Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български

23 август 2024 година

Веднъж една полска журналистка ми каза по време на интервю, че готвейки се за пътуването си в Украйна,  прочела доста за украинските градове и си представяла Харкив като сив и индустриален. Очаквала, че тук едва ли не в центъра изпускат пушек огромни заводи и фабрики.

Попитах я: „Да не би да си чела съветска енциклопедия?“

Посмяхме се.

Всъщност Харкив е много съвременен. В нашия град има, ако не греша, около 100 висши учебни заведения. Младежта винаги е била визитната картичка на Харкив. Преди голямата война той беше разноцветен, ярък, усмихнат. Да, тук има много заводи. Но ми се струва, че настроението на града диктуват не те, а уличните фестивали и театрални премиери, джазовите концерти и художествените изложби. А още – мъничките кафенета, в които брадатият бариста винаги помни как точно да ти приготви любимото ти капучино. Дори ако си се отбивал в това кафене само няколко пъти.

И в това е главната тайна. Когато ме питат, с какво толкова този Харкив е особен и „защо вие всички го обожавате“, отговарям:

„Разбираш ли, от една страна, той е огромен, но от друга– разходи се из нашия парк „Шевченко“, и ще се умориш да се здрависваш с познати.“

Харкив – това са своите хора. Уверявам ви, ако в някой районен чат попиташ, може ли някой бързичко да намери портативен андронен колайдер, защото той е нужен за фронта, ще ти го намерят за половин час.

За съжаление, през последните две години и половина загубихме много. Орките го разрушиха и унищожиха. Къщи, паркове, съдби, живот…

Но именно затова ни наричат несъкрушими. Защото, независимо от всички ужаси, нас ни има. Ние сме тук.

Не се предаваме. Работим. Доброволците не се уморяват.

Живеем, независимо от постоянните обстрели. Издаваме книги, правим театрални постановки и пътуваме за вилите със самоделен ферибот, защото мостът е взривен, но пък реколтата от краставички трябва да се събере, нали?

Днес Харкив навършва 370 годинки. Макар че, сигурна съм, последните три трябва да се броят една за десет.

Днес в Украйна празнуват Деня на държавното знаме. Нека над нашия град винаги се вее само жълто-синьото.

К.р за вас, а не Харкив!

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.

Превод Валентина Ярмилко