Изборите са важни по милион причини, една от които е какви хора изпращаме в парламента, защото те са взели държавата на ръчно управление. Ако до преди 6-7 години парламентът се разглеждаше като гумен печат на администрацията, т.е. чиновниците изготвят проектите за политики, а депутатите нямат възможност да влияят качествено, то това отдавна не е така. Точно обратното – депутатите активно товарят бюджета с нови разходи, със силно лобистки решения за конкретни групи/бизнеси, без изобщо да се интересуват как това се отразява на държавния бюджет, a и на цялостната макроикономическа картина в страната.

Ето някои примери за решения от последните парламенти:

  • Ново правило за заплатите в МВР (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.). Към общите разходите за заплати в МВР, които надминават 2,5 млрд. лв. през 2024 г. се очаква ръст от 40-50% на възнагражденията, което е допълнително 1,2 млрд. лв. за 2025 г.
  • Ново правило за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 г.). Към общите разходите за заплати в МО от над 1,7 млрд. лв. през 2024 г. се очаква ръст от 30-50%, което е допълнително 500-600 млн. лв. за 2025 г.
  • Ново правило за разходите за висше образование (ЗИД ЗВО от март 2024 г.). Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование се планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт (чл. 90а) , което е близо 2 млрд. лв. за 2025 г.

Какво прави министерство на финансите?

Гледа отстрани и вдига рамене, но не само. При гласувани милиарди левове допълнителни разходи, финансовият министър предлага вдигане на осигуровки и амнистия за неплатени данъци, например. И докато финансовото министерство не може да ограничи законодателната инициатива на народните представители, то може в настоящата ситуация да предложи намаление на разходи, а дори и отмяна на гласуваните увеличения. Ще се запитаме – защо някой гласува, а после друг предлага отмяна? Лесният отговор – защото няма пари. По-задълбоченият отговор би бил – защото горните примери за увеличения са приети при брутално лобиране на най-непроизводителните и/или отказващи реформи. Така че както е възможно да се приемат милиарди разходи в последния момент, така е и възможно да се предложи отмяната им в последния момент.

Законодателният процес се случва в парламента, който има суверенното право да решава за данъци, разходи и дългове. Но това не отменя икономическата логика и аритметика – затова идеите и предложенията трябва да идват от изпълнителната власт, или поне да бъдат анализирани и вкарани в общата рамка на управлението и публичните финанси, като извървят целия цикъл – от идентифициране на проблем, през формулиране на алтернативни решения, през обществени консултации и конкретни сметки за разходите и ползите. Така е в страни, в които няма законодателна инфлация и има по-голяма стабилност, предвидимост и експертност в правенето на политики.