Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български

15 септември 2024 година

Върнах се в Харкив, той ме посрещна със сирена, веднага, още на гарата. И в омерзителното й виене се чуваше издевателското „добре дошла у дома, скъпа“.

За три отпускарски седмици – слънце, море, приятели и щастие да съм с дъщеричката – аз напълно отвикнах от сивите улици, тревожните лица, миризмата на изгорялото.

Пътувахме с таксиджията в мълчание. Аз, все още зашеметена от три денонощия път, се вглеждах във витрините на „своето“ кръстовище. В новите рани на града, които съм пропуснала. Ето улицата „Академик Павлов“ – „моето“ магазинче, банката, аптеката. Овъглени, празни, с шперплат вместо стъкла.

Винаги обичам да се връщам. Мисля, че най-приятният момент от отпуската е щракването на ключалката и скърцането на входната врата.

Моят дом.

Издържа, дочака. Привет, липсваше ми.

Най-вкусното кафе на света прави моята кафемашина, абсолютно. Най-мекият халат виси в моята баня, а най-хубавият изглед е от моя прозорец.

Тръгнах към предградието да прибера Хектор, а по пътя диктувах бележки за бъдещите ми истории. Една смешна – за моя телефон, една трогателна – за една алея в Тел-Авив. И интересната – за сигурността в Израел и милите кучета на плажа.

Толкова много неща исках да ви разкажа.

Тъкмо се връщахме по улицата „Героите“, когато гръмна оня взрив. Авиобомбата – нея няма как да я сбъркаш. Мигновено се вдигна стълб от пушек. Девететажната сграда, повече от четиридесет ранени…

Няма страх, само тъга и болка.

Здравей, Харкив. Здравей, мой осакатен град, здравей, роден мой.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.

Превод Валентина Ярмилко