема 17,07% от гласовете (366 562 гласа) и вероятно ще има 45 депутати при 36 досега. На миналите избори партията получи 347 700 гласа, или сега е спечелила 18 862 повече. Амбицията на новия съпредседател за някакви гръмовни успехи и пробиви в места, които не са т.нар. крепости на Движението, не се състоя с особен размах. Към актива се прибавя първа политическа сила в Смолян. 

Коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България" е безспорният голям губещ, чиито избиратели масово предпочетоха да си останат вкъщи. Гласовете за обединението през април м. г. бяха 621 069 - или сега претърпя загуба от 313 221 избиратели. Тя остана трета с 14,33% подкрепа, или 307 848 гласа. Броят мандати в НС падат до около 40 при 64 в досегашния парламент. Част от гласовете са се разпилели.

Изборният резултат вече предизвика една оставка - на лидера на "Да, България" Христо Иванов, който няма да бъде и депутат. А пред ПП-ДБ стои въпросът как ще се съвземе и продължи след огромния негатив от демонстративното разочарование на избирателите им от влизането в т. нар. сглобка. Ситуацията за пореден път потвърди, че всяко коалиране с ГЕРБ е нездравословно за партньора ѝ, партията на Борисов е като политическа версия на женска богомолка в това отношение. Сега и един от стълбовете на ПП-ДБ в персонално качество и голям дразнител за Пеевски - Христо Иванов, изглежда неутрализиран.

"Възраждане" също се нарежда сред партиите, които губят електорат. Тя е със 13,78 на сто подкрепа (295 915 гласа) и 38 депутати. Гласовете ѝ в абсолютна стойност са се свили - от 358 174 през 2023 г. Все пак заради седемчленния парламент тя вероятно ще има един депутат повече. "Възраждане" понася загуби от своя клонинг "Величие", който много държи да подчертава, че няма нищо общо с партията на Костадинов и всички прилики са случайни. 

Тенденцията при БСП е необратима, посоката към още и още свиване (въпреки отчитаното гордо от Нинова подобряване на местните избори, но там спецификата е съвсем различна). Соцпартията има 7,06%, или 151 557 гласа, а групата ѝ ще наброява 19 депутати. Левицата бе с 23-ма досега, а гласовете от изборите през 2023 г. бяха 225 914, т.е. са се стопили със 74 357.

Шеста отново е "Има такъв народ" със 127 986 гласа - 5,96% - и 17 народни представители. ИТН имаше 11депутати след миналогодишния вот със 103 971 гласа. Или ИТН е качила избирателите си (без кой знае колко твърдо ядро, повечето движещи се между партиите) с 24 015 гласа след този от 9 април.

Факт е и че 4-процентната бариера за влизане в парламента продължава да пада. На предните избори тя беше малко над 100 хил., сега "Величие" с  99 852 гласа ще има вероятно 13 народни представители и взема 4,65 процента.

По-малко "Не подкрепям никого"

През миналата година опцията "Не подкрепям никого" избраха 109 095. Тези гласове бяха повече, отколкото вкараха ИТН в парламента - партията на Слави Трифонов едва прескочи бариерата със 103 971 и необичайна активност на избирателите в някои секции в следобедните часове.

"Не подкрепям никого" този път е предпочитана по-малко - от 63 911 избиратели, вероятно и заради по-големия избор от множество нови формации, някои от тях, като "Величие", въобще и не влизаха в първоначалните сметки. Основно на тази опция се спират по-младите избиратели, вероятно водени от желанието да гласуват, но без ясното съзнание и познания за кого и лишени от идеологическа обосновка на гласа си.

