Нямам никакви реални, състоятелни спомени от онова време. През 1997 година съм бил на шест години, през 1999 г. - на осем. Предполагам, че особено съм се вълнувал от цвета на ледените сокчета и от вкуса на холидейките, така популярни тогава. Нямам ни най-малка представа как родителите ми са се справили с шоковете, нямам никаква представа какво им е коствало да ме нахранят, но и най-вече - какво им е коствало да запазят себе си и някаква надежда, че шанс за децата им все пак има. Че има път след Виденов и че той е по-цветен и по-смислен от пътя преди него.

Дори не съм сигурен, че и те, както и повечето хора тогава, са разбирали какво точно означава валутен борд, какъв е смисълът му и до какво ще доведе. Предполагам, че в такива моменти единственото, което те интересува, е движението напред - да намериш някакво решение, каквото и да е то. Само да е решение.

Хващам се, че през последните дни мисля и за едни 11,43 лв. Толкова получих много години по-късно от влога, който баба ми и дядо ми са направили при раждането ми. Да има за детето, за детето, което някога ще стане мъж и ще има нужда от първоначална подкрепа. Разбира се, натрупаното там е било много, много повече, но толкова беше останало - след опустошенията на 1997 година. Сами разбирате, че не мисля за почти 12-е лева, а за целия един живот, преминал в грижа за децата и внуците, намерил израз в един влог, съграден с цялата възможна любов на света. Влог, изяден и изпит, смачкан и изплют от търбусите на една ненаситна машина, постоянно търсеща и винаги намираща проблемите извън себе си.

Така че разбирам и винаги ще разбирам почти религиозното преклонение на българите към Валутния борд. Разбирам и винаги ще разбирам, че той е спасител и пазител, че макар да не разбират как функционира, какви са механизмите и чарковете му, винаги са виждали резултата от него - сигурност.

Разбира се, че е трудно да разкажеш историята, че сегашният преход е преход към повече сигурност, че това е онова същото движение напред, което осигури борда тогава, само дето сега се случва без криза, преди кризата. Случва се така, както трябва да се случват реформите - в безоблачно време, а не по средата на бурята. Със сигурност знам, че трябваше да опитаме по-силно и с по-ясен глас, да не позволяваме дебатът да се превръща в надвикване на две кресливи агитки, които се замерят не с аргументи, а с обиди.

Оставяйки настрана цялата плява и пропаганда - и от двете страни на една полит-икономическо-финансова барикада, която представляваше дебатът за членството ни - трябва да е ясно, че в думите на експертите, колкото и малко да са те, които са против членството, има логика, има резон, има пространство за дебат, има смисъл. Разбира се, същото важи за хората, които подкрепят членството, най-малкото - аз съм един от тях и стоя зад думите си. Аргументите "за" са широкоизвестни и няма смисъл - вече - да бъдат повтаряни.

Но истината е, че за мен темата никога не е била икономическа, а политическа. Тази вечер (текстът е писан на 31 декември - б.р.) България няма да влезе в клуба на богатите, а в клуба на държави с обща визия за споделен просперитет. Искам да вярвам, че днес България безвъзвратно и окончателно се връща там, където винаги е било нейното място - у дома, в лоното на европейската цивилизация, в лоното и смисъла на европейския проект. България консумираше и до момента голяма част от ползите на еврото и еврозоната, бидейки във валутен борд с общата европейска валута. Не консумираше единственото доверието, надеждите и предизвикателствата, които изграждат днешната предизвикана Европа.

Да, моментът е труден и да - разбира се - еврото има своите проблеми, своите проблеми в дизайна и архитектурата си. Но еврото е изградено от хора, а нищо, създадено от хората не е перфектно. Нито българският лев, нито европейското евро. Ние не сме перфектни.

Перфектни са обаче идеите, които, изградени върху пепелищата на войната, върху кръвта и костите на милионите жертви, покълнаха в една обединена Европа, за която смърт чрез братоубийства е анахронизъм от едно мрачно минало. Еврото и еврозоната са просто върхът на един айсберг на надеждата, получил видимост като най-красивата политическа идея, раждана някога - Европейският съюз.

Проблеми ще има винаги. Предизвикателства ще има. Но ще има и решения. От днес просто и ние ще участваме в решения.

Честито, България. И добре дошла у дома.

---

Бел. ред.: Текста на колегата Йордан Бързаков, озаглавен "Епитафия за един валутен борд", препубликуваме от фейсбук профила му с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.