С политически раздели, разпад на т. нар. сглобка, предсрочни избори през юни (заедно с европейските избори) и през октомври, както и липса на редовен кабинет ще се запомни 2024 година в политически план. Без гласуван държавен бюджет страната ни влиза в следващата година, пише БТА в политическия си обзор за годината.

В началото на март, съгласно споразумението между двете управляващи политически сили - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), премиерът Николай Денков подаде оставка.

Очакваше се поста да заеме вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел (ГЕРБ), а той да бъде министър на образованието и науката в бъдещия кабинет. Но след неуспешни преговори между двете формации за ротацията във властта, последваха три неизпълнени мандата за съставяне на правителство – на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и "Има такъв народ“, служебен кабинет и насрочване на предсрочни парламентарни избори на 9 юни.

След разпада на управляващата "сглобка" Росен Желязков беше освободен предсрочно като председател на 49-ото Народно събрание със 129 гласа "за“ и 103 "против“. Решението подкрепиха от ПП-ДБ, "БСП за България“, "Възраждане“ и ИТН, "против" гласуваха от ГЕРБ-СДС и ДПС. 

За служебен министър-председател беше назначен председателят на Сметната палата Димитър Главчев. Според последните промени в Конституцията, приети с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, за служебен премиер държавният глава можеше да избира между председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Предсрочните парламентарни избори се проведоха на 9 юни заедно с изборите за членове на Европейския парламент при ниска избирателна активност. В 50-ото Народно събрание влязоха седем формации: досегашните ГЕРБ-СДС, ДПС, “Продължаваме промяната - Демократична България”, “Възраждане”, “БСП за България” и “Има такъв народ”. Изненадата на вота беше политическата формация “Величие” с идеолог Ивелин Михайлов, която не присъстваше в прогнозите на социологическите агенции. 

На 19 юни народните представители от 50-я парламент положиха клетва. Шестнайсет дни по-късно най-малката парламентарна група - тази на "Величие“, преустанови съществуването си.

Петдесетото Народно събрание завърши без избрано редовно правителство и с голям брой независими депутати.

Разцепление настъпи във втората по големина тогава парламентарно представена политическа сила – тази на Движението за права и свободи (ДПС). От парламентарната група на ДПС с председател Делян Пеевски бяха изключени 17 народни представители, сред които и другият председател на Движението – Джевдет Чакъров. Така групата на ДПС от втора стана четвърта по големина, а броят на независимите депутати нарасна до 39 за няколко седмици. Само в 40-ото Народно събрание, което обаче е реализирало пълния си четиригодишен мандат, е имало повече независими депутати – 58, според справка на сайта на парламента. 

Петдесетото Народно събрание, също както и 49-ото, трудно избра председателя си. Изборът бе съпроводен със спорове, прекъсване на заседанието, балотаж, до който достигнаха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от "Възраждане“. В крайна сметка Назарян бе избрана за председател с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН.

С първия мандат ГЕРБ-СДС предложиха правителство на малцинството. Номинираният за премиер Росен Желязков получи от президента Радев и веднага върна изпълнен проучвателния мандат за кабинет. При последвалото гласуване в пленарната зала Желязков не беше избран. Кандидатурата му бе отхвърлена с 98 гласа "за“, 138 "против“ и двама "въздържал се“. 

При гласуването се видя и разцепление в редиците на ДПС. Една част от депутатите, избрани с листата на Движението, послушаха препоръката на почетния председател Ахмед Доган да не подкрепят правителство с първия мандат. Друга част, близки до Делян Пеевски, подкрепиха проектокабинета "Желязков". За разрив в отношенията между Пеевски и Доган се разбра от телевизионно интервю на изключения впоследствие от парламентарната група на ДПС народен представител Рамадан Аталай.

Още в началото на парламента оставка и заявление за напускане поддаде едно от познатите лица на ДПС Филиз Хюсменова. Последваха поредица от решения на парламентарната група на ДПС и от състава ѝ последователно бяха изключени Айсел Руфад, която тогава беше и заместник-председател на ДПС, дългогодишният народен представител Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов. Нечленуващите в парламентарна група народни представители от ДПС се обявиха за единство на партията под ръководството на Доган.  

Последваха срещи с почетния председател на Движението в резиденцията му в Росенец, както и обръщение на Ахмед Доган, с което призовава за оставките на Делян Пеевски, Халил Летифов, Станислав Анастасов, Хамид Хамид, Ертен Анисова и Радослав Ревански.

Вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство беше връчен на станалата втора по численост парламентарна група в 50-ото Народно събрание - ПП-ДБ. Оттам предложиха проект на декларация за излизане от политическата криза в България, включваща седем законодателни инициативи и решения на Народното събрание. Декларацията бе обсъдена с всички парламентарни групи, без тази на ДПС. След като не получиха подкрепа за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат неизпълнен. 

