Почти два месеца след безпрецедентното частично касиране на последните парламентарни избори, довело до разместване в състава на 51-вия парламент, депутатите започнаха да загряват за поредното прекрояване на Изборния кодекс. Макар първоначалните нагласи сред тях да бяха, че промени в изборните правила няма да има скоро, силната обществена реакция след решението на Конституционния съд принуди народните представители да се задействат и да сформират работна група, която да обсъди евентуални промени в изборното законодателство. 

Подходът на депутатите обаче се оказа половинчат, тъй като в работата група бяха дискутирани само идеите, залегнали в законопроектите на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Техните предложения бяха внесени в деловодството на Народното събрание още през 2024 г. (т.е. преди решението на Конституционния съд) и бяха гласувани на първо четене на 8 януари. Това не позволи да се проведе сериозен дебат както за естеството на самите промени, така и за начина, по който се подготвят и прилагат. Освен това голяма част от вече внесените предложения не отразяват установените от съда проблеми в изборното законодателство и не предвещават съществени промени за ограничаването на изборните манипулации.

В този анализ са представени онези идеи, за които на база дискусиите в работната група се очерта възможна подкрепа от повече от една политическа сила. Обобщението е опит за ориентация в съдържащите се противоречия в някои текстове и внасяне на яснота какво наистина си струва да бъде подкрепено. 

Технологии на гласуване: скенери, машини или хартиени бюлетини

Петте политически сили, внесли предложения за промени в Изборния кодекс, не са единодушни за това как да се извършва гласуването оттук нататък. 

От „Има такъв народ“ предлагат досегашните машини да бъдат заменени от оптични устройства, които да сканират хартиените бюлетини. Подобно предложение имат и депутати от „Продължаваме промяната“, които също така настояват оптичните скенери за хартиените бюлетини и техните операционни системи да са държавна собственост, която да се управлява от Централната избирателна комисия.

За такива скенери последно се говори през 2022 г., когато ДПС предложи въвеждането им. Сканиращите устройства са привлекателен избор, тъй като запазват традиционното хартиено гласуване, но осигуряват точност при броенето на гласовете и се дава възможност за електронен одит. Те се използват на много места по света, включително в САЩ, но подобно на машините за гласуване, които се прилагат в изборния процес в България, доверието в тези технологии следва да се гради чрез публичност, одити и отговорна комуникация. Сканиращите устройства също имат хеш-код, софтуер и актуализации. Ако безотговорното и безнаказано говорене против изборните технологии, придружено от активни мероприятия в тази посока, се прехвърли и върху оптичните скенери, съществува риск да бъдат изхарчени много пари, без това да доведе до реални позитиви и доверието в този тип изборна технология да бъде разрушено завинаги.  

От „Възраждане“, от своя страна, предлагат хартиената бюлетина да бъде премахната и да се премине изцяло към машинно гласуване, както беше по време на изборите през юли и ноември 2021 г. Безспорно, такова решение ще преодолее редица технически проблеми, ще улесни процеса по броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите, ще намали броя на невалидните бюлетини, особено ако бъде върнат и машинният протокол, както предлага „Демократична България“. 

Доказано от няколко съдебни инстанции и експертизи, машинният протокол е точен и подлежи на проверка чрез хартиените разписки. Нужна е обаче още много работа, с която да се върне доверието в устройствата и да се осигури пълна прозрачност. Това означава да се въведе регулация на одита на машините, регламентация на проверката на случаен принцип на част от машинно генерираните протоколи, включване на уникален машинно генериран код за проверка на резултатите, лесен достъп на всеки избирател до резултатите от секцията където е гласувал. Необходима е различна организация на целия изборен процес, която да изключва нуждата от преминаване към хартиено гласуване при технически проблеми. Повече от наложително е и прокуратурата да обяви резултатите от проверката си по всички спекулации и твърдения, дискредитиращи машинното гласуване. Само при условията на пълна прозрачност  би могло да се премине към изцяло машинно гласуване, тъй като при сегашното ниво на дезинформация и недоверие в технологиите подобна промяна ще накара някои гласоподаватели да засилят своите вече съществуващи съмнения в честността на изборите. 

Преброителните центрове: гаранция за прозрачност или още партийно влияние

Акцент в законопроекта на „Демократична България“ е създаването на преброителни комисии в страната, които да бъдат разпределени на преброителни участъци от по максимум 20 хил. избиратели. Не се предвижда да има такива за гласуването в чужбина, както и при частични избори на общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства.

