Наруши ли президентът Румен Радев Конституцията, след като днес отказа да подпише указ за назначаване на служебно правителство с премиер Горица Грънчарова-Кожарева. Държавният глава постави условие да бъде сменен вътрешният министър Калин Стоянов. Кожарева обаче моментално отказа. Това доведе и до обявеното решение от страна на Радев да не назначи служебен кабинет и да обяви отлагане на датата на изборите.

"Президентът има право да откаже да издаде указ за назначаването на служебно правителство, не е нарушил Конституцията". Това посочи в коментар за БТА професорът по конституционно право и служебен министър-председател през 2014 г. Георги Близнашки.

Според него може да се съжалява, че Грънчарова-Кожарева и Румен Радев предварително не са съгласували евентуалните имена в кабинета, а се стигна до „открит публичен скандал, до разминаване на позициите, което прави невъзможна по-нататъшната съвместна дейност между тях“.

„Това е правителство, което ще действа от негово име, той ги назначава. В този смисъл има право да изрази резерви, да се противопостави на една или друга кандидатура, но всичко това можеше да се направи по друг начин, а не да доведе до една такава публична развръзка, което не дава възможност на нито една от двете страни да направи крачка назад“, коментира още проф. Близнашки.

Професорът посочи, че президентът трябва да направи всичко възможно да посочи подходящия кандидат за служебен премиер, което определи като задача с повишена трудност. Близнашки отбеляза, че срок за провеждането на консултации с потенциалните кандидати няма, но разбирането е, че трябва да бъде относително кратък, защото парламентът е очевидно изчерпан и неспособен да излъчи правителство. Той добави, че Радев може да покани отново за премиер Димитър Главчев, но ако той се съгласи, трябва да предложи нов състав на кабинет.

Според проф. Близнашки президентът се е „хванал“ на „внушенията на ПП-ДБ“, които имат резерви спрямо Калин Стоянов, но „не така мисли професионалният състав на МВР, който изрази подкрепа за него“.

Президентът не можа да намери верния подход към формирането на правителство при една усложнена ситуация, заключи професорът.

Преподавателят по конституционно право гл. асистент д-р Орлин Колев от Софийския университет "Св. Климент Охридски" е на различно мнение - че президентът не би следвало да откаже да издаде указ да назначи служебен кабинет на основанието, посочено относно Калин Стоянов.

„По смисъла на сегашната разпоредба той е задължен да издаде указ, след като му е предложен състав на кабинет от служебния министър-председател. Президентът може да каже своето мнение тогава, когато да речем дейността на някой министър е насочена към разпалване на етническа, расова или верска вражда между хората, когато има данни, че дейността им е насочена срещу териториалната цялост, суверенитета на държавата и т.н. Дотук поведението на Калин Стоянов не дава каквото и да е основание за подобно твърдение, а аргументът, че това е политическа фигура е несъстоятелен“, каза Колев.

По думите му държавният глава следва да назначи служебно правителство по предложение на служебния министър-председател.

„Преценката за министрите е предоставена на него, а не на президента, както беше в предишната разпоредба“, допълни той.

Според д-р Колев президентът пряко е нарушил Конституцията и добави, че „не може президентът еднолично да създава конституционна криза, това е абсурдно, недопустимо е“.

Той определи като грешка на президента, че е обвързал служебното правителство с провеждането на парламентарни избори.

„Това са две отделни процедури, които трябва да вървят паралелно“, обясни преподавателят.

Ако президентът не подпише указ, какъвто случай явно сега ще се случи, нямаме успешно провеждане на процедурата по съставяне на служебен кабинет. Това остана контролният механизъм на президента да назначи или да не назначи правителство, коментира темата и доц. д-р Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий. 

Той обясни, че актовете, с които трябва да се осъществи преминаването през конституционната процедура за служебен кабинет, са два – единият е назначаване на правителство, другият е определяне на дата за избори.

Доц. Орманджиев допълни, че логиката сега е да продължат консултациите на президента с другите лица, изброени в чл. 99 от Конституцията, от т.нар. „домова книга“. Той също така каза, че Димитър Главчев може отново да се съгласи да бъде служебен премиер в ново служебно правителство с нов състав.

Преподавателят отбеляза, че според една хипотеза, най-вероятно, ще се изместят парламентарните избори, тъй като трябва да има избран нов служебен кабинет.

Текущо действащият служебен кабинет продължава да работи, правителството продължава да си действа, допълни още доц. Орманджиев.