Малките партии и защо познатите лица не вървят

Левицата - коалицията, пълна в най-голяма степен с добре известни политици, т.нар. стари муцуни, взема сега 15 177 гласа срещу 56 481 преди година. Очевидно при нея много от и без това доста ограничения вот вляво (ляво-популистки по-скоро, в случая на новата коалиция) сега се е прелял към "Солидарна България" на Ваня Григорова и Мая Манолова. Но въпреки някои очаквания (особено от самите тях и свръхочаквания заради представянето на Григорова на местните избори в София) и нелошите проценти, които новата коалиция получаваше в социологически сондажи даже и в последните дни преди 9 юни, за "Солидарна България" гласуваха едва 31 472 души. Същото се получи и при другата подобна коалиция, но в другия политически спектър - "Синя България". Вили Лилков, Петър Москов и компания са със 33 607 гласа. 

Вотът е още по-парцелиран, включително и т. нар. протестен вот. Формациите над 1 процент, които събират 129 067 гласа общо, са "Синя България", "Солидарна България", "Център"-ът на Васил Божков (с доста по-добро представяне от формацията на уволнения главен прокурор Иван Гешев) и МЕЧ на Радостин Василев. От тях със субсидия ще е само бившият депутат от ПП-ДБ и още по-бивш от ИТН, разпространител на записи, чието ново формирование (с помощ или без помощ от приятели) се оказа и най-близко до бариерата от 4-процента от извънпарламентарните партии - 63 988 гласа, или 2,98%.

Един въпрос без отговор 

Организацията на вота, която в петъчния ден преди изборите беше възхвалена широко от служебния премиер Димитър Главчев като "не може да бъде по-добре", възпята почти в оди от служебните министри, ни върна към едни позабравени картини на припадащи членове на секционни комисии, опашки и безкрайни часове чакане и неуредици да се приемат изборните книжа, сгрешени щедро протоколи отново. Още преди изборите Главчев непрестанно предупреждаваше как официалните резултати на ЦИК ще се забавят. Никой обаче не обясни какво прави тези избори 2 в 1 - освен по-големия брой партии и кандидати съответно, по-сложни като технология и какви точно са проблемите. С такава блестяща организация обаче за следващи вотове ще бъде все по-трудно да се намират членове на секционните комисии, освен всичко друго.

Избирателите номади

За пореден път се видя, че голяма част от българските избиратели са лутащи се (без да се има предвид купен, корпоративен вот и т.н.). Ако гласуват, избират на принципа на някакви личностни характеристи или моментни подбуди, обещания, не заради убеждения, твърда идеологическа принадлежност. Това прави и вотът много флуиден и зависим от т. нар. мигриращи избиратели. Така на 9 юни имаше движение на гласове от ПП-ДБ към ИТН, дори към ГЕРБ (малко конформистки вот), към "Величие", към ИТН и т.н.

На предни избори пък ИТН, когато не пожела да прави правителство или предлагаше странни кандидати, загуби рязко голяма част от тези избиратели, които пробваха късмета си при новото предложение - "Продължаваме промяната", част от тях застанаха и в София зад Ваня Григорова. Сега отидоха и към "Величие" или други партии, останали извън парламента. Особеното на този капризен, непостоянен вот е, че е сигурно насочен против статуквото, против традиционните партии - доскоро ГЕРБ, ДПС и БСП (доколкото тя е все по-свиващ се фактор), вече и с пълни шепи към ПП-ДБ.

Така че, когато Борисов или Пеевски обявяват успехите си, е добре да помнят, че не са станали по-малко нехаресвани, антинастроенията си остават, просто търсят други форми на отдушник, някои откровено озадачаващи или заплашителни. Така дилемата пред тандема е сериозна - кога ще са по-малко губещи (политически) - ако направят заедно, или ако не направят правителство.

Сегашните резултати от изборите обаче оформят като цяло картина, в която всички - като общество, са прецакани - защото статуквото, срещу което четири години се правеха опити да бъде махнато, се завръща в целия си блясък. Макар и под надвисналата сянка на бълбукащо хаотично и разпиляно недоволство под повърхността, което не е ясно накъде и колко скоро ще избие.