Подобни предложения имат и „Има такъв народ“ и БСП. Проблемът и на трите е липсата на аргументация за това как тези преброителни центрове/комисии ще допринесат за качеството. Създаването на още една комисия по сега действащата партийно квотна система не може да гарантира качествена работата, нито да доведе до повишено обществено доверие. Философията, при която партиите излъчват членовете и на тази поредна комисия, без гражданско, експертно или строго технократско изискване, не предвещава някаква качествена промяна в работата на новото звено.

Видеонаблюдението: реална гаранция или козметична мярка

„Демократична България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ настояват в изборния ден да има постоянно видеонаблюдение и видеозаснемане, което да обхваща приемането и проверката на протоколите от секционните избирателни комисии, както и обработката на данните. 

Безспорно видеонаблюдението се оказа полезно, макар че все още не носи доказателствена тежест и не беше обект на проверката от страна на Конституционния съд. За да бъде истински ефективно обаче, са нужни ясни правила, стандарти за качество и носене на отговорност при неизпълнението им. Въвеждането му за целия изборен ден рискува да създаде допълнителни притеснения сред тези, които се страхуват от външен контрол. Ако бъде приложено видеонаблюдение само към етапа на въвеждане на данните, това може да послужи за превенция на потенциални измами и допълнителен контрол. 

Вотът в чужбина: между злоупотребите и правата

„Възраждане“ засега е единствената формация, която предлага да се върне ограничението за броя секции в страни извън Европейския съюз. До април 2021 г. важеше правилото, че в държавите, които не са част от ЕС, не може да бъдат разкривани повече от 35 секции. Сега от партията на Костадин Костадинов искат броят на секциите да бъде намален до 20. От формацията аргументират предложението си с вота в Турция, където според написаното в мотивите им „болшинството от избирателите нямат никаква връзка с българската държава, а около 80% от тях дори не владеят български език“. Тъкмо в няколко секции в Турция проверката на КС откри рекордно бързо гласуване на машина – 79 души за 60 минути.

Очевидно е, че е невъзможно толкова много хора да са гласували за толкова кратко време, но подобни случаи има и в страната. Те показват, че това са само симптоми на по-големия проблем с липсата на ефективен контрол. Този вид злоупотреби и решенията за ограничаването им са отговорност на изборната администрация, която взима своите решения въз основа на партийната си окраска. Механичното ограничаване на права на български граждани не е решение, още повече че Изборният кодекс не допуска никаква форма на друга технология на гласуване (машини, писма, интернет и т.н.)

Заради големия брой секции в Турция и многото заявления изпратени от един и същ IP адрес, от „Възраждане“ предлагат и да бъде въведено ограничение при подаването на електронно заявление за разкриване на секция в чужбина –  от партията искат от един IP адрес да може да бъде подавано само едно заявление. Така, според представителите ѝ, автоматично ще се ограничи броят открити секции извън страната. Въпреки че подобна мярка е логична, ограничението за едно заявление е твърде строго и рискува да създаде трудност за семейства, които използват обща интернет връзка. 

На този фон от „Има такъв народ“ направиха завой и след като през 2021 г. предложиха и въведоха създаването на избирателен район „Чужбина“ с цел да се осигури по-справедливо представителство на българските граждани, живеещи извън страната, сега същата партия иска отлагането му с година и половина – до 1 юни 2026 г.

Районът беше създаден от 45-ото Народно събрание с гласовете на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се. БГ! Ние идваме!“. ГЕРБ обаче успя да отложи въвеждането му два пъти. В момента по силата на закона такъв район съществува, но само на теория, тъй като разпоредбата остана куха. Така гласовете на живеещите в чужбина българи отново се преразпределят между районите в страната. Българите зад граница нямат възможност да използват преференции, тъй като няма кандидатска листа „Извън страната“, което нарушава правилото за равнопоставеност на всички граждани при гласуването.  

Създаването на нов многомандатен избирателен район изисква минимален брой мандати, определени от наличието на избирателен списък. За да се изработи такъв за живеещите извън страната, следва тези граждани да бъдат извадени от списъците в България. Това ще доведе до по-добро разпределение на мандатите, които се излъчват от районите в страната, до изчистване на списъците от трайно живеещи в чужбина и по-коректна статистика на активността. Това обаче е дълъг и трудоемък процес, който изисква институционално взаимодействие и няма как да се случи без сериозна политическа воля, каквато на този етап липсва. 