Няма срок, до който може да се отлага провеждането на предсрочните парламентарни избори. Това пък заяви пред БНР проф. Екатерина Михайлова - преподавател по конституционно право в Нов български университет.

Тя е категорична обаче, че страната не може да бъде хвърлена в хаос: 

"Мисля, че разумът и политическата отговорност ще излязат на първо място. Говоря за всички представители на институциите. Президентът и парламентът - това са политическите институции на държавата, са тези, които трябва да вземат решение". 

Според нея може би е нормално да се направят наново консултации между президента и парламентарните групи, за да се търсят възможни решения. 

По думите на проф. Михайлова дотук няма нарушение на Конституцията. Все пак трябва да се намери изход от тази задънена улица, добави тя.

Екатерина Михайлова смята, че безпрецедентната ситуация е в следствие на ефектите от изменението в Конституцията. 

Президентът призова 50-ото НС да се събере и да попълни свободните позиции, за да може той да има по-голям избор от т.нар. "домова книга" при избора на следващ служебен премиер. Проф. Михайлова уточни, че тези свободни позиции са две - едната е на омбудсман, а другата - зам.-омбудсман. Според нея това настояване на президента обаче не може да е основание за искане на импийчмънт на Румен Радев:

"Парламентът не е попълнил доста позиции - едните са с изтекли мандати, другите по друга причина - в случая с омбудсмана подадена оставка, които стоят незаети. Кой ли не е заявявал, че това трябва да стане от мнозинството в НС. Крайно време е! Този парламент вече си е отишъл и едва ли може да събере мнозинство, няма и време да направи подобни неща. Но един следващ парламент, ако имаме мнозинство, което да излъчи управление, задължително трябва да стартира процедури за подновяване на състава на толкова много органи в държавата. Тя буксува, не се управлява добре и по тази причина - несигурност, нестабилност съпътства всяка една от тези институции". 

Топката се е върнала в полето на Народното събрание. Каквито и действия оттук нататък да бъдат предприети, те са само и единствено в компетентността на Народното събрание, тъй като президентът има право да откаже, няма как да назначи служебно правителство без министър на вътрешните работи. Това каза пред журналисти в президентството днес и Наталия Киселова, доктор по конституционно право, съобщи БТА.

Киселова коментира, че не става въпрос за конституционна, а за политическа криза, заради неспособността на Народното събрание да попълни списъка, който беше предвиден в конституционния текст, от който президентът да избира за служебен министър-председател.

На въпрос какво следва оттук нататък Наталия Киселова каза, че президентът дава възможност на Народното събрание да избере омбудсман и негов заместник, тъй като първата стъпка е да бъде назначено служебно правителство, а втората е да бъдат насрочени избори. Всъщност дали искат да отидат на избори парламентарните групи, ще разберем от това дали те ще свикат заседание на парламента, на което да насрочат процедура за избор на нов омбудсман, заяви Киселова.

Попитана дали Главчев може да откаже поста служебен министър-председател, доцентът по конституционно право отговори, че не може, защото той няма да организира изборите и знае, че е на поста до момента, в който не бъде избрано правителство. Дали това ще стане бързо зависи от парламентарните групи, подчерта Киселова.

За изхода от тази ситуация тя каза, че президентът не иска да провежда разговори с тези, които са потенциални кандидати. Той иска попълване на списъчния състав. Съгласно правилата, предвидени в правилника за организация и дейност на Народното събрание, омбудсманът се избира, след като бъде открита процедура и има минимум 14-дневен срок, който може да тече и по време на парламентарната ваканция, обясни Киселова. Според нея е реалистично да се говори за избор на омбудсман към края на септември, началото на октомври и два месеца след това да има избори. Процедурата се удължава, но Конституцията не е предвидила срок, в който трябва да бъде задължително проведен изборът, първо трябва да бъде назначено служебно правителство, обясни експертът.

Наталия Киселова напомни, че трябва да се попълни съставът на Сметната палата, да бъдат избрани двамата заместници, защото те са с изтекли мандати. Това трябваше да бъде задължение на Димитър Главчев още през миналата година по това време като в двуседмичен срок, той трябваше да предложи кандидати, които да бъдат избрани от Народното събрание, каза Киселова. Според нея, след като Главчев е прекъснал изпълнението на задълженията си, докато е служебен министър-председател, той не може да предложи свои заместници в Сметната палата. Експертът по конституционно право посочи, че е възможна и промяна в Закона за сметната палата за нов регламент за избор на председател на Сметната палата.