Колко струва свободата? Измерва ли се в територии, човешки животи, хуманитарна помощ, снаряди? Българският народ отговори на тези въпроси преди почти 150 години.

Много българи са забравили тази сметка, особено в последните дни, наплашени или може би окуражени от истериите на един американски президент. Хора, които довчера подкрепяха Украйна, искат тя да изостави своите граждани в окупираните от Русия територии. Искат тя да забрави за реални гаранции, че утре диктаторът няма пак да нахлуе. Искат агресорът да бъде оправдан, а жертвата да поеме отговорност за това, че бе нападната.

Защото това значи призивът "нека има мир". Всъщност президентът Радев, председателката на парламента Киселова и всички други верни на Кремъл политици искат мир на всяка цена, а цената ще я платят и Украйна, и цяла Европа.

А наивниците им пригласят с опорката "докога ще се води тази война - до последния украинец ли?". Защото са забравили и историята си, и простата аритметика.

Освобождение на всяка цена

Битката за освобождението ни, което отбелязваме днес, не започва с Руско-турската освободителна война, а десетилетия по-рано, с поредица от въстания, които кулминират в Априлското през 1876 г. В тези въстания и във войната загиват десетки хиляди българи. Някои - революционери и опълченци, други - обикновени хора, избити при потушаването на въстанията, загинали от глад, болести и при насилствено разселване.

Трудно е да се изчисли колко загиват за освобождението ни, но историците са правили опити. Около 30 000 души българи губят живота си по време на Априлското въстание. Над 100 000 по време на войната. Точният брой е трудно да се изчисли, но по всяка вероятност между 150 000 и 200 000 българи умират за нашата свобода.

Тогава българите са едва 3,5-3,7 млн. души - което означава, че за тези няколко години умират между 4% и 6% от всички българи.

За последните 3 години в Украйна загиналите също са трудни за преброяване - но песимистичните прогнози са за над 60 000 души, военни и цивилни. Или под 1% от населението на 41-милионна Украйна.

Кажете, драги миролюбци, г-н президент, г-жо председател на парламента, защо 4-6% от българите могат да умрат за свободата си, а 1% украинци са твърде много?

Или ценностите, заложени в онези думи, за пръв път ушити от Раковски на български знамена в Белград - "Свобода или смърт" - вече не са български?

Какво е по-срамно от един народ, забравил основния принцип, заради който съществува? Какво е по-лицемерно от това да зовеш друг да се предаде, когато си тук, защото прадедите ти не са се предали?

Тези хора ги е имало и преди век и половина в България - хората, които са казвали, че ние сме си виновни, ние сме изплашили тиранина (тогава в Истанбул, сега в Москва), ние сме виновни, трябва да искаме мир. Историята ги е презряла и почти изтрила. Това ви чака и вас.

А останалите, които не са забравили тези думи и какво стои зад тях, за нас е коалицията на желаещите - желаещите да помним какво значи "свобода или смърт" - и българските и европейски ценности, които стоят зад тези думи.