По време на заседанията на работната група се разбра, че партиите са постигнали задкулисна договорка администрирането на гласовете от чужбина да бъде свалено като отговорност от ЦИК чрез създаване на още един РИК (чужбина), но без друга реална промяна на сегашната ситуация. 

Избирателните списъци: технически корекции или чистка

Един от основните въпроси, който вълнува повечето политически сили, е как да бъдат съставени избирателните списъци. Формациите предлагат няколко подхода:

От „БСП – Обединена левица“ искат от тях да бъдат премахнати починалите лица, отдавна напуснали страната или трайно дезинтересирани избиратели. Това би трябвало да става чрез създаване на списъци въз основа на данните от общинските администрации и ЦИК за гласувалите на последно проведените избори. Предлага се те да бъдат допълвани с данните на лицата, които активно са се регистрирали до 5 дни преди изборния ден, както и да има възможност за дописване и в самия изборен ден.

Този метод би могъл да доведе до допълнително оттегляне на гласоподаватели. Самата идея за изключване на „трайно дезинтересирани от процеса“ е  лоша практика и противоречи на усилията за все по-широко връщане на отказалите се да гласуват. Отделно, Конституционният съд вече отмени подобна разпоредба през 2017 г.

Активната регистрация на избирателите е била предмет на дебати и преди. През април 2016 г. правната комисия към Народното събрание отхвърли предложението на „Движение България на гражданите“ (ДБГ) за въвеждане на активна регистрация на избирателите. Предложението предвиждаше активната регистрация да се извършва на всеки 10 години с цел изчистване на избирателните списъци от т.нар. „мъртви души“. Вместо това, беше обсъдено предложение от Патриотичния фронт (ПФ) и ГЕРБ, което предвиждаше заличаване от избирателните списъци на негласувалите граждани, като те трябваше да подават заявления за участие в следващи избори. Това предложение обаче беше критикувано от експерти, които изразиха опасения, че подобна мярка може да изключи цели групи граждани от изборния процес, тъй като те може да не се регистрират отново след заличаването им от списъците. В крайна сметка Народното събрание прие предложението на ПФ и ГЕРБ, но впоследствие Конституционният съд го отмени. 

За разлика от БСП, „Има такъв народ“ предлага избирателните списъци да бъдат съставени на база данните от Националния статистически институт, получени след последното преброяване на населението. За да се гарантира, че няма да се заличат лица с избирателни права, се запазва възможността за дописване на списъците в изборния ден при условията и реда, уредени в Изборния кодекс. 

Подобно предложение за промяна в списъците е имало и преди. През 2013 г. Иван Костов предложи Националният статистически институт (НСИ) да брои резултатите от изборите, но идеята му бе беше отхвърлена като абсурдна. И сега това предложение демонстрира лошо познание на материята от страна на законотворците, защото не може да бъде приложено на практика. 

НСИ, за разлика от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД ГРАО) и МВР, по силата на споразумението с анкетираните лица няма правомощие да споделя лични данни като ЕГН или постоянни/настоящи адреси на гражданите. Именно тези данни са в основата на методиката за определяне на избирателните райони и мандатите в България. Участието в преброяване на НСИ е доброволно и няма как да бъде обвързано с активните избирателни права, които по сегашния закон са задължителни. Данните се събират единствено за територията на България и за последно това е правено преди 3 години.

По време на едно от заседанията на работната група представители на НСИ и ГРАО обясниха, че няма как институции с обхват и юрисдикция единствено на територията на страната да изработят списък за всички български граждани, както е по конституция.  

Едно потенциално добро предложение по темата за списъците е това на „Продължаваме промяната“. От партията на Кирил Петков и Асен Василев предлагат въвеждането на сканиращи устройства за документите за самоличност на избирателите и електронна система за отразяване в списъка, даваща възможност да се актуализира в реално време или след приключване на гласуването. То би могло да премахне необходимостта от активната регистрация и заиграването с избирателните списъците и в реално време ще намали административната тежест и ще предотврати много грешки. Ако това предложение се приеме, е важно да се гарантира, че такава технология ще бъде придружена от необходимите мерки за защита на личните данни в съответствие с националните и европейски регулации.