Третият мандат беше даден на групата на "Има такъв народ“, които проведоха публични консултации с всички политически сили и независими депутати в 50-ото Народно събрание. След разговорите лидерът на ИТН Слави Трифонов написа във Фейсбук, че с "независимите депутати около Николай Марков, независимите депутати от ДПС около Джевдет Чакъров, БСП, ПП-ДБ и ГЕРБ има пълно съвпадение на приоритетите, задачите, целите и начините на тяхното изпълнение“, но въпреки това две от тези политически структури - ПП-ДБ и ГЕРБ, са отказали да подкрепят правителство с третия мандат. Затова от "Има такъв народ“ върнаха мандата неизпълнен и страната се изправи пред нови предсрочни избори.

Президентът Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за служебен министър-председател. След среща за представяне на структура и състав на служебния кабинет, държавният глава отказа да подпише указа за назначаване на служебно правителство. Причината беше нежеланието на Грънчарова да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.

Последваха отново разговори с тези, които съгласно Конституцията могат да бъдат избрани за служебен премиер, след които постът отново пое досегашният служебен министър-председател Димитър Главчев. С друг свой указ президентът насрочи за 27 октомври 2024 г. предсрочните избори за народни представители. 

След седмия пореден парламентарен вот, в 51-вото Народно събрание влязоха осем формации, съгласно решението за разпределение на мандатите на Централната избирателна комисия. Това са ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане“, "ДПС – Ново начало“ с лидер Делян Пеевски, "БСП – Обединена левица“, "Алианс за права и свободи“ (в който участват привържениците на Ахмед Доган), "Има такъв народ“ и "Морал, единство, чест“ (МЕЧ). "Величие“ не успя да прескочи 4-процентовата бариера и остана извън парламента с резултат от 3,999%.

Обявяването на официалните резултати от изборите вместо да внесе успокоение в обществото, предизвиква напрежение и повдигна въпроси за честността на вота, заяви президентът Румен Радев в позиция, изпратена до медиите. 

След окончателните резултатите последваха искания от политически сили до Конституционния съд за повторно преброяване, за частично и за пълно касиране на вота. От "БСП-Обединена левица“ поискаха касирането на изборите да бъде обвързано с връщане на правомощията на президента в Конституцията за сформиране на служебните кабинети.

По-късно Конституционният съд допусна за разглеждане по същество пет дела, всички с предмет оспорване на законността на произведените на 27 октомври избори за народни представители. Съдът обедини петте дела за общо разглеждане, информираха от институцията.

Веднага след изборите, още преди да бъде конституиран новият парламент, от "Продължаваме промяната-Демократична България" поставиха "червена линия" за участие в преговори за редовно правителство - "санитарен кордон" около Делян Пеевски и неговата формация "ДПС-Ново начало" и изолирането им от властта, както и съдебна реформа, която да не допусне Борислав Сарафов да бъде избран на 16 януари догодина за главен прокурор. От ГЕРБ настояха премиер да бъде лидерът им Бойко Борисов, а ПП-ДБ са за равноотдалечена надпартийна фигура. 

С рекорден брой опити да бъде избран парламентарен председател и разговори между четири формации в опит за управление започна работа 51-вото Народно събрание. 

На 11 ноември депутатите от осемте формации, преминали четирипроцентната бариера, се събраха на първо заседание, което продължи безпрецедентно дълго – до 6 декември, когато при 11-ия опит на 11-ия пленарен ден беше избран председател на парламента. 

Първият работен ден на новоизбраните народни представители беше белязан и от протести. Един от тях беше на привърженици на "ДПС-Ново начало“. Те издигнаха лозунги "Вън деребеите от нашите градове", "Ние ще защитаваме правото си за ново начало и достоен живот", "Аз гласувах да не съм фантом". 

На Никулден Наталия Киселова бе избрана за председател на 51-вото Народно събрание на балотаж срещу Силви Кирилов от "Има такъв народ". Тя получи 140 гласа "за" и 93 "против". Подкрепиха я от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, 18 депутати от "БСП-Обединена левица", 19 от "Алианс за права и свободи". "Против" гласуваха един депутат от ГЕРБ-СДС, групата на "Възраждане", "ДПС-Ново начало", ИТН и най-малката група в това НС - МЕЧ. 

След избора си Киселова заяви, че оттук нататък ще бъде председател на Народното събрание на всички и усилията трябва да си струват.

Депутатите избраха и седем заместник-председатели на 51-вото Народно събрание. От ПГ "ДПС-Ново начало“ не номинираха свой кандидат.

Конституирани бяха и парламентарните групи. От "Алианс за права и свободи“ заявиха желание парламентарната група да бъде обявена с наименование "Демокрация, права и свободи - ДПС“. Така на електронното табло в пленарната зала се появиха две групи с абревиатура ДПС. 

