Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български. 

Юни 2024 година

„Цвете от несломимия Харкив“

Този пост е за тези, които вчера видяха моето творчество и поискаха парченце и за тях :)

Приятели, няма да крия: много ми е приятно, че вие оценихте идеята и дори нейното изпълнение, макар че то е абсолютно непрофесионално.

Получих много лични съобщения с молба да продам тези украшения и съм доста объркана.

От една страна, не планирах да се занимавам с продажби: бизнесът не ми е силната страна, не обичам и не умея. От другата, вие ми пишете толкова трогателни писма, на които е трудно да кажеш „не“. А решаващото се оказа нечие подсещане, че за получените пари мога да купя нещо за военната болница. Това е хубава идея.

Абсолютно всички пари от продажба на украшенията ще отидат за моите доброволчески задачи, обещавам.

Цветята ги събирам изключително в Харкив, често под акомпанимента на сирените и гърмежа на ракетите. Всичко правя сама, на своя балкон: подсушавам цветята, измислям композиция, заливам ги със смола, полирам, шлифовам и закрепвам. Помощници нямам. Освен Хектор, който понякога нахално си пъха големия нос в буркана с брокатчета.

Ще публикувам 77 снимки (простете). Това са готови изделия (висулки, ключодържатели и поставки за чаши). Всяко едно е номерирано. Гледайте, избирайте „своето“.

Стартова цена няма да има. Предлагайте своята. Под всека снимка можете да пишете коментар от типа „готов съм за купя за … гривни“ (гривна – украинска валута – бел. прев.). Под някои снимки, мисля, може да се получи аукцион.

Веднага уточнявам, че ще мога да ги изпратя само чрез „Нова поща“ и само в Украйна. Моля да ме простите.

P.S. Сега заминаваме за вилата, там може да няма Интернет, но в понеделник ще прегледам всички коментари и ще се свържа с всеки от вас.

6 юни 2024 година

– Привет, какво правиш?

– Преглеждам и подбирам парчета от авиобомби.

Реален диалог, Харкив, 2024 година.

Не съм и забелязала как е дошло календарното лято (в Украйна лятото официално започва от 1 юни – бел. прев.). Горещините започнаха още през май, пък и дните се сляха в един. Както тогава, през 2022-ра година, спомняте ли си: „Коя дата сме днес? Четирийсет и седми февруари…“

От началото на новото настъпление към Харкив датите отново се изгубиха. Дните от седмицата ги определяме според „долитанията“ – „в четвъртък гореше супермаркет“ или „във вторник улучиха голф-игрището“.

Вчера публикуваха официална статистика:

„През май Харкив беше подложен на 76 обстрела. 37 удара с управляеми бомби, 25 – с ракети, 12 – с безпилотни летателни апарати тип „Шахид“ и 3 – с БПЛА тип „Ланцет“. Сигналите за въздушна тревога в града бяха 193, общата им продължителност – 474 часа и 55 минути“.

А иначе всичко е нормално. Живеем. Днес, най-после, измих прозорците, написах две статии за европейски страни, отидох при родителите си на гробищата. Моите кръстове са оцелели след бомбата.

Похвалих се на татко с новото си увлечение. Навик. Таткото обожаваше да изслушва моите идеи и одобрително кимаше на всичките, дори на съвършено безумните.

Проектът „Цветя от несломимия град“ неочаквано е станал популярен. Вчера ми се обадиха от едно италианско списание, молеха да снимам цветята с професионална камера. А аз им отговарям: „нямам какво да снимам – всичко изкупиха“. Те ми казват: „Много ни е нужно за следващия брой“.

Е, какво да правя – поръчах още от смолата и тръгнах да бера цветя. Обиколихме с Хектор изгорелия „Епицентър“ (така се казваше бомбардирания супермаркет – бел. прев.), по-рано край него имаше много полски цветя. Вървя и механично събирам дребни парчета, бомбени отломки, да не си нарани лапите моя доберман. Събрах пълни джобове и мисля – какво ще стане, ако тези парчета ще ги залея със смола заедно с маргаритките?!

Приятелката ми Ксюха каза: „това ми говори за смъртта, аз такова бижу няма да си сложа“. А приятелката ми Женка каза „то ми говори за живот, много е символично, искам такова“.

Не знам какво ще се получи. Вече залях първия слой. Сега съхне.

P.S. С парите от първата партида „Цветята от несломимия град“ поръчах спанбонд – специален материал за плетене на маскировъчните мрежи, момчетата от болницата ме помолиха.

P.P.S. Докато писах, разбрах, че днес, 6 юни, е Ден на журналиста. Честит празник, приятели! Желая мирни сюжети на всички ни. Знаете ли, затъжила съм се за новините от типа: «Сензация! В харкивската зоологическа градина се роди паун-албинос».

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.

Превод Валентина Ярмилко