Разширяване на изборната администрация 

Отдавнашно искане на „Възраждане“ е съставът на Централната избирателна комисия (ЦИК) да бъде увеличен до 25 членове, така че да бъде отразено пропорционално разпределението на политическите партии в Народното събрание след всеки нов избор. Толкова голяма комисия би била излишно разточителна, особено на база на световната практика, а и сега съставът ѝ е измежду най-разширените, без да има полза от това. 

От „Продължаваме промяната“ пък настояват за промяна в състава и мандата на ЦИК след всеки проведен избор, за да се гарантира справедливо представителство на политическите сили.

Партийно-квотният принцип не предвижда експертна, академична и обществена представителност. ЦИК е органът, който организира и контролира изборния процес, прилагайки разпоредбите в законодателството и в интерес на всички граждани. Не би трябвало да се превръща в рефер при разпределението на интереса на партиите.

Фокусът на „Демократична България“ пада върху секционните комисии. От партията предлагат въвеждане на наказателна отговорност за администрацията. При сега действащата уредба е изключително трудно да се подведе под наказателна отговорност член на секционна комисия. Дори при доказани случаи като този в Малорад присъдите са ниски. За много други съществени манипулации и умишлени престъпления се предвижда само административна мярка, която често не се прилага, затова и от „Възраждане“ предлагат да има по-високи санкции при нарушения. От формацията освен това настояват членовете на секционните избирателни комисии да имат завършено средно образование, което е стъпка към повишаване на компетентността в изборния процес, вместо сегашното минималистичното изискване на право на глас и владеене на български език.  

Още добри и не толкова добри предложения

Една от добрите идеи на „Има такъв народ“ е да бъде удължен срокът за обявяването на изборните резултати. Ненужното бързане понякога води до некачествени резултати. Разумното удължаване на срока ще осигури време за проверка и анализ на грешки и разминавания.

Добра идея е и разширяването на възможността за обществен контрол върху целия процес на обработка на изборните резултати, наблюдението от всички заинтересовани страни, включително чрез пряко телевизионно излъчване, предложена от „Демократична България“. Следва да бъде обсъдена с всички участници в процеса, за да бъде въведена с необходимите конкретни технически, административни и процесуални правила.

В същото време е напълно неприемливо предложението за премахване на номерата на партиите и кандидатите от екрана на устройствата, тъй като то би представлявало опит за образователен ценз, мотивиран от желание да се ограничат правата на определени групи. 

Опит за туширане на общественото недоволство

Тези и други предложения на политическите сили бяха обсъдени по време на четирите заседания на работната група. Заседанията преминаха хаотично, без посока и без мисъл за системна промяна. Експертите от различни държавни и неправителствени институции бяха изправени срещу явна дезинформация и спекулативно говорене от част от поканените участници. Фактите, числата и анализите си проправяха път между вълни от субективни мнения, лични впечатления и страхове. От изразените по време на заседанията мнения се разбра, че някои ключови теми вече са обсъдени на партийно ниво и дискусията няма да има тежест върху тези решения. Други като предложените преброителни комисии и преброителни центрове дори не намериха място като точки в дневния ред на нито една от работните групи. 

Все пак, в резултат на проведените заседания стана известно, че партиите в настоящия парламент категорично не смятат, че трябва да деполитизират изборния процес. Одитите, препоръките от международни партньорски организации като ОССЕ и Съвета на Европа, местните наблюдателски мрежи, експертни групи и самите служители на СИК в страната често дори не биват прочетени от тези, които имат властта да определят правилата. Организирани членове на СИК, представители на партиите,  участваха със становища и в заседанията, като имаха множество конкретни и практически предложения, базирани на многогодишен опит като участници в администрацията, но и като наблюдатели на изборите. Въпреки позициите им, както и тези на мнозинството от независимите експерти, които настояват за избиране на само един метод за гласуване, било то хартия или машина, се разбра, че управляващото мнозинство няма воля да наложи такава промяна. Очакванията са, че на този етап няма да се търсят някакви сериозни промени в изборните правила, а по-скоро се прави опит за туширане на общественото недоволство, породено от решенията и публикуваните експертизи на КС във връзка с делото за законността на изборите от октомври 2024 г. 

Factcheck.bg