Изборът на Наталия Киселова за председател на парламента стана възможен, след като "БСП-Обединена левица“ подписа декларацията на ПП-ДБ за "санитарен кордон" около Пеевски. Преди това под документа подписите си поставиха от ИТН. ГЕРБ-СДС не подписаха документа на ПП-ДБ, защото видяха противоречия на текстове в него със закона. Бойко Борисов обаче заяви и написа, че няма да управлява с "ДПС-Ново начало“, "Алианс за права и свободи“ и "Възраждане“.

Изборът на председател на новия парламент "отпуши“ последващите конституционни процедури, свързани с връчването на мандатите за съставяне на правителство, и разговорите на първата политическа сила за мнозинство и редовен кабинет.

На 10 декември държавният глава даде начало на конституционната процедура на консултации с парламентарно представените политически сили, преди връчването на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство.

Официалните преговори за редовна власт започнаха в седмицата преди Коледа - на 16 декември.

ГЕРБ-СДС припозна за свои партньори и изпрати покани до "Демократична България“, без "Продължаваме промяната“, "БСП-Обединена левица“ и "Има такъв народ" в търсене на допирни точки. Разговорите са по теми между експерти на съответните формации, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска повече време от президента Румен Радев, преди той да връчи първия проучвателен мандат за съставяне на кабинет. 

На 20 декември, преди ваканцията за коледните и новогодишните празници, от ГЕРБ-СДС и "Демократична България“ обявиха, че са постигнали съгласие да се работи по проект на споразумение за съвместно управление, отразяващо резултатите от проведените до момента срещи по сектори, антикорупционните приоритети и мерките за реформа в правосъдната система. След постигане на съгласие по споразумението ще могат да започнат разговори и с "БСП-Обединена левица" и ИТН, посочиха двете формации. 

Една от първите стъпки на депутатите беше да приемат правилник за работа на 51-вото Народно събрание. Проектът предвиждаше народните представители да се тестват за алкохол и наркотици в началото на всяка пленарна сесия. В пленарната зала този текст беше отхвърлен.

През първата сесия парламентаристите не гласуваха бюджет за 2025 г. В последния ден преди коледната ваканция на Народното събрание, която беше съкратена със седмица, бяха избрани съставите на постоянните парламентарни комисии по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, но останаха без председатели. Първите заседания на двете комисии са насрочени за 7 януари догодина.

Още в началото на новото НС прокуратурата поиска депутатския имунитет на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков, като той сам се отказа от него. 

На 13 ноември изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов внесе искане за сваляне имунитета на народния представител Джейхан Ибрямов("Алианс за права и свободи"). По-късно Сарафов поиска още шест имунитета на народни представители - тези на Радостин Василев (МЕЧ), Веселин Вешев ("Възраждане"), Ангел Георгиев ("Възраждане"), Лена Бориславова ("Продължаваме промяната - Демократична България"), Гюнай Далоолу ("ДПС-Ново начало" и Марио Рангелов ("Алианс за права и свободи"). С тях поисканите имунитети станаха осем. Почти всички от посочените народни избраници обявиха, че сами ще се откажат от депутатската си защита.

На 19 декември излезе решение на Конституционния съд, с което се отклоняват питанията на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ, свързани с правомощията на Висшия съдебен съвет. Те бяха за това дали, когато мандатът на членовете на ВСС е изтекъл, той продължава да изпълнява конституционните си правомощия в пълнота и може да избира главен прокурор и председател на Върховния административен съд.

Освен това решение, КС допусна за разглеждане по същество няколко дела, свързани с атакувани текстове от промените в основния закон, съобщиха на сайта си от съда. Част от тях са свързани с т.нар. домова книга за избор на служебен премиер и с възможното двойно гражданство за депутатите. 

Раздвижване имаше и в политическия живот на отделни партии.

Национална конференция на ДПС, проведена малко преди Коледа – 22 декември, избра Делян Пеевски за единствен председател на ДПС. Джевдет Чакъров обяви, че ще обжалват легитимността на "събирането“. С промени в устава бе заличена фигурата на почетен председател. Делян Пеевски обяви, че ДПС напуска и АЛДЕ (Алианса на либералите и демократите) и групата на "Обнови Европа" в Европейския парламент заради "ценностен разлом". 

След парламентарните избори през юни тогавашният лидер на БСП Корнелия Нинова подаде оставка заради, по думите ѝ, катастрофалните резултати на партията и за временен председател беше избран заместникът ѝ в Изпълнителното бюро Атанас Зафиров, който поведе курс за обединение на левицата. През септември Националният съвет изключи Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев заради "спиране на работата на партията, опит за саботаж" и БСП се регистрира за участие в предсрочния вот през октомври в коалиция с още 20 политически субекта от ляво-център под името "БСП-Обединена левица".

В средата на декември Националният съвет на БСП насрочи първото заседание на 51-вия си Конгрес на 15 февруари, а прекият избор за председател на партията ще е на 23 февруари догодина.